Какво е депресия?

Трудно ми е да говоря от собствено име, защото депресия (както я описват), ми се струва, съм преживявал само веднъж и то в бурните тинейджърски години, когато психиката е най-лабилна. Възникна точно поради това - не получих това, което желаех, и което е по-лошо - получи го близък, тогава, приятел. Тогава тъкмо бях почнал да чета и осмислям разни неща, което ми позволи да самодиагностицирам състоянието си. Емоциите си бяха чисто учебникарски - силно чувство за собствена нищожност, липса на желание за нищо, храната няма вкус, мисли за безсмислието на живота. В един момент ми стана интересно от собственото ми състояние и май точно това ме изкара от въпросната депресия, два дена след като започна.

Относно това, дали може да се помогне на хора, при които това състояние се задържа повече от два дни - не мога да дам смислен отговор. Май никога не съм се опитвал, дори за близки хора. Всъщност развих точно обратното умение и ми се получи на няколко пъти да вкарам в депресия разни хора само с говорене.

Това за неприемането на реалността е масова болест в белите страни. Мисля, че ви бях говорил за това. Макар, че не бих го нарекъл точно така - обикновено хората осъзнават това, което се случва около тях, но поради някаква причина очакват, че абсолютно задължително събитията ще се развият по най-добрия за тях начин, което, разбира се, не се случва винаги.

Коя е темата?

като те боли глава нали не търсиш три дни причините ами директно взимаш аспирина, щот той помага независимо от причините

Да, но не и ако главоболието се повтаря.

Зависи.

На мен винаги са ми действали потискащо, след това си търся защита от ритника, след това оправдание, след това криеш, след това другите го приемат за нормалната ти реакция при всяка ситуация и накрая приемаш, че си си такъв и затъваш още по- силно.

Критиката никога за мен не е била конструктивна.

Депресия е, когато видиш една сериозна тема и автора и да е написал 10-тина пъти тази молба:

"Моля ви или пишете по темата или я отминете без да ме нападате и оплювате или я превръщате отново в селска кръчма за безмислено словоблудство и СПАМ !!!"

И въпреки това да нахълташ в темата, за да се изсереш:

"Ти, не се обаждай сега като не разбираш, щом пепелуд така е казал, значи е така. Не му противоечи, да не излее гнева си върху теб. Ще почне една разправия и ще му оспамим темата като в селска кръчма. Сакън такова нещо да не се случи."

Това е депресия! Т.е. подтисната дейност на Главния Мозък и Разум.
Комплексарство и първосигнална простотия.....




Пиши само в темите, в които имаш нещо разумно и смислено да кажеш!!!

това е темата дали е необходимо да се знаят причините:

[линк]

Да- зависи дали си достатъчно зрял да се погледнеш самокритично, но при продължително деструктивно поведение, това е начин...Както казах една депресия носи и своите ползи...Съвсем елементарен пример...Човек има в себе си много подтиснат гняв...Да кажем, че няма дързостта да го изрази чрез агресия...Един от начините е депресирайки се да си даде воля на естественото желание да прехвърля вината за всичко върху другите- дори и злобно, а нагласата е, че депресията ще го защити от ответната реакция...Елементарното чувство за благородство често кара останалите да реагират по различен начин, отколкото биха реагирали към "здрав" човек...Тоест това може да бъде и удобна роля и отказването от нея да срещне дълбоки съпротиви...Сьответно това води до дълбоко неудовлетворение, тъй като едно разумно същество понякога си дава сметка какъв е поведенческия му модел, а един такъв трудно би могъл да носи удовлетворение. Естествено това поведение често има по-дълбоки причини и е неосъзнато или поне такова като първоизточник, но поощряването му не е реална помощ.
Само пример. Естествено ситуацията може да бъде и различна...Само един от многото изрази на депресията.

Ще я прегледам, но не мисля, че причините за депресията могат да бъдат само травми в детството.
Нещата около всеки се променят доста бързо и то в световен мащаб. Много хора не издържат на стреса, а той е един от основните фактори водещи до депресия.
Второ не всеки е адаптивен.

За мен депресия и агресивност са две противоположни неща.
Депресираните са отчаяни и им трябва стимул, а агресивните имат повишени нива на допамин и серотонин.
Объркването на медикаментите или неправилната употреба може да доведе до доста нежелани ефекти.
В статията която си дала се използват и съвместно, но аз имам доста резерви.

Знаеш ли колко си приличаме?

Не говоря за еооа конкретно, а по принцип, хората така разсъждават, няма ли ти нещо на физическо ниво, значи нищо ти няма и просто трябва да се "стегнеш и вземеш в ръце".

Колкото до съфорумката, радвам се, ако ти си успяла да си помогнеш чрез нейните ритници, аз досега не успях. Или може би не си като мен, пълна с недостатъци и слабости, и просто нямаш за какво да си помагаш.

Явно не познаваш достатъчно депресирани...
Агресията не е чужда на депресията. Изразът е различен, но човек може да бъде агресивен и мрънкайки...
Бих могла да ти покажа нагледни примери с цитати и от този клуб, но в момента няма да имам повече време...
Твое право е да приемеш всичко или да не го приемеш...

Аз същото установих, но се замислям дали това е добре.
Хората които си приличат имат и еднакъв поглед към нещата, но не винаги той е правилния.

Иначе, съм на мнение, че такива хора живеят съвместно много по- добре.
Противоположностите се привличат силно в началото, но след време е доста трудно да запазят отношенията си.

Мисля, че автоагресията е по- присъща на депресираните.
Съвсем друго е, че вечното мрънкане и лошо настроение е психически тормоз за околните.

Ами това е много лошо. Не си ли опитвала да го преодолееш?
Само чрез откровена критика човек може да се погледне отстрани и да се развива. Аз например си умирам да ме критикуват, защото първо ми е интересно какво мислят другите, второ така си сверявам часовника и трето получавам шанс да променя нещата, които поискам.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Ами автоагресията също е агресия. Както и ПАСИВНАТА агресия към другите. То точно затова е изключително трудно да общуваш с човек в депресия и ти се надига невероятен гняв - защото те си потискат гнева и те работят пасивно.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Не, не остана време или не избрах правилния път или не си подредих правилно приоритетите.

Като малка бях доста срамежливо и ревливо дете. Само като ми повишеше някой тон и аз "надувах гайдата". Бях доста свито дете и почти се разплаквах като ме вдигаха на урок и гласа ми започваше да трепери. Толкова се притеснявах от публика, че буквално забравях.
След време приех "коригиращи" мерки, но те доведоха до противоположна посока или по- точно загубих мярката или хората загубиха мярката спрямо мен.

Животът все пак много бързо ме "ошамароса" и ме върна към действителността. Аз останах на второ място и кръга се затвори. Трябва, да кажа, че на поносимо за мен ниво.
Нито съм това което бях, нито това което исках да бъда.

Приемам го, но трябва да се различават, поне спрямо мерките които трябва да се вземат.

Джуъл съфорумката от доста време не ти пише...Какъв е проблема?
Само в тази тема се заяждаш с нея косвено и с мен. Изключително дълго време правеше кофти подмятания за Амелия, Джъмби. Дори на Джъмби и вменяваше вина, че ти е причинила суицидни желания...В предишната тема нарече жените, които общуват с Блъд лелки. Част от лелките са доста по-малки от теб и като години и като килограми. Тук все пак пишат и жени на 50, 60 и т.н. И ти ще станеш лелка. Жена си все пак... Блъд ти е постоянна тема...Напоследък виждам, че включваш и дядо.
Ако си така и в реалността, не ти завиждам.

Към Алоун- Джуъл се лекува от депресия. Ето начина по който един депресиран човек може да прояви агресията си.

Относно това дали Еооа ти е помогнала, не знам, но до момента не съм чула от теб думата"Благодаря" към някого. Доста хора са ти подавали виртуално ръка, включително успокоявайки те и през нощта...Винаги до сега твърдението е, че никой не ти помага...
Твое право, но ако преди да скочиш хапейки- сигурна съм, че ще го направиш, се замислиш, дори и това може да ти е от полза в реала...
Някъде питаше и защо мъжете не те харесват?

И те предупреждавам, че когато тръгнеш със сърцероздирателните оплаквания от мен и обвиненията какво съм ти причинила, няма да ми вмениш вина

При мен депресията беше едно чувство на пълна и всепоглъщаща безнадеждност, напълно необоснована и без почва в реалността. Нямах никакви реални причини в живота си за да се чувствам неудовлетворена или безнадеждна. Всичко беше само в главата ми. Имах добри, обичащи родители. После ми стана ясно,че явно не са били ДОСТАТЪЧНО обичащи,тоест на мен не ми е било достатъчно вниманието и родителската им обич,но не ги виня за нищо.Напротив благодарна съм им.Направили са каквото са могли.определено смятам,че подкрепата на родителите,близките и роднините, разбирането, съчувствието обичта могат даизлекуват всяка депресия и ако се обърне навреме внимание на болния може да не се стигне до трагедии, лекарства и лекари.Както казах, имах всичко необходимо в живота за нормален живот и просперитет. Пиша това защото мисля че трябва да се разграничават случаите, когато има и когато няма реални причини за депресията.
Според мен, приемането на антидепресанти, е оправдано САМО в много теки случаи,когато болният има мания за самоубийство или състоянието му много силно вреди и пречи на справянето му с ежедневните му дейности- да не може да работи например.
Сега не ми се пишат пространни жития на великомъченица Вида. Писала съм много. Само ще припомня ,че лекарствата които приемах , ми спасиха живота.Нанесоха ми увреди на стомаха и пристрастяване,но кой ти гледа това Важното е,че съм жива
Тази тежка депресия беше много отдавна, когато бях на 20 години. От тогава тежки рецидиви не съм имала. Само леки депресийки, които аз наричам латаргии. За тях не пия лекарства. Справям се.

сори, но отделянето от родителите е по-скоро инициация