Психологът на сина ми ни разпита и нас с баща му - поотделно - отне около 3 часа на човек да ни изнудва да си кажем майчното млеко и да ни прави една купчина тестове.
След което дойде в нас и пред двамата с мъжа ми ни прочете кой какво е говорил на разпита. Съответно цитира изказване на мъжа ми за мен и то е следното:

"Тя не познава друго чувство освен яд (в смисъл да се ядосвам и да викам)"

Като го прочете погледнахме и двамата към мъжа ми, който седеше, гледаше като пукал и не реагираше. Психологът го попита наистина ли така мисли и човекът каза: Е... тя е човешко същество, разбира се, че изпитва и други чувства.

Като останахме насаме казах на мъжа ми, че това, което е казал за мен, освен че не е вярно е и много лошо и не само че не помага, но и пречи на семейството ни. Той категорично заяви, че не е казал такова нещо, но какво бил казал не си спомнял. Според мен е казал както и според още двама човека с които споделих случката. Но мъжът ми в момента ми е сърдит, че не му вярвам. Ама така ми е сърдит, че едва не ме наби. А аз не вярвам психологът да си измисли такова нещо. Освен че се чудя кой лъже и чакам с нетърпение следв среща да се разберат кой от двамата лъже, аз се зачудих професионално ли е психолог да чете такива неща в едно семейство, на което уж е дошъл да помогне, защото уж не можем да се справим с детето си.

Другото което е, от едно видео, в което семейството ни седи на масата и прави нещо заедно, той е направил извод, че не се вслушвам в децата си (аз говоря с тях на български и той нищо разбира искам да поясня) . Мъжът ми повече се бил вслушвал от мен. На практика само гледа картинки и от тях е направил възможно най-погрешния извод на света - точно обратното на истината, защото аз на практика съм единственият човек, който се интересува от тези деца и нуждите им. Доказателство за това е, че те абс винаги като имат нужда от нещо идват при мен и само при мен за да го искат, защото знаят, че баща им ще ги игнорира и няма да им ги задоволи. Казах му го съответно, но той продължи да настоява, че не ги задоволявам и видеото било доказателство за това. Пусна част от видеото, но така и не разбрах къде точно трябваше да видя доказателството.

Според вас този човек професионалист ли е?

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

аз се зачудих професионално ли е психолог да чете такива неща в едно семейство, на което уж е дошъл да помогне, защото уж не можем да се справим с детето си
Щом е уж, защо сте ходили при психолог? Един човек е професионалист в дадена професия, когато си изкарва прехраната с нея и хората са съгласни да му плащат за услугите, които той извършва.
Дали е постъпил правилно не знам, защото имаме само твоята гледна точка.
За видеото, възможно е да е видял неща, които са очевидни за външен наблюдател, но ти не осъзнаваш. Не вярвам да е направил всичко това само за забавление.
Ако не ти харесва, намери друг психолог, който да действа според твоите очаквания, такъв, който ще е склонен за да си доволна и да му плащаш да прави каквото ти му кажеш или очакваш да направи. Така няма да ти помогне, но какво от това.
Ако ти знаеш какво ще направи даден професионалист, и как ще го направи, тогава нямаш нужда от този човек.
Обаче видно е, че имаш сериозни проблеми. Съмнявам се, че психолог може да ти помогне.

Та виж си дори ника тук, очевидно сама се определяш като вещица.

Редактирано от нekoй cи на 03.03.13 06:40.

От това, което си споделила, разбирам, че с мъжа ти имате разногласия и не можете да постигнете единодушие по някои въпроси на възпитанието и отглеждането на децата. Не си ли чувала, че проблемите на двойката съпрузи се отразяват на децата. Когато двойката има проблем, и децата зопочват да проявяват проблеми в поведението и развитието си.
Психологът , като всеки жив човек, има субективно мнение. На теб ти се иска неговото мнение да е възможно най-обективно, но това не е възможно. Психологът,и той, има своите пристрастия и заблуждения. Трябва години наред да работи върху себе си, но пак няма да е абсолютно обективен. Така че , недей да питаш, що за психолог е , ами помисли върху своите проблеми. Психологът е до вас за да ви съпровожда в една задача- да опознаете себе си като родители и да осветлите своите заблуждения, доколкото е възможно,.
Психологът, задава едни и същи въпроси на теб ина мъжа ти поотделно и сравнява отговорите. Него го интересува мислите ли еднакво по отношение на възпитанието и в каква степен,тоест добър екип ли сте в отглеждането на децата. Явно поне засега не сте съвършени, но кой е. Да си родител, се учи цял живот. От вас зависи в името на децата да загърбите всякакви дразги помежду си ,да се хванете за ръце и да продължите по пътя заедно. Пак казвам ЗАРАДИ ДЕЦАТА.

Ти твърдиш, че по-адекватно то мъжа ти задоволяваш нуждите на децата. Защо въобще спориш по този въпрос. Много често ежедневните дейности на една майка около децата-хранене, приспиване и тн остават незабелязани и неоценени от околните. Но затова пък си компенсирана защото получаваш в пълна степен привързаността и топлотата, усмивката и обичта на децата си. Винаги майката е по-близо до децата си , защото е ежедневно до тях, а тати ходи на работа. Така че психологът е видял само кадър от живота ви на това видео.И от едно видео не може да си прави генерални изводи,но Може наистина да е забелязал,че ти не слушаш качествено какво ти казват децата, затова просто повече се заслушвай, когато децата казват нещо.
И освен това с мъжа ти трябва да се уточните кои са нуждите и потребности на децата ив каква степен ще ги задоволявате,за да постигнете единодушие

Редактирано от Вида на 03.03.13 08:26.

нямам нужда от него - натрапиха ми го от общината

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Аз чувам всичко, което ми казват децата, така че няма как да чуя повече.
Не знам как е забелязал обратното, защото същото правех и по време на тази тъпа игра, която изобщо ама изобщо не е кадър от живота ни, защото е тъпа, измислена, нереална, не се е случало подобно нещо и няма и да се случи.
И му казах най-човешки, че от тази малоумна игра няма как да прави генерални изводи щото очевидно прави погрешни, но той е прекалено тъп и упорит явно.
И създаде голяма дразга между нас. Мъжът ми ми е сърдит защото не му вярвам. На мъжа си ли да вярвам или на психолога, кажете. Тук не става дума за мнение по ситуация, а за директно цитиране на думи, които мъжът ми уж бил казал според психото, но не е според мъжът ми.
Който и да е излъгал е зле.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Ти си настроена супер негативно към тоя пич по тая причина (предполагам, че това е причината). Обаче не забравяй, че щом е "натрапен от общината", дългът му е да си сложи някъде отметката, че при вас всичко е наред. Така че имаш две опции: или реално кооперираш с него и извличаш ползите, като така или иначе трябва да го търпиш, или стискаш зъби и се показваш безкрайно кооперативна, а проблемите си ги решавате помежду си, след като си тръгне.

Колкото до това "кой лъже": възможно е никой да не лъже; възможно е и двамата да си вярват и да не са се доразбрали. Може мъжът ти да е казал нещо подобно, а да е имал нещо коренно различно предвид. Няма значение какво е казал в някакъв единичен случай, важно е какво мисли реално и в актуалния момент.

Сигурно е много стресова ситуация и нервите ви са опнати докрай. Не ви завиждам изобщо, много е гадно вероятно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо си обявена от мъжа ти, че имаш проблем с гнева. Защо, на какво основание, какво си направила, как си постъпила ?- Не казваш нищо по въпроса, нито отричаш ,нито признаваш.
Пред психолога мъжът ти твърди нещо за теб, а пред теб го отрича. Защо според теб мъжът ти постъпва така?

Вие със съпруга ти правите впечатление на семейство ,което е загубило доверие един на друг. Взаимно се обвинявате и нападате в момент, когато трябва да сте единни , за да помогнете на детето си. Мъжът ти като че ли не вярва в твоите качества на майка и възпитател на децата и търси помощ отвън? А ти не вярваш в неговата лоялност към теб.
Всички тези проблеми са поправими, разногласията могат да се изгладят.
В боричкането обаче кой е прав и кой е крив , ви убягва нещо много важно. Върху вас е хвърлено подозрение може би за неглижиране на дете, щом ви наблюдават от общината. А теб те обвиняват ,че не задоволяваш потребностите на детето. Да не удовлетворяваш потребностите на дете е много сериозно обвинение в цивилизована държава като таzi, в която живееш. Не знам дали си даваш сметка. Там дори могат да изведат дете от семейството за това. Така че се опитай да намериш общ език с психолога. Защото той пък пише едни социално психологически доклади за вас до шефовете си и не се знае тези шефове как могат да изтълкуват прочетеното. Така че трябва да спечелиш психолога на твоя страна, за да напише възможно най-хубави неща за теб.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Вида на 03.03.13 18:25.</EM></FONT></P>

Редактирано от Вида на 03.03.13 18:33.

Ами ако ти говорят такива глупости и всеки път по някоя нова трябва да си малоумен идиот за да си позитивен, не мислиш ли.
Той вижда каквото си иска. Търси под вола теле и си намира. Казвам му че не е прав ама не ми вярва. Как да му кажа Прав си, че не се вслушвам в децата си, като знам е точно обратното. Кой има полза от тези взаимни лъжи?
Дошъл е да търси и решава проблеми, а не да си измисля такива.
Тоя май по-скоро има нужда от психолог отколкото да се праи на психолог.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Именно, точно това е. Обвиняват ме в нещо, което е точно обратно на истината. Аз съм единствената, която им задоволява потребностите и се интересува от тях. Мъжът ми отбива номера, ама нали не очакваш да си го признае пред психолога. Психологът съответно няма как да види как реално стоят нещата в семейството. Дава ни игра за да си изгради представа. В тази игра мъжът ми се държи точно обратното на реалността, защото знае, че трябва да направи добро впечатление. А аз понеже говоря на български и оня не е схванал за кво иде реч и прави извода, че мъжът ми се вслушва в децата, а аз не. А реалността е точно обратното. Кво предлагаш дa направя?
А за гнева - кой не се гневи? На всеки нормален човек му се случва включително и на мен и на мъжа ми. Ама не съм казала на психото че мъжът ми се гневи щото все едно да му кажа че ходи до тоалетна. А мъжът ми е казал (но твърди че не е) че единственото чувство, което познавам е гняв.
Това е цитат на неговi думи, които той твърди че не е казал. Ако повярвам на мъжа ми трябва да обвиня психото в откровена лъжа. Ако усъмня в мъжа ми - имам проблем с доверието в него.
Питам те - на кой да вярвам?

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Какъв е смисълът тогава изобщо да се ходи на психолог?

"Мъжът ми отбива номера, ама нали не очакваш да си го признае пред психолога. Психологът съответно няма как да види как реално стоят нещата в семейството. Дава ни игра за да си изгради представа. "

Каква е целта на всичко това?