Ако са покойници можеш да върнеш това, която смяташ, че им дължиш на децата си или на друг, който смяташ че го заслужава. Ако го направиш заради тях те ще ти простят. Всъщност вече са ти простили защото нормалният родител не изисква нищо от децата си, а иска само да им дава.
Имах много умен хазяин навремето. Той казваше: Родителите трябва да дават на децата си и да не очакват нищо в замяна. Животът така е устроен, че децата после ще върнат тези грижи на своите си деца. Самите ти родители са получили същите грижи от техните си родители (баба ти и дядо ти). Всичко си е в реда на нещата.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Аз не съм виновен с нищо пред тях. Погрешно си ме разбрала. Просто чувствах вина - това не означава, че наистина съм виновен.

Пак казвам... ако родителите ми днес застанат пред мен - не биха ме укорили в нищо.

Вина се трансформира. Искането и даването на прошка е еманация на егото.

Дори и тогава, чувството за вина пак няма да изчезне, ако не простиш сам на себе си. Колкото и да ти прощават отсреща, това няма как да стане, ако съвестта ти не ти дава мира и си неспокойна. Ще се махне едва когато човек сам си прости.

Абсолютно съм съгласен.