Ами ти си заседнала на чувството за вина и вероятно не си прекосила към откритието за репарация. Или не си могла, не ти е било позволено да репарираш. Това обикновено означа много гняв, твърде много гняв, за да поискам да репарирам и поправя. Т.е. отговорността остава в другия.

не те разбрах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами вината като вторична на много гняв към другия. Това имам предвид. Помисли дали не е така. Защото сега си написала - не си обичала. Твърде общо. Това не е нищо конкретно. Аз мога да ти кажа, например - чувствам вина спрямо най-добрата ми приятелка за това, че много рядко се виждаме, понеже имам много работа и съм се посветила на нея. Чувствам вина за това, че нито веднъж не казах на дядо ми "обичам те", но най-вече, че допуснах ситуацията да се развие така, че едва ли не да се докаже обратното и не казах нищо, не направих нищо и така си и остана - завинаги. Конкретни неща са. А не - "не съм обичала мъжете по принцип".
А и депресията по принцип е потисната агресия. Изкарай я навън. За да стигнеш до истинската вина, първо трябва да минеш през признатия истински гняв. Да разрушиш (психически, нямам предвид да убиваш), за да пожелаеш да репарираш, поправиш...


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Конкертно - давам надежди на мъже, които не харесвам, но от страх да не остана сама, ги държа кат резервен вариант.

Гняв към кого, към кого да го насоча - към тези мъже ли?

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Редактирано от Poзмapия на 26.02.13 14:04.

Ами предполагам, че не към тези.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смазва ме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смазва те това, че не казваш директно на някого, че няма между вас да се получат нещата ли? Това ли ти е най-големият смазващ проблем в живота?


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

За да не те смазва или приемаш, избираш от това което имаш, ако не ти харесва просто го разкарваш и живееш сама.
Просто си избери едно от двете.
С какво можеш да живееш - с малко или без нищо. Явно с всичко не може.

Не ми е ясно как човек може да направи това при случай, че има чувство за вина.
За мен трябва първо да се отърве от това чувство, а след това да оправя объркани неща при случай, че може.
При случай, че не може то не може вината да е само в теб. Дори и да е само в теб, то неща като "обичам" не се дават.

"Знаеш ли, че близките / баща, баба/ в никакъв случай това не си го занасят на онзи свят като вина от твоя страна. За тях ти си оставаш тяхното дете. Хубаво, лошо, добро, зло, но тяхното и това което ще остане след тях.
Това оправдава всичко."

Принципно е така. Сигурен съм че ако сега видя баща ми или баба ми - едва ли биха ме упрекнали в нищо - обаче... това не ме спасява от вината в момента, че не съм направил нещо... Това е едно дълбоко загнездено чувство... не случайно го разкрих единствено и само чрез сънищата... Сънувам ги напоследък в не много добра светлина и интересното е, че не ме упрекват в нищо по време на съня - обаче аз някак си чувствам една тежест. Мога да разкажа някои сънища - ако го интересува някой за да добие представа за какво говоря.

"точно ... нещото е отговорност:)
вината ... абсолютно деградивна и перфектен инструмент за манипулация в ръцете на хората"

Точно по този начин мисля и аз... вината да се трансформира в поемане на отговорност и продължаване напред... От вината в случая нямам никаква полза, тъй като е късно да се направи каквото и да е.