Страх ме е и ми е гадно. Чувствам се нищожен, незначителен и грозен. И неуспял и без бъдеще.

Какво да мисля? Ако мисля ден за ден и съм щастлив от това, че съм жив всеки ден ще е добре ли? Или пък да ме е страх от бъдещето и безнадеждното ми положение?

Как е по-добре. Със страх или с радост да отивам към още по-голяма безисходица?

Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции у хората и животните, които се активират от обект, тълкуван като заплашителен.

Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и по своята същност имат защитна функция.

Един от видовете е страх от несподелена любов, какъвто може би всеки е изпитал. Друг вид страх е страхът от различни животни. Голяма роля във всекидневието на човека играят неговите емоции.


ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако продължаваш да мислиш колко си нищожен, незначинателен и грозен, неуспял, без бъдеще, всички тези негативни мисли ги запечатваш и ще си точно такъв. И никога няма да излезнеш от блатото.
Затова започни да мислиш положително за себе си. Трябва да се радваш на всеки един ден, че си жив. Не бързай да умираш! Животът е толкова кратък. Всички сме се запътили натам, но никой няма да се върне обратно.

Тоест не трябва да ни пука за нещата и да сме щастливи всеки ден. Така ли? Въпреки, че сме неуспешни.

Това ли е нормалната философия?

Понеделник сутрин. Мъж чака автобус на спирката. Стои си мрачен и си мисли: "Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи..." Зад него стои неговият ангел с бележник и записва: "Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи... Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява".

Наебаха ли те най-сетне?

Блъд, поне мъничко ти самият трябва да се опиташ да промениш живота си. Ако продължаваш да се самосъжаляваш, няма как да стане. Какво ти пречи да общуваш с успели хора?

И мен ме страх. Понякога ми идва прекалено много този страх.
Страхът минава, само когато ни прегърне човек, когото много обичаме.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Така е. То си е за страх, като не те прегръщат често.

Ами Блъди, какво да направя, напред и толкоз. Теб като те е страх, как го пъдиш страха?

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Не си прави труда, то това му е говорено, говорено, говорено....... най-много да си изтъркаш клавиатурата, друго няма да постигнеш.

Редактирано от jeweel на 19.12.12 10:13.

Не те разбирам. Пречи ми това, че те имат таланти и способности по рождение, а аз нямам и това си личи.

Не знам как да пъдя страха. Свикнал съм с него. Или поне се опитвам.

Блъди,
Всички хора сме слаби и малко или много ни е страх. Това е нормално човешко чувство,което ни предпазва от необмислени действия и ни предвазва от самите нас.
Въпросът е в това, как да направляваме страха, за да не ни помита и да не унищожаваме в живота си това което вече сме създали.
Мен също много често ме е страх от много неща, вкл дреболии.
Когато ме естрах си задавам въпроса: защо е дошъл този страх, какво иска да ми каже. и има ли реални основания в живота ми за него или е плод на моята диагноза.Или пък ми е заучено чувство. сигурно си чувал за заучените чувства. Това са чувства и емоции, които са ни втълпени дълбоко и несъзнателно още от детските ти години,от семейството,родителите, после от училището и обществото.
Например вчера цял ден ме беше страх да се обадя в детската градина на дъщеря ми, за да питам по един въпрос. После си спомних ,че когато аз бях в детската градина имах една много строга учителка, която все ми се караше. Много ясно,че сега ще си мисля, че пак ще ми се скарат и затова ме е страх. Ето това се нарича заучено поведение. Аз съм се научила да ме е страх ,когато съм била дете. Сега когато вече съм възрастна и възпитавам сама чувствата си, се уча да не ме е страх.
Розмари, а теб от какво те е страх, мила. Разкажи ако искаш!

" Това са чувства и емоции, които са ни втълпени дълбоко и несъзнателно още от детските ти години,от семейството,родителите, после от училището и обществото. "

Още по-зле. Това са чувства и емоции генетично закодирани в нас. Един човек си спомня лоши неща, а други деца от детската градина не си спомнят за строгата учителка. Тоест всичко зависи от гените, а не от спомените.
Едни хора запомнят това което им е необходимо, а други само лошите неща и как са се отнасяли зле с тях.

Как да се научим да помним и запаметяване или и това си е генетична даденост? И като и това не можем да променим, пък камо ли физиката си, то не е ли всичко предопределено? Тоест и страданието и депресията да е предопределеност.

Редактирано от blood2 на 19.12.12 17:26.

Говори за себе си ако обичаш, не от името на всички.

..страх те е , защото си лигльо и ревльо, ами вземи се в ръце, направи нещо със себе си, скочи с бънджи, карай ски, запиши се на бокс ..излей злобата си в нещо и преодолей страха си ....не е сложно, иначе чичо Доктор ще те боцка с голямата инжекция и ще станеш на зеленчук ....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ок, не се и опитвам да говоря от името на всички . Изразявам чувствата на определена група хора ,които не ги е страх да признаят чувствата си:страх, срам и прочие чувства, незнайно защо наречени човешки слабости. Хора, които са предпочели да ходят на терапия и да говорят за чувствата си, вместо да пият антидепресантии всякакви други транквиланти.

Ох, че свиква, свиква се със страха, обаче е ужасно. Колкото човек по-остарява, толкова повече свиква със страха. Поне при мен е така, но пак като ме връхлети, стой та гледай.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Няма конкретни неща, от които да ме е страх. От нищо не ме е страх. Нито от тъмно, нито от високо, нито от насекоми, нито от затворено пространство, нито от отворено.
При реална опасност си разсъждавам трезво и няма да тръгна по въже, защото не ме е страх от високо, примерно, но това няма да ми попречи да изляза на балкона на 20 етаж и да се любувам на гледка.

Страх ме е от кучета, не само защото ще ме ухапят и нападнат, ами просто така - страх ме е. Е, ако има стопанин ще го погаля и гушна, но първата ми мисъл е страх. Но това е конкретен страх.

А иначе ме е страх от нещо, нещо си, което не го знам какво е, защо е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

престани да депресираш целия свят. Освен да мрънкаш друго не знаеш. Всеки си заслужава съдбата. Напъни си гъза и направи нещо вместо да ревеш.

значи си такъв

първо трябва да можеш да рпавиш нещо и после да станеш успешен, Ако не можеш нищо в кое искаш да си успешен.
Ето - мрънкането го можеш и в него си много успешен. Но явно имаш нужда и от друг вид успешност

изпитвам непрестанен страх за децата си. Единственият начин да го боря е да вярвам че Господ ще ги пази. Ако нямах тази вяра до сега сигурно да съм се самоубила

Какво ме обиждаш и ми даваш съвети. И правиш обобщения някакви. Твоето мнение не ме интересува, като не подхождаш по приятелски с мен.

Знам го. Но трябва ли и ти да ми го натякваш? Че още повече да се чувствам гадно.

Не съм чела отговорите...
Когато имаш готовност за заявиш, че наистина искаш да се справиш със ситуацията, което предполага и някаква стъпка в посоката, ще бъда на линия с подадена ръка...
Иначе се получава наливане на пусто в празно, и се страхувам, че вниманието насочено към теб по-скоро ти вреди.

Така е. Аз съм алергичен и нещата все ми вредят. Ще се справя, когато умра. На другите бяха дадени способности и таланти, а на мен не.

Просто приеми себе си - такъв, какъвто си - без да се бориш. Приеми всекидневието си каквото е - без да се бориш с него. Ако върпреки това не ти харесва, начинът по който живееш - опитай нещо ново - но пак без борба. Борбата само засилва това, срещу което се бориш - то става много силно и започва да черпи сериозни енергийни ресурси от теб, в релузтат на това нямаш енергия за промяна. Не позволявай страха да определя живота ти - наблюдавай го, бъди с него - не се бори с него - все пак си е твой :). Много хора си мислим, че нямаме никакви таланти и способности - обаче според мен просто не сме ги открили. Всеки има дадености в някоя насока - никой не е лишен от достатъчно добри черти.

Приемах се прекалено дълго. Писна ми всичко и живота ми и мизерията ми, и нищотата която изпитвам. Енергия никога не съм имал голяма и няма да имам. Способности също сигурно. Яд ме е. Трябва да проявя агресия или към себе си или към света. Единственото нещо голямо което мога да направя през този живот е да унищожа нещо. Кое да унищожа и как?

Това ти изказване дава ясен показател, че не приемаш всичко в живота ти. Може да си мислиш, че приемаш, обаче всъщност се бориш с живота, вместо да се отпуснеш и да престанеш да хабиш енергия в борба. Моят съвет е - хвани една възглавница у дома, когато си сам и й разкажи играта. Успех :) и по-смело животът е твърде кратък - докато се усмихнем... и се озъбим... :)

Животът е доста дълъг. Знаеш ли колко пари трябват за да се изживее до пенсия?

А защо да приемам животът такъв какъвто е и, че по рождение съм лузър и ненужен заради генетиката? Все едно. На никой не му пука какво приемам и какво не. И на жените не им пука какво приемам например от тяхното поведение или не, просто нямам достъп до тях.

Поредната тема на Блъди.
Нека да те е страх, Блъди!-само това мога да ти кажа.Това е резултат от начина ти на живот и те пази от неразумни действия- недай боже да си вдигнеш г--а от компютъра и да се пробваш да търсиш работа-това е противопоказно за теб.
А на тези ,които го съветват какво да прави, искам да кажа ,че Блъди трябва да си стои само в къщи на компа ида не прави нищо друго.Той има няколко хиляди поста в още няколко сайта и това е единственото което трябва да прави. Докато някой ден не му прегреят бушоните и сам не разбере ,че така не може да продължава. Как издържа на такъв живот, не знам! Това е вид стоицизъм!

Редактирано от vida1929 на 03.01.13 20:56.

А междувпроем ти писах и в другата тема,където те питам дали си прочел книгата, за която сам даде линк. Но явно не си я прочел Ти въобще четеш ли и ако не четеш откъде генерираш толкова размишления?

Разбрах, че съм ненужен на останалите от дете. Те не ме приеха и ме отблъснаха, защото бяха генетично по-съвършенни. Какво да направя? Те притежават много по-съвършенна генетика от мен и затова могат да работят.

Иначе харесвам света, и хората са ми интересни, но не ставам за нищо и съм ненужен. Себе си мога да търпя доколкото мога, нали се обичам все пак. Но всъщност ми е все едно. Защото другите са толкова повече съвършенни и то от деца.

Редактирано от Oбичaм на 03.01.13 21:45.

Не чета книги от 20 и няколко годишен. Няма смисъл. Другите са умни и четенето им носи ползи. Не знам откъде генерирам размишления. Аз пък постоянно се чудя откъде другите хора имат толкова сили, възможности и таланти по рождение. И заради тях могат и успяват.

Редактирано от Oбичaм на 03.01.13 21:46.

Разбрах :)

За да се чувства по-добре един човек са нужни усилия - ти просто искаш да си там където си и да правиш това, което правиш, за да чувстваш определени емоции. Успех :).

Унищожи съдържанието на хладилника си. Хем ще ти се освободи място, в което да живееш през лятото. Щото в гардероба е добре за зимата, но през лятото си става жега.
След това унищожи един чифт кецове и една тениска от бягане.
Това ми идва на ум.
Моят опит досега се простира сама с унищожаване на съдържимо на хладилник.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Никой не ме е питал като съм се родил в какво тяло искам да съм, с какви способности и таланти. Където и да отида съм все в моето си тяло. Няма как да бъда полезен на околните с него. Усилията не водят до промяна на генетиката.

Колкото и да ям, дебел не мога да стана, поне не толкова колкото другите. Просто другите са съвършенни.

Не мога и да бягам.

Щом не пълнееш, тогава яж, унищожавай храна, и ще задоволиш нагона за разрушение. Лично аз се сещам, че бих могла да разруша и някоя и друга нехаресваща ми скулптурна група или структура, както им се казва сега, но пък ще ме набият.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Това ми хареса

Ами ако не помниш, че ти си си избирал тялото, както не помниш какъв си бил/а предишния живот, както не помниш още много неща още в този живот - какво тогава. Жертви не съществуват. Всеки е резултат на свои избори които е правил и които продължава да прави, но ти най-добре си знаеш :) и се чувстваш добре там където си нали? :)

Между другото един въпрос:

Ти на тази земя да бъдеш полезен на околните ли си дошъл или на себе си? И как можеш да бъдеш полезен на околните, когато на себе си не желаеш да бъдеш полезен?

На този етап не може да ти се помогне, защото ти сам не го искаш.
На теб ти харесва да се самосъжаляваш, защото изпитваш наслада от това, и ти й се отдаваш изцяло. В плен на нагона към смъртта си.
Оправданията, че генетично не те бива за нищо изобщо не важат.
С този подход към нещата никоя жена няма да те иска. Гарантирам.
Имаше преди години една реклама на безалкохолна напитка, в която се казваше - тъжен си защото си самотен, самотен си защото си тъжен. Или поне беше нещо в този смисъл. Нико не обича да слуша мрънкане и оплакване.
Ще излезеш от това положение само ако решиш да промениш нещо в себе си. И трябва да си готов ти нещо да направиш, а не да чакаш някой друг да ти даде всичко наготово. Никой не е роден с кой знае какви таланти, с изключение на големите гении, които обаче са единици. Всички обикновени хора постигаме успеха си, доколкото го имаме с труд и упоритост.
Истината е, че всичко си зависи само от теб. Само и единствено от теб самия.
Ти сам определяш съдбата си.

Едва ли ще ме разбереш, но аз все пак да ти кажа.

Редактирано от нekoй cи на 04.01.13 16:21.

А ти за да бъдеш полезен на околните ли живееш? Ако да - защо? Те с какво са по-различни от теб, че предпочиташ тях?
За мен това си е чиста проба лицемерие. Искал да служи на обществото. Тия дето служат на обществото се возят в скъпи лимузини, и оставят обществото да мре от глад и мизерия.
Служи на себе си, и не пречи на другите, това е правилното.

Живея най-напред за да бъда полезен на себе си, после на най-близките, после на близките - всички останали са на опашката. Не съм казвал, че искам да служа на обществото - нещо си се объркал май :)

Аз като служа предимно на себе си - живея доста сносно - не се оплаквам поне. Всичко в живота ми е наред - работя работа, която обичам, имам си своите близки, които обичам, правя и неща, които обичам - като пътешестване например. Ти имаш ли проблем с тези хубавини при мен? Ако имаш проблем, че се чувствам добре - значи имаш проблем със себе си.

А за това - "служи на себе си и не пречи на другите"

Какво ако в един момент реша да преча на другите - ще ме напляскаш по дупето и ще ми издърпаш ушите ли? :)

А ако не съм го избрал аз? Ако съм нямал шанс?

"Ти на тази земя да бъдеш полезен на околните ли си дошъл или на себе си? И как можеш да бъдеш полезен на околните, когато на себе си не желаеш да бъдеш полезен?"

Тук ми е наказанието и Ада. Да не мога да направя каквото и да е и да има положителен резултат. Чети Данте и ще разбереш.

С това тяло не мога да бъда полезен нито на себе си, нито на околните. Безполезен съм.

А ако искам, но не мога да си помогна? Тогава, какво?

"С този подход към нещата никоя жена няма да те иска. Гарантирам. "

За кога да ме иска? Животът ми мина без никоя жена да ме иска. Разбрах какви са жените и какво искат. Искат хубави мъже, с добри гени по рождение.

"Истината е, че всичко си зависи само от теб. Само и единствено от теб самия.
Ти сам определяш съдбата си. "

Не зависи от мен. Аз не исках да се родя тук на Земята, но ме наказаха.

А ако искам, но не мога да си помогна? Тогава, какво?
С това "не мога" сам си затваряш всички врати и сам се обричаш на провал.
Като казваш "не мога" със сигурност няма да можеш.

За кога да ме иска? Животът ми мина без никоя жена да ме иска. Разбрах какви са жените и какво искат. Искат хубави мъже, с добри гени по рождение.

Много ясно, че ще искат мъже с добри гени. А на твоите какво им е? Гърбав ли си по рождение, що ли? Не те знам на колко години си, но на всяка възраст можеш да си намериш жена ако си пич, а не хленчещо безгръбначно.
Впрочем и гърбав да си, пак можеш да бъдеш желан. Това, което ти не си разбрал е, че жените търсят силен мъж, това за тях са добри гени. Под силен не разбирай с големи мускули, а силен като характер, такъв, който да наложи волята си, който да постига това, с което се е захванал. Така те знаят, че мъжът ще им бъде опора в живота, и ще може да се грижи за тях и за потомството, а няма да им бъде в тежест вместо това. А ако си хленчещо мрънкало, коя ще те изтърпи?

Не зависи от мен. Аз не исках да се родя тук на Земята, но ме наказаха.

Хайде сега, нали уж искаше, но не можеше, сега пък не искаш? Последно?

И кои са тия лошите, дето са те наказали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нekoй cи на 04.01.13 23:10.

Ти имаш ли проблем с тези хубавини при мен? Ако имаш проблем, че се чувствам добре - значи имаш проблем със себе си.
Аз да имам проблем заради теб? По никакъв начин. Че аз дори не те познавам. Щом се чувстваш добре, това е чудесно. И аз се чувствам добре.

Какво ако в един момент реша да преча на другите - ще ме напляскаш по дупето и ще ми издърпаш ушите ли? :)
Ами това е принцип, който ако се спазва от всички, всички ще са добре.
Ако всеки си мисли, че за него не се отнася, после се оплаква, че нещо не му е наред. Например в нашето скъпо отечество всеки иска да речем правителството да подобри жизнения стандарт на хората и да не краде от държавата. Но всеки един поотделно (или поне една голяма част от хората) прави това, което прави правителството, но на своето си, по-ниско ниво. За него не се отнася забраната да краде например, или да лъже и да мами другите с цел собственото си облагодетелстване. Но когато друг го прави, тогава вече гледай какво недоволство има.
Т.е. който и да е от тези индивиди ако беше на мястото на министър-председателя щеше да прави същото, че и по-лошо, но когато е потърпевш, протестира и е недоволен.
Е, ако не правиш на ближния това, което не искаш на теб някой друг да направи, тогава няма ли да живеем в едно по-добро общество?
Аз поне винаги съм се старал да спазвам този принцип в живота си, дори и някой да ме помисли за глупак заради това ми поведение и начин на мислене.

И изобщо, явно съм те надценил, защото мислех, че ще разбереш защо написах това, което написах. То беше, защото ти задаваше въпрос в риторичен стил - дали пусналият темата живеел заради себе си или за да бъде полезен на другите.

Ако ти пречиш на другите, едва ли ще дойда да те напляскам. Не смятам да влизам в ролята на правосъдие или правораздавателен орган.

Но ако пречиш на мен, тогава можеш да не се съмняваш, че ще си получиш заслуженото. Аз мога да се грижа за себе си.

Редактирано от нekoй cи на 04.01.13 23:28.

Ако кажа, че мога пак няма да мога. Докажи ми с пример, че като кажа, че мога, мога.

"който да наложи волята си, който да постига това, с което се е захванал."

Това се дава с гените по рождение. Едни винаги постигат резултати хубави, а други не.

"Там как си се оправял? Я да дойде старшината да те изюрка на плаца, че да ти минат всички лиготии."

Тебе може да те юрка. Аз мога колкото мога. Пък, ако толкова иска ще взема автомата и ще го застрелям, ако полудея от юркане.

"Като ги пишеш тези неща тук, какво очакваш да се случи? Какво очакваш от хората във форума да направят за теб? Какво предлагаш? "

А те какво предлагат?

"Психотерапевт може да ти помогне, но само ако ти самият положиш усилия и сам си помогнеш."

Ако аз мога да си помогна, не се нуждая от психотерапевт. Да не съм лигльо, че да ми пука за психотерапевтите, ако мога?

"Има една приказка - Господ помага, но в кошара не вкарва."

Вкарва. Тези гени дето са дадени на хората по рождение и заради това имат таланти и способности ги е вкарал в организма им.

". Но след това тя каза - ами не мисля, че той може да ми помогне, и така си продължи както на нея й харесва по старому. "

Всички психотерапевти са мошенници и искат човек сам да си помогне, а те си приписват резултатите.

" Просто ми беше само в тежест, нямаше никаква перспектива за развитие на някакви ползотворни отношения с нея. Като иска да се загробва, нейна си работа"

Така е. Хората не помагат.

Нищо няма да ти доказвам. Опитах да ти помогна, дори повече отколкото заслужаваш.
Ти си от хората, на които все някой друг или нещо друго им е виновно за собствените провали. Никога те самите не са виновни. Никога не искат да поемат отговорността за себе си.
На крива ракета, космоса й пречи.
Психотерапевтите били мошеници. Ами не са. Не че няма и такива сред тях, както сред всички професии. Но повечето не са. Просто не е измислен още начин, насила да помогнеш на някого ако той сам не иска да си помогне и не полага усилия за себе си.
То затова се казва и помощ, а не нещо друго. На спортиста му трябва треньор. Треньорът е важен, но резултатите се постигат с труда на спортиста. Треньорът не може да ги постигне ако спортистът не иска и не работи. Обаче трябва някой да го следи и напътства. За това е треньорът.
Е някои хора и някои спортисти и без треньор се оправят. Други и с треньор за нищо не стават.

Тебе може да те юрка. Аз мога колкото мога. Пък, ако толкова иска ще взема автомата и ще го застрелям, ако полудея от юркане.
На такъв като теб, никой не би дал автомат. Но пък има начини да бъдеш принуден да правиш това, което се иска от теб. Това е измислено и добре изучено. Вервай.

Редактирано от нekoй cи на 04.01.13 23:52.

Защото не можеш да го докажеш.

Виновни са ми гените по рождение и , че нямам способности и таланти по рождение.

"На крива ракета, космоса й пречи. "

Ракетата сама ли се е направила? Нима инжeнерите построили ракетата не са виновните, а не самата ракета? Кой носи отговорност? Инжeнерите естествено, а не ракетата.

На спортиста му трябват способности по рождение за да е победител.

"Но пък има начини да бъдеш принуден да правиш това, което се иска от теб. Това е измислено и добре изучено. Вервай."

Няма начин да направя повече отколкото мога. Това е научно доказано. Пред фактите и Боговете мълчат. Ти като нещо повече от Бог ли се явяваш тук?

"Е, ако не правиш на ближния това, което не искаш на теб някой друг да направи, тогава няма ли да живеем в едно по-добро общество? "

Никога, никъде не съм казвал, че искам по-добро общество. Това си ми харесва. Предпочитам да се чувствам свободен да правя каквото ми харесва и да си нося последствията - били те добри или лоши.

"То беше, защото ти задаваше въпрос в риторичен стил - дали пусналият темата живеел заради себе си или за да бъде полезен на другите. "

Какъв е проблема тук :)

"Но ако пречиш на мен, тогава можеш да не се съмняваш, че ще си получиш заслуженото. Аз мога да се грижа за себе си. "

Не виждам как и защо бих могъл да ти преча - та ние не се познаваме дори :)

Уви, всеки си заслужава съдбата - на никой не му е дадено в повече отколкото може да носи. Никой не е жертва. Това, което видях при теб е, че на теб ти харесва там където си с това което си. Прекъсвам дискусията от моя страна.

Пожелавам ти успех :)

"Аз не исках да се родя тук на Земята, но ме наказаха."

Не говори така , че ще те вземат !
Мислиш , че до безкрай можеш да говориш каквото си искаш .
Земята си е хубаво място за живот , казват имало и много по-лоши места .
Ама се изкушаваме да си мислим , че само ние страдаме и ни боли най-много .

Щом си се родил на Земята трабва да си изживееш живота . Като не можеш да го промениш , ще караш по стария начин и ще си благодарен , че имаш покрив над главата си и човек , който ти осигурява основните средства за оцеляването .

Предстои година с много промени . Остани за да бъдеш свидетел на случващото се .
Затова те моля да престанеш да си мислиш само лошотии.

Да ме вземат. Още по-хубаво.

Нищо не трябва. Аз съм ненужен, защото нямам таланти и способности.


Светът се променя. Все едно. Нещата не зависят от мен.

Никой не заслужава съдбата си, защото тя е предначертана по някакъв начин, още преди той да предприеме каквото и да е действие. Просто едни имат късмет и затова имат способности и таланти и са добре, а други нямат късмет.

Не ги вкарвай близките си в разходи , по-добре ги изхарчи тия пари докъто си жив .

Какво ме интересува дали другите са щастливи и как са? Аз любов не мога да давам на света и затова Бог даде способности на други.

Я се направи, че някой те вика.

blood2, осъзнай се малко. Бъдещето е илюзия, както и миналото. Настоящето е нещото за което трябва да ти пука, а и то е супер нестабилно и това което преди малко беше сега, вече го няма. Примерно след 16 секунди има едно бъдеще, брой до 16 и вече си в миналото. Чаткаш ли колко илюзорно е всичко? Хем е реално, хем не е ... ти сам си избираш колко да ти е весело, дали ще си представяш хубаво бъдеще или някакво кофти бъдеще ... и в двата случая е твоя собствена проекция и в общия случай тя не отговаря на истината.
Да те е страх от бъдещето е толкова валидно, колкото и да си супер оптимистично щастлив за бъдещето. 16-те секунди отминаха отдавна ... вече си в бъдещето. Как си? Жив си. Виждаш. Чуваш. Тавана не се е срутил. Чувстваш ли се малко по-щастлив или може би си малко по-депресиран? Знаеш ли какво ... на никой не му дреме. Идват нови 16 секунди и пред теб стой въпроса, дали ще си малко по-щастлив или малко по-депресиран. Не забравяй, че тавана може и да се срути през следващите 16 секунди, така че може да му се наслаждаваш СЕГА. В случай, че не падне, то през следващите 16 секунди може да се порадваш на факта, че не се е срутил, просто като извинение да си малко по-щастлив, отколкото депресиран, а не че тавана е източник на радост ... или може би е?! Познай какво ... на никой не му дреме. Идват нови 16 секунди и само от теб си зависи как ще ги изживееш, а и не забравяй, че на нас не ни дреме. На теб трябва да ти дреме, не на нас.
Това което ти казвам, не е някакъв психологически трик, за да те накарам илюзорно да си щастлив. Напротив. Това е напълно реален начин по който да живееш живота си щастливо. Бъдещето, макар и след 2 години например, пак ще дойде на малки отрязъци от време и ако си бил щастлив през предните 16 секунди, то има голяма вероятност да си щастлив и следващите 16 секунди ... ако направиш редичка от 2х16 секунди, то става почти сигурно, че и следващите 16 секунди ще си щастлив и така ще стигнеш заветното "след 2 години" и ще видиш как отново ще предстоят 16 секунди в който да решиш какъв си ... я депресиран, я щастлив, то си е твоя работа. В крайна сметка обаче ще дойдат едни 16 секунди които не са 16, а примерно 5 ... или дори 1 секунда, но пък ако си избрал да е щастлива, такава ще е.
Епичен хепи енд.

Това, което написа е така.
Има само една единствена Реалност в живота - Това е този Момент - Сега!

Този Сополан Мърморков, който задръства клубовете от месеци и години със своите оплаквания толкова се е вживял в тази си дейност, че по никой начин не иска да направи нещо ново и да си промени положението. Мърмори, оплаква се и се сополяви, че Бог не му бил дал таланти и имал само лоши гени.... хората реагират, съчувстват му и по този начин той общува и събира енергия....
Явно е, че баща му, който го отглежда му втълпява постоянно тези неща - че не го бива за нищо и т.н. и той е програмиран да мисли така.

Аз лично като се сблъсках с тези негови хленчове и скимтения през миналата зима по интуиция усетих, че нещо не е наред с мозъка на този човек. Но не е нещо много сериозно и неизличимо.
1.Пуснах в няколко клуба предложение да му открием банкова с/ка и всеки да влага по някой лев, за да го подпомогнем финансово.
Никой не се отзова....
2.Понеже не живея в БГ му предложих да се срещнем през лятото на 2012 г. в София, когато се връщам и да го заведа при специалисти доктори да го прегледат и установят къде има нередности в тялото му. Всичко за моя с/ка - без той да плаща 1 ст.
Той отказа ?!
3.През есента му предложих да го свържа с една жена д-р и топ специалист в психотерапия и мениджър на американската клиника в Сф. Да се срещнат и тя да му уреди прегледи и лечение ВСИЧКО ЗА МОЯ СМЕТКА! С хиляди зорове са се срещнали 2 пъти и когато тя предложила да го настани за 2-3 дни в една болница за прегледи и изследвания за да мине ТЕЛК и евентуално получи социална здравна пенсия. ВСИЧКО ПЛАТЕНО ОТ МЕН - ЗА НЕГО ГРАТИС !!!
Той отказва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веднага ми стана ясно за какво иде реч. Още след няколко реплики на това, което му написах, разбрах, че няма смисъл да се занимавам.
Дори не знаех, че е на 35, с неговите приазки излизаше, че е на доста повече.
Значи е мъж в разцвета на силите си, ама е ла--о миризливо.
Хич не си давай зор за него, на него така му харесва да мрънка и самосъжалява, не заслужава нищо да правиш за него, след като той самия не иска да направи за себе си нищо. Вместо да се хване да работи, само се оплаква, за да оправдае огромния си мързел.

"а трябвало някоя жена да го прибере при себе си и го обгрижва и отглежда."

Точно за това си мечтая. Намери ми някоя скандинавска баба богата.

Само ме обиждате и хулите из форумите. Не ме харесвате, пък искате да ми помогнете. Това ще ми докара страхова невроза.

недей се разболява , че тогава и за скандинавска баба няма да можеш да си мислиш .
Ти имаш вече ясна цел . Верно ли си готов да живееш при сандинавса баба ?

Българките са много бедни и няма да ми оставят наследство. Студено е там, но ще трябва да свикна. Като не ги разбирам какво говорят, тъкмо няма да ме смятат за глупав, а само за болен.

Като получа наследство после, ще ти пратя помощи за да се оправиш и излекуваш.

Неврози си докарваш ти, не някой друг. Как да те харесвам, като ти сам не се харесваш.

много си щедър , мерси

ама кога ще заминаваш?

Когато Пеперуд ми намери богата баба или възрастна жена.

А как аз харесвам хора, които не се харесват? Значи аз мога да харесвам такива хора, а ти не. Защо? Защо си лош?

Редактирано от Oбичaм на 08.01.13 10:16.

Той може да ти намери . Стига да му се занимава .
Нещо да си като компания , с малко помощ от твоя страна

Там може да ти е всякакво , само не и студено .
Нямат креза с отоплението .

Дано стане. Но той все още не е осъзнат и затова не ми търси жена за компания.

Той ти е сърдит , че не си му приел помощта .

Той винаги е сърдит на другите.

Той се опитва да манипулира и да се възползва от хората, пък аз съм лош, че не го обичам :) Как го реши това пич ? :)

Точно така е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и мен ме е страх

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ratna на 08.01.13 18:14.

Не знам. Трудно е искаш много неща, като няма как да ги постигнеш и другите са по-добри от теб.

"Трудно е искаш много неща, като няма как да ги постигнеш и другите са по-добри от теб."

Не просто другите - всички са по-добри от теб :)

Не е вярно. Има нещо, даже неща, в които ти си най-добрият.
Това са мрънкането и досаждането.
Ти си най-досадният повтарящ едни и същи глупости потребител на дира.
При това притежаваш и завидна наглост и нахалство.
Това са си качества, тъй че ще те разочаровам, не си лишен от таланти.

Страхът не променя нищо от горепосоченото.
Или приемаш "безнадежното" си положение или "Мечка страх - мен не страх".
В бъдещето няма нищо страшно. Всички отиват на едно и също място. Въпросът е до тогава как?
Ако мислиш ден за ден, то е сигурно, че поне повече дни ще имаш за мислене, пък може и да измислиш нещо или живота да измисли вместо теб.

Нямам таланти. Само ми се подиграваш.

Така е. Аз не мога да променя нещата към по-добре каквито и чувства да изпитвам. А има хора дето като си пожелаят разни неща и ги имат. Как да измисля, като нямам таланта да съм умен?

Не знаех, че ума е талант, а имането на неща зависи от нещата които си пожелаваш и използването на това което имаш като заложби.
Не случайно има мисъл "малко акъл, но на място".
За обикновените неща не е необходимо да си умен, а практичен.

наистина е трудно да искаш много неща , да не знаеш как да ги постигнеш , другите да са винаги по-добри
но парадоксалното е , че влакът който виждаме от толкова години минава покрай нас , а прегазва такива , които могат и имат и са талантливи
как си го обясняваш ?
Ако си в тунел и всичко е тъмно успяваш да се "скатаеш" , а такива на светло " ги отнася" .
Значи всички са в тъмното , няма светло никъде

Умът, запаметяването и интелигентността са таланти и способности. Ако можех да запаметявам като умните хора, да имам работа и то добра.

За да има практика, трябва да има дадености.

Богатите и талантливите завиждат на бедните и неможещите, че са живи. Трудно е да има богати и талантливи и добри хора. Ето аз търсих богата жена, която да ме обича, но не намерих. Може ли богатите жени тогава да са добри и светлината?

Ти търсиш богата , която да те обича . Но богатите нямат такива търсения и затова досега не си намерил .
Богатите търсят хора , които да са им роби . А най-много се радват робите им да ги обичат . те няма как да те обичат . ти трябва да ги обичаш , затова , че някога някой богат може и да те направи роб

Вярваш ли на това което си написал?
Ако - да, то просто си доста наивен. Това е проблема.

Така е. Но дори и на робите не се радват, а ги смятат за глупави и прости. Радват се само на други богати и се състезават с тях кой колко повече ще вземе от другите.

За последната година милиардерите са забогатяли с около 600 милиарда долара повече. Тоест за около 15 години ще забогатеят с повече пари отколкото ЕС и USA взети заедно.

Аз го знам, а не го вярвам. За да запаметяваш трябва да имаш здраво физически тяло. И благодарение на това вече си човек от друга класа. Защото се роди с таланти и способности на запаметяващ човек.

Необходимо, но не задължително условие.
Повечето таланти нямат здраво физически тяло, а при гениите това е изключение.
Здрава физически тяло е необходимо за човек със средни възможности или ниски.

Имат здраво физически тяло именно там където им е таланта. Демек областта дето е таланта е необичайно здрава. И необичайно се регенерира повече отколкото се очаква. Демек за да се получи информация и способност е необходима регенерация и точен ред на физически процеси.

Ако говорим за ума, то точно "нездравото" физическо тяло - мозъка генерира гениални идеи.
Другите се задоволяват с това което имат и най- важното да могат да го използват.
За добър начин на живот е необходимо не само ум, но и практическото приложение на мислите. В противен случай си оставаш само с мисленето което за доброто ти здравословно състояние е желателно да е по- малко.

Да , така е .
Всичко е състезание кой с колко милиона , милиарда ще увеличи състоянието си , а всичко останало е считано за животни , не за хора .
Робите са достойни за презрение , но все още не са намерили начин да накарат робите си да ги обичат . Затова в света има много повече омраза отколкото обич .
ебаси пошлите и гнусно устроени общества .

Знаеш ли, че богатите изхвърлят храна на година която може да задоволи човечеството 2 пъти? Тоест има храна за всички, но богатите я унищожават.

Здравият ум генерира гениални идеи. Може няколко клетки в него да са само здрави, но са супер здрави и затова генерират гениални идеи.

Да , и с водата е същото . Само на територията на САЩ се изразходва за глезотии в пъти повече питейна вода , която би стигнала за хората от безводните райони на Земята .

Така е. Богатите са лоши хора, които си мислят, че имат съвест.

Нямат такава .
Радват се на смъртта на бедните сякаш са излезли на сафари

Те искат бедните да не са се раждали. Няма как да са доволни, дори и да ги унищожат.

По-добре здрав и богат отколкото беден и болен :)

а още по-добре жив , здрав , богат и умен , отколкото всичко останало

О-о да, няма спор... Всички тези неща са прекрасни - не е ли така?

Не познавам някой да отрича , че това не са прекрасни неща .

Не познавам и такива , които не са ги поискали за себе си .

А в действителност ...........................розови облаци

Не са ли прекрасни :)

Ние с Блъди сме най-добрите в това, всички да са по-добри от нас. За Блъди не зная, аз обаче се гордея с това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите