|
|
|
Тема
|
 ?
|
|
| Автор |
skalla (новак) |
| Публикувано | 19.11.12 13:58 |
|
|
Откакто panterata68 (лека и пръст ) ни напусна си задвам въпросите на Бах: "Къде съм роден? Къде е моят дом? Какво правя? Къде отивам? Замислям се от време на време върху тях и наблюдавам как отговорите ми се променят."
| |
|
|
|
Шокирана съм! Наистина ли?
| |
|
|
|
С изключение на първия въпрос, другите нормално, търпят промени.
Желателно е от време на време, да си задаваме и нови въпроси, за да достигаме до нови отговори. Тъпченето на едно място не е развитие.
| |
|
|
|
Беше болна от рак, но нито за миг не се оплака, бореше се мъжки, беше винаги позитивно настроена. Жалко за такива хора, сърцето ми се къса....
| |
|
|
|
Знам, че беше болна. Доколкото я познавах, страхотен човек беше. Успя за известно време да направи клуба уютно и приятно местенце, където да влизаш с кеф и да се срещаш с приятели.
Лека й пръст.
| |
|
|
|
откъде си сигурен , че panterata 68 не е между живите ?
Освен това тя само с този ник ли пишеше тук ?
| |
|
|
|
Преди няколко години , в края на декември някъде, си уговорих среща с нея. Преди това дълго време си бяхме писали.
Тя имаше среща в Пловдив в ресторант Даяна с група раково болни. Уговорката ни беше, когато пристигна пред ресторанта , да й звънна на джиесеема, за да ме посрещне...виждахме се за първи път.
Пристигам пред заведението звъня, никой не вдига...после се оказва ,че си е забравила телефона в бързината. Аз обаче не се отказвам лесно и влизам в ресторанта да ги търся. Питам първия изпречил ми се сервитьор ''Извинете ,къде са раково болните?'' '' Госпожо, откъде мога да знам..Тук не сме болница. ...'' Да , логично да не се афишират кои са и какви са -мисля си аз и тръгвам от маса на маса. И тъкмо се чудя и се притеснявам как ще открия Пантерата, изведнът една усмихната, лъчезарна жена с топли очи , се изправя пред мен...После сядаме да си говорим . Имаме да си кажем толкова много неща...Това беше една много топла вечер за мен...въпреки студа навън.
За която й благодаря.
Лека й пръст.
Поклон пред светлата й памет.
| |
|
|
|
Съжалявам
Светла и памет !
| |
|
|
|
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=rak&Number=1952348131&page=2&view=collapsed&sb=5
| |
|
|
|
Така и не се запознах с нея, защото видях къде пише, а аз пишех там заради баща ми. Страх ме беше, да не я нараня. Едва ли е била сама накрая, сред близки и приятели от другия клуб.
---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън
| |
|
| 
|
|
[