Моите начини / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Преди да опиша 7-те стъпки бих искала да разкажа малко за този метод. Преди да бъде конструиран, били направени редица изследвания на хора, които в ежедневието си се налага често да вземат бързи решения по важни въпроси и проблеми – лични или професионални, понякога дори жизненоважни. Поради напора на времето, човек остава мозъка си на „автопилот” и човек се оставя на своята „несъзнателна компетентност” . Оказало се, че мозъкът преминава през различна активност на нервните импулси във всеки един етап, докато трае процеса на вземане на решение. Обикновено това трае от секунди до няколко минути и накрая, човек сякаш „изведнъж бива осенен от решението”. Всъщност, поради изключително краткото време, човек не осъзнава през, какви етапи преминава мисловната му дейност.

Често взетото в такава ситуация решение не е най-доброто възможно. При последващите изследвания се оказва, че не рядко в определени различни етапи от мисовния процес по вземане на решение настъпва блокаж, който оказва влияние на избора на решение. Вземането на най-доброто решение се тренира, като се „извади” мисловния процес от „несъзнателната компетентност” и се разгледа и поработи с нея съзнателно по посочените 7 стъпки. Или все едно, сме взели мисловния процес , забавили сме го като на забавен кадър, тренирали сме го чрез няколкократно прилагане за съзнателно вземане на решения при трудна ситуация преминавайки през 7 –те етапа и връщайки отново съзнателно придобитите умения в сферата на несъзнаваното или в „несъзнателната компетентност”. Т.е. Ние така сме отработили процеса и сме придобили способност автоматично коректно да преминаваме през тези 7 стъпки и можем да се доверим на „несъзнателната си компетентност”.

1-ва стъпка: Дефиниране на проблема ясно, конкретно и недвусмислено в рамките на едно недълго изречение.

Не случайно те накарах да се опиташ да сведеш проблема си в едно изречение. Оказва се, че първата грешка, която умът прави е, че няма ясна и недвусмислена представа за същността на проблема и подава на мозъка противоречиви сигнали, които могат да дискридитират по-нататък целия процес по вземане на решение за решаване на проблема.

Докато се опитваме да подредим обърканите си мисли по отношение на точния проблем и неговото точно „звучене в ума ни”, ние всъщност извършваме своеобразна аналитична работа и „учим” ума си, как да го прави в екстремни ситуации без да го контролираме.

Така, както ти редуцира формулировката на проблема „переспективите на личността в междуличностовите отношения” за ума ти, „звучи” прекалено общо, а следователно недостатъчно ясно и неточно. Всъщност, вероятно добре дефиниран и формулиран, проблемът би трябвало да звучи „Как да създам удовлетворяваща всичките ми потребности, трайна партньорска връзка” или „ Как да намеря подходящия за мен партньор за трайна връзка”...

2-ра стъпка: Разглеждане на последиците, ако проблемът не се реши.
Може да изглежда странно, че „ума си губи времето” да разглежда негативни последици, но всъщност, човек има свойството да активизира и организира по-добре защитните си механизми, ако успее да осъзнае, какви „опасности го грозят’, ако не успее да реши проблема си. Това е остатъчен атавизъм от ранната еволюция на човека, когато „заплахата” го е подтиквала да отделя повече адреналин, който го е карал да рискува и по-смело да се заеме със защитата си. В нашия случай, негативни последици, ако не се реши проблемът могат да бъдат :

*натрупване на неудовлетворение от невъзможността (ли неспособността) да създаде трайна партньорска връзка, което може да доведе дори до здравословни проблеми;
* невъзможност за създаване на семейство и поколение в бъдеще
*самота в напреднала възраст;
*неудовлетвореност от себе си и живота си, ако не бъде осмислен чрез връзка и пр...

Това са примерни негативни последици. Ти можеш да си конструираш твои. Грешката, която мозъкът допуска, обаче, е да се фиксира върху тази стъпка и да не продължи напред. В резултат в живота като програма, започват да се актуализират именно тези последици...

3 – та стъпка: Рзглеждане на положителните резултати от решаване на проблема.
Тази стъпка също е много важна. Нейната функция от една страна е, да не даде възможност на ума да се фиксира в предходната стъпка, като му представи контрасна перспектива, за която да мисли. От друга, докато човек си представя положителните резултати от разрещаване на проблема, той отделя съответните ендорфини, серотонин и пр... които го въодушевяват и които му дават посока за бъдещите стъпки и действия. Ако и тук настъпи блокаж и фиксация, човек се превръща в мечтател изпълнен с блянове, които, обаче, никога не реализира.

Положителните резултати от решаване на проблема, могат да бъдат:
*психоемоционално, физическо и сексуално удовлетворение, хармония, баланс;
*споделено ежедневие и живот с близък човек;
*общи планове, съвместни моменти, преосмисляне на живота;
*любов, обич, привързаност, грижа;
*деца и осъществено майчинство в семейство от двама и пр...

4-та стъпка: Идеи за решаване на проблема.

Тук трябва предварително да изброиш всички възможности, които ти хрумват спонтанно за разрешение на проблема, така, както си го дефинирала:
*Посещение на специализирана психотерапия при добър специалист;
*самоусъвършенстване чрз промяна на начина на живот – посещение на групи за взаимопомощ;
*записване на танци – латиноамерикански, народни и т.н., където могат да се срещнат подходящи мъже;
*записване на организирани ексурзии, където свободно да се общува с непознати хора и мъже в неформална обстановка;
*посещение на събития, където се събират мъже – спортни турнири – мотокрос, футбол, волейбол и пр...

Въобще, каквито на теб ти хрумнат.Мозъкът също преживява нещо буквално като взрив на идеи, когато търси решение. На този етап е важно да не оценяваш идеите си и да си записваш и най-откачените, които биха могли да ти дойдат на ум. Оценяването им оставяш за по-късно.

5-та стъпка: Оценяване на идеите за справяне с проблема и избор на най-подходящата иде.
Това се прави именно, за да намалиш риска от не достатъчно подходящо крайно решение. Разделяш листа на две и срещу всяка идея пишеш + и – , т.е. оценяваш всяка идея, изброявайки плюсовете и минусите й. А после (сама си избираш критериите, по които ще се спреш на най-подходящата, според предварителната оценка от предната стъпка)

6-та стъпка: Планиране и предприемане на действия за решаване на проблема.

Когато си се спряла окончателно на последната идея, си правиш писме план със срокове за всяко действие за осъществяване на идеята. Следиш и се движиш по плана си.

7-ма стъпка: „Екологична проверка”.
Веднъж седмично, проследяваш докъде си стигнала с плана и действията си по него. Особено важно е по време на екологичната проверка да си даваш сметка, дали изпитваш удовлетворение от развитието на събитията, какви са постигнатите резултати до този момент, както и отчитането на измененията в ситуацията или несъответствията, които може да са се появили в реалността с течение на времето. По време на проверката анализираш тези изменения и несъответствия и коригираш своевременно плана за действие и го правиш непрекъснато до тогава, докато не получиш желания резултат.

И последно, докато изпробваш 7-стъпковата схема, можеш да я приложиш за по-елементарни проблеми няколко пъти, докато се полуавтоматизира... След това, ако редовно я използваш тя се автоматизира напълно и става т.н. „несъзнателна компетентност”, която развива усета и интуицията и винаги ти е в услуга, дори и да не го осъзнаваш...

Успех!