Не знам дали можеш да си представиш колко гняв сварвам към теб докато те чета. Това как си се отказал от всичко заради нея... това е твое решение, не нейно. Ти си този, който го е взел. Сега я обвиняваш за неща отпреди 4 години, но тогава къде си гледал, все едно 4 години не си присъствал и сега си се събудил.
А последното ти изречение...... ето тука вече ме изгуби напълно. А вземи се в ръце. Почвам да мисля, че си правиш някакъв бъзик тука и това изобщо не е реално мнение. Кой баща ще каже това: Тъй като горенето продължава и в мое отсъствие, очаквам скоро агресията да се насочи към детето, защото и преди е имало намеци, че то е причина жена ми "да не може да си живее живота ". и ще довърши с: "Господ да пази детето ми от криворазбрана цивилизация и хора като LaBelle de Toi." Ми то явно е, че Господ не пази дъщеря ти след като й е дал такава майка и такъв баща. Вие сте да хванеш единия, да удариш другия! Ти не схващаш ли, че дъщеря ти вече е повредена? И с всеки миг се руши бъдещето й? Не е въпроса кога ще я пребие до смърт, вие двамата сте я наебали досега повече от достатъчно за целия й живот. А ти, големия мъж, бащата, интелигентния уж и културен човек какво прави? Изкарва себе си жертва и оставя 2 годишното си дете?! И се моли на Бога да го пази, защото той не може, не иска, понеже не му се получава с културните приказки и блеенето като теле. Ти ли си жертвата, бе? Ей.... Ако си бил някога жертва, това е в миналото, сега ти си насилникът, сега ти си безучастният наблюдател, сега ти си съучастникът на жена си!

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 16.03.12 20:31.

Променям твърдението от първото изречение на темата - "луда" да се чете емоционално нестабилна. Бях много афектиран от странното и държане.
Най големите си грешки съм допускал когато на доверие съм приемал, че хората са толкова добри колкото аз.

Най-елементарното нещо - обаждаш се на 116 111. Разказваш. Изкарваш детето от анонимност като даваш адреса. Дори може да ти свършат "мръсната" работа да ходиш до отдел за Закрила на детето и т.н.

И да светна, аз знам колко ти е трудно. Но ти е трудно не заради това каква е жена ти, а заради това какъв си ти. Ти си философ, пасивен, компромисен, подчиняем... Мислиш, говориш, пишеш, оплакваш се.... а какво правиш? Спасяваш си задника и се изживяваш като голямата жертва. На кое? На жена си, на родителите си, на сърбата, на Бог, на системата, на обществото? Да, жертва си.... на самия себе си.


Знаеш ли какво искам да ти кажа - прочети си мненията в тази тема и си представи, че дъщеря ти един ден след 20 години, да кажем, ако е жива и здрава, прочете това, което си написал. Как мислиш ще са минали тези 20 години и как мислиш ще се почувства тя, когато разбере, че ти още когато е била на 2 си знаел що за майка има и вместо да бъдеш до нея и да я защитиш, си писал по форуми някакви празни приказки за общество, равни права, кой готвил закуската, кой какво работил и колко си клател краката.... Ако дотогава те е възприемала и теб като жертва - все пак мама вика и гори, а тати мълчи и търпи... не е като да е лош.... нали.... Та, ако дотогава те е възприемала като жертва, прочете ли думите ти тук, как мислиш ще се почувства? Замисли се хубавичко. Кой е детето в случая - ти или тя? Мамка му, като толкова не можеш да се погрижиш, уреди й друго семейство, дайте я на приемна грижа след като и на нея й съсипала живота и на теб е в тежест не можеш на един телефон да се обадиш! Какво е това - или се грижиш за нея, или не се. Каква е тая псевдо загриженост само на думи? Ми тея думи ти дори не ги казваш на нея, а ги пишеш в някакъв форум? Толкова ли си свикнал с отчаянието?

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как да го кажа, за да не го приемеш лично.... Хората сме еднакво лоши. Няма добри. Изборите и действията ни ни различават един от друг и те ни определят.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това че ти не познаваш добри вече се е променило - познаваш мен.
Не драматизирай нещата толкова с насилие няма да ме накараш да направя нищо хубаво.
Ще го кажа за последен път надявайки се да го разбереш и ти и всички останали. Няма начин да накараш жена ми да направи каквото искаш. За тези които не вярват да доидат да опитат.
От тук и логичният извод - единственният начин да защитя детето си е със сила. Не искам да го правя така.
Това че обсъждам проблема си с вас, търся съвет от психиатри и агенцията за закрила на детето, консултирам се с адвокат според теб е бездействие.
Бездействие е това което всички тези институции, законите и обществото като коректив на тези закони, направиха за мен и детето ми - нищо.
От всички най съпричастни бяхте вие във клуба.
Сигурен съм че когато видите мен, детето ми , жена ми, когато се преборите със само една такава ситуация в реалния живот , ако успеете, няма да сте токлова самоуверени.
Реалния живот не са само клавишите и черни букви на белия фон, там има и бели букви на бялия фон.

Всичко изговорено тук съм го казал и на жена си и на баща и, изговорени са толкова думи че никои вече не се интересува какво се говори.
Затова стигнахме до тук - всеки прави каквото си иска , а само аз каквото трябва. Това е и моята грешка опитвам се да бъда перфектен - невъзможно.

Редактирано от lada_turbo на 16.03.12 21:25.

Най-малкото можеш да стоиш вкъщи, да си играеш с детето, да му разказваш приказки, да го прегръщаш, да му кажеш, че всичко ще е наред, че мама е болна и не иска да се държи така, че не е на себе си, да го извеждаш на разходки да е повече време навън. Можеш ако това ще помогне, да купиш на жена си букет цветя, някакво бижу, да й кажеш, че я обичаш, дори да е лъжа, че искаш да сте добре, каквото и да ти коства това с идеята да вземеш мерки, а не, че наистина искаш да сте добре и с идеята, докато нещо се промени, докато я спечелиш на своя страна или придвижиш нещата, за детето ти обстановката вкъщи да е по-поносима. Можеш самото дете да го запишеш на детски психолог, да го водиш един или два пъти седмично, нищо, че е толкова малко, има нужда от сигурна среда. Много неща можеш да направиш без това да включва да пребиеш жена си СЪС СИЛА, както се изразяваш.



И друго - ти не ми знаеш живота. Това, че ти се ядосвам не значи, че всичко ми е наред. Не значи, че всичко винаги ми е било наред. Може пък да познавам човек като жена ти, може пък да познавам и човек като теб, който го търпи по същия начин. Може пък думите ти да са ми много познати, както и описанията на случващото се. Може да познавам човек, който е бил на мястото на дъщеря ти. Може да съм много по-наясно за какво става въпрос, отколкото си мислиш. И може да реагирам по-емоционално, защото виждам как нещата се повтарят, защото от самото начало знаех и очаквах, че ще пишеш това, което пишеш сега, нищо, че изглеждаше уж по-въвлечен и решен да действаш. Ядосвам се, защото досега си толкова предвидим, че аз нямам надежда, че нещо ще се промени. Виждам историята с години напред и си мисля, че може би единственото хубаво в теб е това, че никога няма да можеш да се погледнеш през очите на дъщеря си. Би било твърде болезнено за теб. И ще ми говори за реалния живот. В моя реален живот аз не играя твоята роля. Нито чакам на такива като теб да ми го оправят. Добре, че не съм на 2 години. В реалния живот.

Тръгни на терапия. Ти самият. За да не се събудиш след години и да си кажеш "Как загубих толкова време, къде съм спал, какво съм правил, колко бързо мина времето, защо тогава си мислех, че няма смисъл, какъв глупак съм бил, ако можех да се върна назад"... Тръгни на терапия.... моля те.

Или ако искаш, ми пусни адреса си на бележка, имената на жена ти и дъщеря ти, аз ще се обадя и ще подам сигнал в службите. И не ми пука дали така не ти изземам еди какви си формални функции, ако ти е толкова проблем ти да го направиш.


..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 16.03.12 21:39.

Къде сте вие с безкраините упреци в реалния свят и защо не наложите там моралните и етични норми, като устои на едно здраво общество.
Или май май на никои не му стиска, само такива като мен трябва да се борят с вятърни мелници кой до където му устискат нервите.
Така е очаквам някой друг ( обществото) да ми реши проблема, защото това същото общество ми забранява да организирам семейството си така както аз преценя за добре.
Проблема ми е, че когато жена ми посегне, или откаже да зачита мнението ми трябва да е готова да понесе същото. А тук влиянието на обществото е довело до изкривявания.
Не аз съм възпитавал характера на жена си за да съм принуден да бъда негова жертва.

Сега сигурно ще кажеш че не съм я възпитавал аз , но аз съм я избрал. Така е но бях подведен ( много съм доверчив). Не знаех и още само гадая за някои неща.
А защо никои не отчита и фактора късмет, които при някои хора играе по голяма роля от способностите им ( така е като способностите ти са малки - твърдение на хора с много късмет. лесно доказуемо в опитна постановка).

Ти не си бил принуден да се ожениш за нея. Ти си си я избрал! Ти можеш да се разведеш! Никой не те е карал да го правиш насила! Но тъй като сте си пълни противоположности, вие взаимно се провокирате да бъдете още по-крайни - тя в истерията си, ти в умозрителната си дистанцираност. Т.е. ти подклаждаш нея, катализираш я, както и тя теб. Даже има възможност, ако ти почнеш да се държиш като нея, тя да поеме част поне от твоята настояща роля.


И пак те питам, откъде знаеш къде съм аз в реалния свят?! С какво право ми държиш сметка? Теб нали те видяхме къде си. Познавам ги такива като теб. На друга позиция съм, гарантирам ти. И имам пълното право да ти пиша това, което съм ти написала, че и да ти го кажа в очите имам пълното право. Така че не се възползвай до безкрай от това, че не знаеш с кого си пишеш, не ти е в полза, определено. А щом си решил да оставиш детето си на отговорността на абстрактното понятие "общество" - твоя си работа. Значи кажи й го ясно - миличко, от днес разчитай само на Господ и на обществото. Да си знае от рано.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 16.03.12 21:49.

Не че искам да ти спирам порива за борба с вятърни мелници, но какъв мъж е точно този, който жертва образованието си заради жена, при положение, че не е необходима такава жертва. Който напуска хубавата си работа, за да угоди на бащата на жена си, за което да не получи един лев в продължение на година. Който хвърчи и прави закуски, къпе детето, докато принцесата се излежава. И който не може да тресне вратата на тази печка и като мъж да каже "Ако изгориш една вещ още, считай, че ти нямаш повече дете, съпруг и дом".

Между другото, как се гори одеяло във фурна, без да стане пожар? Не че искам да изпадам в подозрения...