Трябва да събереш смелост и да обясниш на баща и,че трябва да действате спешно.
Мислиш ли ,че ще можете да я убедите да отиде на психиатър?

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не споря, а споделям. Явно на грешния човек.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така, както описвате ситуацията, при всички случаи се нуждаете от специализирана помощ. Виждам, че от една страна се страхувате да се обърнете към спешна помощ, от друга се страхувате от неизвестността и не знаете, какво може да се случи, ако ви няма, или, ако се разсеяте за момент и тя ви издебне.

Така или иначе имате две възможности, преди състоянието и да се влоши още повече. Едната вече ви писах по-горе при положение, че не сте в състояние да овладявате състоянието и двамата с баща й - да се обърнете към спешна помощ. Другата е, да се опитате да поговорите с нея и да я убедите добронамерено, че има нужда от специализирана помощ. Ако трябва, предложете всички заедно да се консултирате. Най-добре е това да стане по нейно собствено желание. В този случай, трябва да отидете при личния лекар и след като му опишете състоянието и, той да ви даде направление за специалист.

Д-р Ху смята, че е по-добре да се обърнете към психолог-психотерапевт, а според мен, случаят така, както ми го описвате би следвало да се обърнете към психиатър - психотерапевт.

Не ми звучи като споделяне, а като безсмислено спорене . Явно използвате грешния тон.

Разпитай баща й каква е била преди. Колко често се е случвало такова поведение.
Вие сте от няколко години заедно - колко често се случва? Колко време продължава? Случва ли се да й мине за един ден например или за часове?

Казваш любовта - в какво в нея се влюби? Каква е тя като характер? И друго - под стрес ли е? Защото аз познавам такъв човек, който изпада в кризи, когато е под силен стрес, това може да е месеци наред, през ден или всеки ден.... После може с месеци нищо. Мнението ми е, че така не може да се живее и не може да се отгледа нормално дете. Не нормално отгледа, а нормално дете. То колко е близко с майка си? Колко е близко с теб? Ужасно травмираща би била раздяла на 2 годишна възраст с най-основния грижещ се. Но това положение е още по-травмиращо. Изобщо не е добре положението. Ако е психотична или маниакална, за това има лекарства и може да се очаква подобрение. Ако не е, трябва да направиш избор да се бориш ли чрез семейна терапия, която евентуално ще опре дотам тя да трябва да ходи на индивидуална..... това би отнело много време. Другият избор е напускаш я, но 2 годишните деца обикновено ги присъждат на майките, особено ако няма диагноза черно на бяло.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами грешно ВИ звучи. Аз когато споря, първо в това няма да има никакво съмнение. Второ няма да слагам многоточия и да бъда емоционална и многословна. И трето - няма да има трето.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, смятам, че първо трябва да се обърне към психиатър с надеждата, че ще постави диагноза, предпише лечение и нещата ще се нормализират. Това е най-оптимистичният вариант. Просто имам съмнения, че това ще стане, защото ми звучи като характеропатия. И още имам опасения, че всеки намек, че е "луда" и има нужда от помощ, ще е като наливане бензин в огъня.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 13.03.12 22:25.

Аз смятам, че при всички случаи трябва да се обърне към психиатър. Дали ще и сложи диагноза или не, това е негова работа. Никой психиатър така лесно не слага диагноза. На първо време, ще бъде лекувана чисто симптоматично. Също смятам, че не става въпрос за характеропатия, а за съвсем друго нещо, според някои от симптомите.

Редактирано от eooa на 13.03.12 22:29.

За какво? Кажи, аз така или иначе съм субективна, защото наслагвам това, което чета към конкретен случай от моя опит.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Между другото самият факт, че още не си реагирал по никакъв начин, освен да пишеш тук, показва, че не си на себе си. Естествено, че баща й ще ти казва това - особено ако цял живот е била такава и той е търпял. Или и да не е била - ако отрича проблема и се надява да премине и да се размине, или се страхува какво ще кажат хората. Във всеки случай на психиатър ще му трябва анамнеза - т.е. бащата да разкаже възможно най-откровено.
Опитвам се ти кажа, че може би ти самият имаш нужда от консултация. Оставяш отговорността в баща й, в нея... оставяш детето в банята с нея... и се колебаеш какво да правиш и дали изобщо нещо да предприемеш - има две причини за това колебание - или усещаш, че тя само демонстративно се държи така и не би стигнала до реални действия срещу себе си или теб и детето, или не можеш да мислиш трезво, защото ти самият си в криза и не можеш да поемеш отговорност. Трябва да се погрижиш първо за себе си, за да се погрижиш за детето и да предприемеш мерки спрямо нея.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите