За споделянето

Авторката ме загуби , след като установих че проблемът не е в другите , а нея,, но това е друг въпрос.
Иначе добре, приемам че не желаеш да говорим

Ами изнервям се, когато ми се обяснява как трябва да правя нещата в ситуации, в които нямам намерение на първо място да се вкарам.

..rude & not ginger...

Ситуацията не е проблем , вероятно разбираш това.
Интересно е когато някой дава много съвети, но същевременно не може да понесе никаква критика, без значение дали е градивна или не е.
Не се изнервяй, не е нужно

Не говорим за критика, а за предлагане на шаблон на действие по принцип в някаква хипотетична ситуация, която не позволява никаква конкретика или интуиция и лично отношение - за мен това е мъртво начинание с твърде много неизвестни.

Затова и ми беше по-интересна темата за личното отношение и лоялността. Защото там няма по принцип, винаги е конкретно. Или го няма.

..rude & not ginger...

Подреждането в някаква последователност , беше само защото с това исках да ти покажа, че думата поялност е разтеглива и на моменти лъжлива , или пък просто се използва за оправдаване на някакви действия.
Човек не трябва да се бърка в чужди семейства, заставайки зад някаква кауза, особенно ако каузата е заговор , дори това да значи че умишлено или не, ще подкрепиш някой от двамата в скандал между тях.

Естествено, че не трябва да се бърка в чужди семейства. Но хубаво е изначално да е ясно за всички на кого от семейството си приятел.

..rude & not ginger...

"Естествено, че не трябва да се бърка в чужди семейства. Но хубаво е изначално да е ясно за всички на кого от семейството си приятел."

По всяка вероятност с никого от това семейство няма да се виждам и да бъда приятел. Непрекъснато са в турски сериал откъм взаимоотношения. Много ми е трудно да бъда спокойна с тях. Постъпих примитивно, осъзнавам го, но може би е за добро. Лошо ли е човек да постъпи с първичния си инстинкт за защита? Осъзнавам че така съм постъпила, защото не мога да ги "нося" като приятели, никакви хубави емоции не получавам от приятелството си с келеша на 40 вече няколко години.
Не съм финансово зависима от тях, е какво повече ми е нужно? Да, майката ми е помагала, вярно така е, и ние сме се реванширали, помагали на снахата на сина й.

Постъпих ирационално, но може би по най-верния за себе си начин. Има един предел, граница. Не мога да надскоча възможностите на търпението си и приемането на всичко. Ако успеят да си решат проблемите и да ме потърсят като ми простят - добре! И аз съм човек и аз се нуждая от приятели, които ме приемат такава, каквато съм, включая последната ми неетична постъпка.
А юнака на 40 нима е етичен? Той ако беше читав човек нямаше вечно да забърква турски сериали, в които всички са шокирани и изпопадат от ужас и не знаят какво правят и на кого го говорят.

А ,сега май разбрах,че не се е случило нищо драматично , а най-обикновени неща, но ти си побързала да се разстроиш. Ами разстройвай се, дай воля на емоциите,това е добре, много по-добре отколкото да заровиш всичко в подсъзнанието си. Защо обаче си избрала да се разстроиш? Опитай се да премислиш, да почувстваш отново и отново и да разбереш .

Някой ти е поднесъл информация за друг човек по негативен ( според теб) начин и ти си се разстроила . Но нали каза , че другият приятел е направил грешки ,ти искаш по положителен начин ли да се говори за грешките? Значи за теб не са грешки, ти сигурно разбираш,че грешките не са никакви грешки. Ако ги погледнеш от друг ъгъл може да разбереш че са просто постъпки и в случая ти не осъждаш постъпките на другия приятел.Може би дори си емоционално привързана или към този човек ,или към такъв такъв тип грешки и постъпки. Може би и ти допускаш такива грешки , и ти имаш подобни постъпки, затова критиката към тях си приела ЛИЧНО, като да е отправена към теб, а не към някой друг. Ти се индентифицираш със случката, с другия приятел, влизаш подсъзнателно в неговата роля и я приемаш толкова навътре ,защото може би играеш подобна роля в живота.
Разбираш обаче че нещо става в подсъзнанието ти( то къде другаде), което ти не разбираш. Може би ще разбереш след време.

Значи ти не можеш да преглътнеш негативния тон на твоя приятел ,когато говори за другия приятел. Ами защо не му кажеш : ЕЙ, ти защо говориш с такъв тон за Х? Тонът ти не е правилен! Ти трябва да говориш за него и за грешките му с любов ,приемане и приятелско снисхождение, не да го осъждаш и да се опитваш да ми наложиш твоя поглед. Ами аз се разстройвам от това .-Това е трябвало да кажеш на Твоя приятел,но не си му го казала. А си дошла да го кажеш на нас, защото си мислиш ,че е нелепо да му го кажеш ,
Всъщност не е нелепо, просто начинът по който мислиш за хората и техните постъпки-трябва да го промениш, като леко промениш ъгъла на гледане.
Може би трябва да разбереш, че кой каквото прави, си е негова работа,нека всеки да си прави грешките в живота, нека всеки да си решава проблемите и това са си негови работа,негови грешки, негови проблеми, не твои .
Ако нещо от това те е докоснало, можеш да отговориш Нищо ,че вече ни каза довиждане А ако не те докоснало, тоест пак нищо не съм познала, наистина довиждане

Днешната мисъл-утрешна реалност.

Човек се защитава, ако е застрашен, нападнат А ти не си застрашена от нищо Те не могат да те въвлечат в техните объркани взаимоотношения ако ти не желаеш и ако ясно поставиш границите И те не могат да отнемат душевният ти покой спокойствие,комфорт,освен ако ти сама не избереш това

Как да не могат?! Само близки хора могат да те наранят най-жестоко с постъпките си. Само близки можеш с дни да ги мислиш. Ако не го чувстваш някой близък няма как да стане.
От близките си трябва или да атакуваш, или да се защитаваш, далечните са друго измерение.

Това с безусловното приемане на всичко и всякакви обрати вече е едно ниво по-сложна дейност. Трябва много гадости да са ти се случили, за да приемеш безусловната любов. Донякъде успявам, но само донякъде.

Натоварва ме - ако е от хора, които са ми безразлични; ако се повтаря и повтаря, че и се развива във времето историята (която не следя и не помня); ако е от близки, на които след като им кажа мнението си, след като са споделили, явно показват, че не ги интересува (моето мнение), но впоследствие - пак продължават (!?!?!?!).

В твоята ситуация - тези двама твои близки, близки ли са и помежду си?
Иначе - да ти кажа имам няколко двойки приятелки (и аз се чудя как става, но го отдавам на вид ревност), които не се понасят - съученички и бивши колежки. Не ги събирам заедно, не им давам повод да говорят за "другата", не им налагам приятелството. С времето - свикнаха. Радвам се, че са ми приятелки - всичките!

Друг е въпросът, ако двамата ти близки са близки и помежду си и ... се държат така лицемерно (или поне единия). На твое място не бих го търпяла, защото ... това вече не е приятелство и рано или късно ще стане непоносимо.

Изпуснала си се... най - добре го сподели - не като разкаяние, като споделяне. Признат грях - не е грях за истинските приятелки!

Само близки хора могат да те наранят най-жестоко с постъпките си.

Какво разбираш под близки хора? Кои са ти близки в тази история ? Двамата приятели? Мъжът на 40г? Вече се обърках
Може би под близки разбираш емоционалко близки хора,приятели, така ли? а не роднини. Много често нероднини са ни емоционално близки. И много често роднини в едно семейство са си чужди , далечни , не любими помежду си . Но винаги роднините в семейството са свързани с неразрушими кармични връзки. ..Да се бъркаш в тези връзки е нелепо.
Ти признаваш, че си наранена ,не просто натоварена, разстроена , а НАРАНЕНА .Добре , с какво те те нараниха?
Или пак не съм те разбрала, може би искаш да кажеш, че някой друг е наранен в тази история , ако е така ,кой е той?
Впрочем, за отношенията и драмите в семейството на втория приятел .Семейните отношения си имат своя динамика, различна от приятелските отношения и се подчиняват на други закони . Aко те интересува можеш да се запознаеш със ''Семейни констелации''.
Семейството на другия приятел, НЕ Е твое семейство,нали?
Ти не си част от това семейството и не виждам защо се засягаш от вътрешните семейни отношения на това семейството.
Какво да атакуваш? Атакувай, ако имаш такава вътрешната нагласа .но аз мисля че ти трябва по-скоро да си само зрител, наблюдател ,който гледа пиесата на едни чужд живот и влиза в роля, само ако го поканят.

Днешната мисъл-утрешна реалност.

Говориш толкова много за бъдеще време , същевременно не правиш нищо за настоящето , това не ти ли говори нещо ?