|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|
„В мига, в който започнеш да виждаш живота като лишен от сериозност, като игривост, тежестта в сърцето изчезва. Страхът от смъртта, от живота, от любовта – всичко изчезва. Човек заживява с лекота, едва ли не в безтегловност. Става толкова лек, че може да полети в откритото небе.
Най-големият принос на Дзен е алтернативата на сериозния човек. Сериозният човек е създал света, сериозният човек е създал всички религии. Негово дело са всички философии, култури и етики. Всичко, което съществува около теб, е творение на сериозния човек. Дзен се е оттеглил от сериозния свят. Той е създал свой свят, който е много игрив, пълен със смях, където дори големите учители се държат като деца.“ ОШО
Коментар:
Животът рядко е толкова сериозен, колкото си го представяме, и когато признаем този факт, той откликва, като ни предоставя още и още възможности за игра.
Жената на тази карта празнува радостта от живота, като пеперуда, която излиза от своя пашкул към обещанието на светлината. Тя ни напомня за времето, когато сме били деца, събирали сме миди по брега и сме строели замъци от пясък, без да ни е грижа, че в следващия миг вълната ще ги залее. Тя знае, че животът е игра и точно сега тя играе ролята на клоун без каквото и да е чувство на смущение или преструвка.
Когато Принцесата на огъня влезе в живота ти, това е знак, че си готов за свежото и новото. Нещо чудесно е на хоризонта и ти разполагаш с подходящото качество на игрива невинност и яснота, за да го приветстваш с отворени обятия.
Illusion is the first of all pleasures!
| |
|
Тема
|
 Re: просто като четиво ... ошо дзен-карти
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
бaбa мeцa (член) |
| Публикувано | 08.01.12 09:08 |
|
|
Изолация
„Ние сме нещастни, защото сме твърде много в егото. Какво имам предвид с това, че сме твърде много в егото? И какво точно става, когато сме твърде много в егото? Можеш да бъдеш или в съществуванието, или в егото – двете заедно не са възможни. Да бъдеш в егото означава да бъдеш отделен, да бъдеш остров. Да бъдеш в егото означава да очертаеш граница около себе си. Да бъдеш в егото означава да правиш разграничение – „аз съм това“ и „аз не съм онова“. Определението, границата между „аз“ и „не-аз“ – ето това е егото; то изолира. То те прави замръзнал, вече не можеш да течеш. Ако течеш, егото не може да съществува. Ето защо хората са станали като кубчета лед. В тях няма топлина, няма любов – любовта е топлина и те се боят от любовта. Ако топлината ги доближи, ще започнат да се топят и границите ще изчезнат. В любовта границите изчезват. В радостта границите също изчезват, защото радостта не е студена.“ ОШО
Коментар:
В нашето общество, и мъжете в частност, винаги са били учени да не плачат, да демонстрират неустрашимост и да не показват, че ги боли. Но жените също са заплашени от този капан. Всички ние в един или друг момент имаме чувството, че единственият начин да оцелеем е като сподавим чувствата и емоциите си, така че да не бъдем наранени отново. Ако болката е особено силна, може да се опитаме да я скрием дори от себе си. Това ни прави замръзнали, сковани, защото дълбоко в себе си знаем, че дори малка пукнатина в леда ще освободи болката и тя отново ще ни залее. Цветните сълзи на лицето на този човек крият ключа към избавлението от тази ледена изолация. Сълзите и само сълзите имат способността да разтопят леда. Няма нищо лошо в това да плачеш и няма причина да се срамуваш от сълзите си. Плачът ни помага да се освободим от болката, дава ни възможност да бъдем нежни със себе си и накрая да се излекуваме.
:)))
| |
|
Тема
|
Re: просто като четиво ... ошо дзен-карти
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
shshtt (член) |
| Публикувано | 13.01.12 09:53 |
|
|
Прераждане
„В Дзен не идваш отникъде и не отиваш никъде. Ти си просто тук, сега, нито идващ, нито отиващ. Всичко минава край теб; съзнанието ти го отразява, но не се идентифицира. Когато пред огледалото изреве лъв, да не мислиш, че огледалото издава рев? А когато лъвът си отиде и приближи танцуващо дете, огледалото напълно забравя лъва и отрази танцуващото дете – тогава да не мислиш, че огледалото танцува с детето? Огледалото не прави нищо, то просто отразява. Твоето съзнание е само огледало. Ти нито идваш, нито си отиваш. Нещата идват и си отиват. Млад си, стар си;, жив си, мъртъв си. Всички тези състояния са просто отражения в едно вечно езеро на съзнанието.“ ОШО
Коментар:
Картата разкрива еволюцията на съзнанието такава, каквато я описва Ницше в своята книга „Тъй рече Заратустра“. Той говори за трите нива – на камилата, лъва и детето. Камилата е дремеща, апатична, самодоволна. Тя живее в самозаблуда, мислейки си, че е нещо върховно, но всъщност е толкова загрижена за чуждото мнение, че почти няма своя енергия. От камилата се появява лъвът. Когато осъзнаем, че не сме живели пълноценно, започваме да казваме „не“ на исканията на другите. Отделяме се от тълпата, сами, горди, защитавайки с рев своята истина. Но това не е всичко. Накрая идва детето, което нито се подчинява, нито се бунтува, а е невинно, спонтанно и вярно на своето същество.
В каквото и пространство да си сега – заспало и потиснато или бунтарско, знай, че то ще еволюира в нещо ново, ако му позволиш. Това е време на растеж и промяна.
:)))
| |
|
Тема
|
Re: просто като четиво ... ошо дзен-карти
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Doctor Who (позитрон) |
| Публикувано | 13.01.12 10:50 |
|
|
„Истинският живот на човека се разкрива от начина, по който той отхвърля лъжите, наложени му от другите. Гол, неприкрит, естествен, той е това, което е. Става въпрос за това, което си, а не в което можеш да се превърнеш. Лъжата не може да стане истина, личността не може да стане твоя душа. Няма начин несъщественото да бъде направено съществено. Несъщественото си остава несъществено. Същественото си остава съществено. Двете не могат да се разменят. А стремежът към истината само поражда още повече объркване. Истината не трябва да се постига. Тя не може да бъде постигната, тя вече е факт. Трябва само лъжата да бъде изоставена. Всички цели, идеали, стремежи, идеологии, религии и системи за подобрение и усъвършенстване са лъжа. Пази се от тях. Признай факта, че такъв, какъвто си, ти си лъжа. Манипулиран, създаден от другите.
Стремежът към истината е отклоняване и отлагане. Това е начинът на лъжата да се скрие. Виж лъжата, погледни дълбоко в лъжовността на своята личност. Защото да видиш лъжата значи да спреш да лъжеш. Да спреш да лъжеш значи да не търсиш никаква истина – няма нужда. В мига, в който лъжата изчезне, блесва истината в цялата си красота.“ ОШО
Коментар:
Когато носим товар от „трябва“ и „не трябва“, внушени ни от другите, ставаме като този дрипав, измъчен човек, който се опитва да изкачи хълма. „По-бързо, положи повече усилия, стигни върха!“ крещи глупавият тиранин, когото човекът носи на гърба си, докато самият тиранин има за корона един властен петел.
Ако напоследък животът ти изглежда като борба от първия до последния момент, може би е време да разтърсиш рамене и да видиш как ще се почувстваш без тези същества на гърба ти. Имаш свои планини за покоряване, свои мечти за сбъдване, но никога няма да имаш енергията да ги последваш, ако не се освободиш от всички очаквания, които си събрал от другите, мислейки си, че са твои. Има голяма вероятност те да съществуват само в главата ти, но това не означава, че не могат да са смазващи. Време е да „олекнеш“ и да ги пратиш да си вървят.
Eхаа...
..rude & not ginger...
| |
|
Тема
|
Re: просто като четиво ... ошо дзен-карти
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Poзмapия (жилава) |
| Публикувано | 13.01.12 12:55 |
|
|
Миг след миг
Миналото вече го няма, а бъдещето още не е дошло - и двете ненужно се движат в посоки, които не съществуват. Едното е съществувало, но вече не съществува, а другото още не е започнало да съществува.
Единственият нормален човек е този, който живее миг за миг, чиято стрела е насочена към момента, който е винаги тук и сега, където и да е; цялото му съзнание, цялото му същество е погълнато от реалността на момента. Това е единствената вярна посока. Само такъв човек може да влезе през златната порта. Настоящето е златната порта. Тук-и-сега е златната порта… А в настоящето можеш да бъдеш само ако си неамбициозен – без желание да се сдобиеш с власт, пари, престиж, дори просветление, защото амбицията те води в бъдещето. Само неамбициозният може да остане в настоящето. Човекът, който иска да бъде в настоящето, не трябва да мисли, а просто да види портата и да влезе. Опитът ще дойде, но той не бива да е предварително планиран.“ ОШО
Коментар:
Докато стъпва по камъните, този човек се движи леко и несериозно и същевременно с абсолютна концентрация и балансираност. Зад полюшващите се, вечно течащи води се виждат сгради, на заден план като че ли има град. Мъжът е сред тълпата и в същото време е извън нея, поддържайки равновесие и способен да наблюдава отгоре. Тази карта ни предизвиква да изоставим мислите за други места и времена и да бъдем будни за това, което се случва тук и сега. Животът е океан, в който можеш да играеш, ако зарежеш своите преценки, предпочитания и привързаността към дългосрочните планове. Бъди отворен за това, което срещаш по пътя си. И не се тревожи, ако се спънеш и паднеш – просто стани, изтупай се, посмей се добре и продължи.
"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън
| |
|
|
|
Обусловеност
„Ако не изоставиш личността си, няма да можеш да откриеш своята индивидуалност. Индивидуалността е дадена от съществуванието. Личността е наложена от обществото. Личността е създадена за удобство в обществото.
Обществото не търпи индивидуалността, защото индивидуалността отказва да следва като послушна овца. Овцете са винаги на стада, надявайки се, че така ще се чувстват по-удобно. Когато си в тълпата, се чувстваш защитен и сигурен. Ако някой нападне, винаги е възможно да се спасиш в тълпата. Но ако си сам? Само лъвовете се движат сами.
Всеки човек е роден лъв, но обществото непрекъснато му налага условности, програмира ума, за да го направи овца. Обществото ти дава личност, удобна, приятна, много послушна личност. То иска роби, а не хора, напълно отдадени на свободата. Обществото иска роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание.“ ОШО
Коментар:
Тази карта припомня стара Дзен история за лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца;, докато един стар лъв не го хванал и като го завел до едно езеро, го накарал да види отражението си. Много от нас са като този лъв – представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите. Наложена отвън „личност“ замества индивидуалността, която е можела да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, несъзнаващи своята истинска самоличност.
Време е да погледнеш отражението си в езерото и да направиш усилие да се освободиш от обусловената от другите хора представа за себе си. Танцувай, тичай, говори безсмислици – всичко, което е нужно, за да събудиш спящия в теб лъв.
Illusion is the first of all pleasures!
| |
|
Тема
|
Re: просто като четиво ... ошо дзен-карти
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
jumbles () |
| Публикувано | 15.01.12 06:49 |
|
|
Сравнението
„Сравнението създава чувство на малоценност и на превъзходство. Когато не сравняваш, всякаква малоценност, всякакво превъзходство изчезва. Тогава просто си, просто присъстваш. Малък храст или огромно дърво – няма значение. Ти си себе си. Нужен си. Стръкчето трева е нужно точно толкова, колкото и най-голямата звезда. Без стръкчето трева Бог ще е по-малък, отколкото е. Звукът на кукувицата е нужен толкова, колкото и всеки буда; светът ще е по-малък, по-малко богат, ако тази кукувица изчезне. Огледай се само -всичко е необходимо и всичко има своето място в цялото. Това е органично единство – никой не е по-горе, никой не е по-долу, никой не е по-добър, никой не е по-лош. Всеки е несравнимо уникален.“ ОШО
Коментар:
Кой ти е казвал, че бамбукът е по-красив от дъба или дъбът – по-ценен от бамбука? Мислиш ли, че на дъба му се иска да има кухо стебло като на бамбука? Дали бамбукът завижда на дъба, защото е по-голям и листата му променят цвета си през есента? Самата идея двете дървета да се сравняват едно с друго изглежда абсурдна, но ние хората като че ли много трудно побеждаваме този навик. Да не се заблуждаваме – винаги ще има някой, който е по-красив, по-талантлив, по-силен, по-интелигентен или привидно по-щастлив от нас. И обратно, винаги ще има такива, които това отношение ще са по-малко от теб. Начинът да откриеш кой си не е като се сравняваш с другите, а като се стремиш да реализираш своя собствен потенциал по най-добрия начин.
| |
|
|
|
„Три неща трябва се отбележат: най-долното ниво на любовта е сексът – той е физически; а най-висшата проява на любовта е състраданието. Сексът е под любовта, състраданието е над любовта. Любовта е точно по средата.
Много малко хора познават любовта. За жалост 99 процента си мислят, че сексуалността е любов -това не е така. Сексуалността е много животинска; вярно е, че тя има потенциала да израсне в любов, но не е истинската любов, а само потенциал…
Ако развиеш осъзнатост, бдителност, медитативност, сексът може да бъде трансформиран в състрадание. Сексът е семето, любовта – цветето, а състраданието – ароматът.
Буда е определил състраданието като любов плюс медитация. Когато любовта ти не е просто желание за другия, не е само нужда, а е споделяне, когато в своята любов не си просяк, а император, когато обичаш не в очакване на нещо в замяна, а си готов само да даваш – да даваш заради самата радост от даването – тогава добави медитацията и от теб ще се освободи чистият аромат. Това е състраданието. Състраданието е най-висшият феномен.“ ОШО
Коментар:
Това, което наричаме любов, в действителност е цял спектър от взаимоотношения, простиращи се от земята до небето. На най-земно ниво любовта е сексуално привличане. Мнозина от нас остават привързани към това ниво, тъй като условностите на обществото са натоварили сексуалността с най-различни очаквания и въздържания. Всъщност най-големият „проблем“ на сексуалната любов е, че тя никога не е трайна. Само когато приемем този факт можем наистина да я оценим по достойнство – да я приветстваме, когато я чувстваме в себе си, а когато утихне, да се сбогуваме с благодарност.
Тогава в процеса на съзряване започваме да изпитваме любовта, която съществува отвъд сексуалността и почита уникалната индивидуалност на другия. Започваме да разбираме, че партньорът ни често служи за огледало, като отразява невидими аспекти от по-дълбоката ни същност и ни помага да постигнем своята вътрешна цялост.
Тази любов се основава на свободата, а не на очакването и нуждата. Нейните криле ни издигат все повече и повече към вселенската любов, която изживява всичко като едно.
Illusion is the first of all pleasures!
| |
|
Тема
|
Re: просто като четиво ... ошо дзен-карти
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
shshtt (член) |
| Публикувано | 15.01.12 11:52 |
|
|
Страшно ме кефят тези карти! Като късметчетата със сутрешното кафе са
Учителят
„Сега ще кажа нещо, което пазя в тайна цял живот. Винаги съм искал да не бъда учител на никого… Да си учител е много странна работа. Трябва да убеждаваш хората за неща, свързани със сърцето, като прибягваш до аргументи, логика, рационалност, философия; трябва да използваш ума като слуга на сърцето. Работата на учителя е да ти отнеме ума, така че цялата енергия да се придвижи в сърцето. Сега разбираш ли? Думата учител внушава идеята за ученик, последовател. Как може да има учител без ученик, без последовател? Но в духовния смисъл думата учител – master – означава такъв, който е постигнал себеовладяване. Това няма никаква връзка с последователи, не зависи от други хора. Постигналият себе си може да си бъде сам. Новият човек, за когото говоря, ще бъде такъв.“ ОШО
Коментар:
Учителят в Дзен не е учител на другите, а овладял себе си – и това постигане на себе си намира отражение във всеки негов жест и дума. Той не е учител, който има доктрина за предаване, нито свръхестествен пратеник в директна връзка с Бог, а просто такъв, който е станал жив пример за най-висшия потенциал, съдържащ се във всяко човешко същество. В очите на този учител ученикът открива отражение на своята собствена истина. В тишината на присъствието му ученикът може по-лесно да потъне в тишината на собственото си същество. Общността от търсещи, която се оформя около учителя, става енергийно поле, подкрепящо всеки индивид в откриването на неговата собствена вътрешна светлина. Щом открие тази светлина, ученикът разбира, че учителят извън него е бил само катализатор, средство за пробуждане на този, който е вътре.
:)
| |
|
Тема
|
 Re: просто като четиво ... ошо дзен-карти
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Vitalite (флуидна) |
| Публикувано | 15.01.12 12:31 |
|
|
Печал
Болката не бива да те прави нещастен, а да те накара да станеш по-осъзнат! А когато си осъзнат, нещастието изчезва.
Времената на дълбока печал имат потенциала да бъдат времена на дълбока трансформация. Но за да се случи трансформацията, трябва да проникнем до самите корени на болката си и да я изживеем такава, каквато е, без вина или самосъжаление.
Скромността изразява точният баланс между крайностите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
