Решихме да се разделим временно -за 2месеца ,за да може всеки от нас спокойно да премисли.
Той си намери къде да живее за това време, аз оставам в къщи с трите деца.
Предложението дойде от него и влиза в сила от 15 март. Ще си идва два пъти в месеца , за да ми дава пари.
Дойде ми изневиделица и не знам какво да мисля.
Обичам го. Никога не съм имала съмнения, че го обичам. Вярвам, че той е моята половинка. Но съжителството с него е трудно ,много трудно, на моменти нетърпимо и за двамата , заради неговото пиене , моята невротичност и още ред други причини от битието. За 20 години животът ни е един и същ, проблемите също. Нито той се променя,нито аз.
И сега се чудя за какво ми е тази раздяла? Как да използвам това време разделно за да намеря себе си?

Редактирано от Bидa на 05.03.11 18:46.

Wow!

Зная, че по- добре е да отговоря на въпроса със съвет, но в момента мога единствено да задам въпрос- кой ще ти помага с трите деца? Как ще се справяш с ежедневието? Дано поне едното е голямо, за да ти помага. Мъжът ти поне помагаше ли ти в ежедневните домакински задачи, пазаруване и т.н.? Имаш ли роднини, които живеят в твоя район?

*****
"And let's face it- I am hotter than you!" Jacob Black, "Eclipse"

Как да използвам това време разделно за да намеря себе си?

Много бих искал да зная как да помогна.

Смятам, че не е възможно да го промениш. Ако си струва да сте заедно (казваш че е така) трябва да го приемеш такъв какъвто е - с всичките ти страхове за здравето му. И това което съм виждал - не се получава. Съпругата опитва до последно да промени мъжа за негово добро. И до последно побеснява щом го види пиян или че пие. Всичко е въпрос на характери и всеки случай сам за себе си - ти ще си прецениш. Много е възможно да давам неправилен съвет. (Съвета ми беше мъдрост и спокойствие - доколкото е възможно.)
Не смятам и че раздялата ще помогне. Но може да е за добро.
Успех, късмет и самоконтрол. След като на него му липсва.

Прав или изправян.

Скачай на приятелката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 05.03.11 22:02.

Двамата ми сина са пълнолетни, отдавна се оправят сами. Обещават, че ще помагат в домакинството. Дъщеря ми е на 3г.
Мъжът ми в началото на брака се включваше много в домакинството. С течение на годините решихме да си разделим функциите. Той работи и се грижи за прехраната . Аз се грижа за дома и отглеждането на децата.
Сега ми помага ,когато го помоля, предимно по време на моите мигренозни пристъпи-сготвя нещо ,гледа малката.
Така че ако съм здрава и в кондиция през тези два месеца-няма да имам проблеми, ще се справям със всичко, понеже съм свикнала.

Имам роднини ,но ги търся само в краен случай. Повече разчитам на двете ми приятелки.
Твоят пост ми напомни ,че тази раздяла ще бъде за мен проверка дали и как ще се справям сама с битовизмите.

Много бих искал да зная как да помогна.

Ти вече помагаш с твоите разсъждения.
Знам ,че трябва да го приема такъв,какъвто е и си го повтарям непрекъснато. Но ми е трудно. Той е толкова различен от мен. Писала съм за това и друг път. Когато го срещнах,той беше толкова различен от това на което бях свикнала и на което бях възпитана- от друго съсловие,друга душевност ,друга ценностна система. Появи се в живота ми като изпитание на моята търпимост към неща, които преди тотално не приемах. Преобърнах се на 360 градуса.Аз се промених, но изглежда недостатъчно. Имам да вървя още дълъг път към него. Не съм се опитвала него да го променям.
С пиенето не се свиква. Питай за това която щеш жена на пияница, ще ти отговори същото.

Редактирано от Bидa на 05.03.11 23:23.

И сега се чудя за какво ми е тази раздяла? Как да използвам това време разделно за да намеря себе си?



Почни още от 15-ти с мисълта,че това е новото статукво!
Не временно,не с успокоение за 2-месеца,а че
ще е завинаги!
Успокой се,има много хора около нас които обичаме,но не живеем с тях.

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скачай на приятелката.

Ммм, да .Тя ми запълва една празнота...
А на него му казвам колко много го обичам непрекъснато. И той на мен -също. Но въпреки любовта , проблемите,които имаме, си остават.
Ще те послушам. Ще си прекарам хубавичко докато него го няма.
Ще ми липсва сигурно.
Няма да се боря обаче за нищо. Не мисля за брака и за живота като за борба. Нещата или се подреждат или не се подреждат без моите усилия.

Вярвам, че това, което сте решили е за добро.
Ако сметнеш за нужно, ще даваш обратна връзка как вървят нещата след 15ти...Смятам, че ако подходиш спокойно, това ще ти даде значителна увереност в собствените сили, а всички имаме нужда от такава.

Това ти е шанс да видиш как ще се оправиш сама, да разбереш, че можеш да се оправяш сама. Ще разбереш, че може би ти е по-лесно без неговите пиянски изпълнения, ще свикнеш да си сама и кой знае, може да е за добро. Може и за двама ви това да е път към щастието поотделно. Около нас много двойки се разведоха, направо бум миналата година и то все семейства, в които съм се кълняла, че са супер щастливи и обичащи се и изведнъж .... дали си малко почивка, тоя хукнал по някаква фуста, на другите пък тя не го търпи вече .... почивка, развод, свобода, трети човек, щастие .... В този период ще преосмислиш всичко, ако това действително е твоята половинка щя е разбереш след раздялата, ако не е ще продължите напред поотделно ... През това време си отдели време за себе си, хобита, книги, кино, приятелки ... прави любимите неща, които досега не си правила или не си намирала време, или ти е било забранявано, сега се съобразяваш единствено със себе си и детето (при положение, че младежите са големи вече).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите