|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
|
|
Усещам, че средата, в която живея и работя е отровна. Загубих и/или промених много от качествата си. Усещам как ставам прикрит, потаен и дори лицемерен. Противоотровата си я знам - няколко месеца високо в планината и съм като нов. Но тогава в средата се чувствам не на място. И губя от честността и откритостта си.
Illusion is the first of all pleasures!
| |
|
|
|
К'во ти пука ... радвай се на каквото намериш и така!
| |
|
|
|
Много искам да ти дам някакъв съвет или насока, но това и при мен е слабото звено.
Работната ми среда последната година беше аналогична. Надявам се новата, на която ще попадна да е различна, но това би било по-скоро изключение потвърждаващо правилото...
Да, приучаваме се на т.н. куртоазия, но аз и в това отношение съм много зле. Обикновено се държа учтиво, но явно не мога да контролирам погледа си. Веднага човекът отсреща би могъл да разбере харесва ли ми или не...Знаеш, че езикът на тялото често е по-важен от вербалната комуникация...
Усещам как ставам прикрит, потаен и дори лицемерен
За себе си съм стигнала до извода, че не е необходимо да бъда докрай открита пред всички. Пред тези, пред които искам, съм. Това не прави човека нечестен. Прави го просто по-малко открит. Още повече, че често хората са на толкова различни вълни, че няма изобщо възможност "да се срещнат"...
Май не ти казах нещо съществено...Всъщност по подобни на твоите причини пуснах и темата за маската...
| |
|
|
|
И аз по подобни причини пуснах темата за проститутките, но тя бе изтрита уви...
| |
|
|
|
Ами пусни я пак малко по-завоалирано-куртоазия....
| |
|
|
|
винаги е така , или огряваш хората или ставаш тъмен като тях. Научи се да се прикриваш,сливай се със средата , а всъщност знай какъв си в същността си , но не се оставяй да надделее мърсотията им и да попие и теб ,така както тях, ако ме разбираш
| |
|
|
|
В следствие работната среда ставаш такъв и в личния живот ли? Или само на работа? Защото ако е второто това е вид реализъм и адаптация. Ако е първото хубаво е някакви граници да се поставят между професионален образ и реален. И това, че не губиш второто, когато играеш първото, а това са просто правилата на играта. Иначе можеш да ги смениш, ако искаш, правилата, т.е. да пробваш по другия начин, но най-вероятно няма да се отрази добре на работата.
На предната ми работа беше голямо лицемерие. Чувах всеки как говори зад гърба на всеки. Лицемерието блестеше в очите като цирконий на амбулантна сергия. И имах "благоразумието" да се намеся. Беше забавно, но все пак аз нямах намерение да изграждам отношения и да се задържам дълго, трябваше ми само за опита и СиВи. Сега забелязвам, че в сегашната си променям друго нещо - темперамента. Защото няма как - ако работиш с човек, който е по-флегматичен тип няма как да общуваш на твоите обороти. Та............в крайна сметка, ако не си отпрашил към планината, може да погледнеш на "прикрит, потаен и дори лицемерен" като на ирония, сарказъм и непукизъм. Едно е да си лицемерен - друго е да си открит, но по саркастичен начин, а другият просто да няма капацитета да го осмисли и вместо да се усети чува това, което иска да чуе и което възможностите му позволяват. В крайна сметката да играеш роля може да бъде забавно. А честност дължим на този, който я заслужава, не на по-по-най-лицемерният от всички.
...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso Редактирано от Doctor Who на 16.02.11 00:09.
| |
|
|
|
"Беше се сближила с Урсула, надявайки се, че тя ще знае някакво облекчително средство за нейните неволи. Но мъчителният навик да не назовава нещата с тяхното име я накара да постави предното в задното, и да замести роденото с изхвърленото, и да замени течения с парения, та всичко да бъде не толкова срамно, и Урсула разумно заключи, че смущенията не са маточни, ами чревни, и я посъветва да вземе на гладно кесийка каломел."
из "100 години самота" на Маркес
| |
|
|
|
Той знаеше, че дружбата с Урсула не е точно дружба. Беше само начин за удовлетворение на нагона. Пред Урсула можеше да назовава нещата с истинските им имена...Жалкото беше, че тя и така не ги разбираше, а толкова много му се искаше да има някой, който може да ги разбере. Всъщност не знаеше дали още иска.
С Урсула всичко беше просто. Какъв беше проблемът тогава? Защо това не му стигаше...?
Беше приел, че нещата имат някаква обреченост...Можеше да ги погледне от високо по-добре от повечето....Даденост! Дори не изпитваше презрение към Урсула. Не изпитваше презрение към никого. Понякога се замисляше какво всъщност изпитва. Друг път се питаше дали е нужно...
Нараняваше без да иска-нищо лично. Не беше основание за безпокойство, а хубавото с Урсула беше, че дори не може да я нарани.
Когато все пак нещо се случваше вътре в него /всичко, което се случваше беше само вътре в него/, можеше да се скрие от всички. Жалкото беше, че острият му ум не му позволяваше да се скрие от себе си...
Редактирано от Valery 72 на 16.02.11 03:38.
| |
|
|
|
това не е ли вид тероризъм над себе си
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
