|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|
Здравейте!
Искам да помоля за малко помощ, ако е възможно. Както разбирате от самото заглавие става дума за починал родител. Майка ми почина преди няколко седмици, но аз бях в чужбина и дори не можах да я видя, нито пък да отида на погребението и. :(( :(( :(( Това е нещо ужасно за мен, защото аз съм на 20 и няколко години и сега съм единствената жена в семейството. Както повечето знаете мъжете не са толкова чуствителни и не го изживяват толкова тежко. Освен това тъй като баща ми е от противоположния пол аз не мога да споделям с него всичко, както правех с майка ми. Майка ми беше изключително борбен човек. Тя беше винаги готова да ми помогне. Сега нея я няма и трябва да се оправям напълно сама за всичко. Лошото е, че преди няколко месеца получих депресия, която ми се отрази доста негативно. Изгубих емоциите си и станах доста апатична. Спрях да се тревожа, а преди това бях страшно притеснителен човек. Сега съм притеснена, че тя не е сред живите, но не чак толкова. Ако това се беше случило преди да изпадна в депресия сигурно щях да се самоубия. Сега страдам, но не чак толкова много поради липса на емоции. Някой има ли опит с такава ситуация? Може ли да ми дадете някакъв съвет какво да направя? Има ли шанс да си върна чувствата обратно и да намеря смисъл да продължа да живея? В момента нямам никаква мотивация да се боря за каквото и да е било. Освен това какво мислите за това, че Господ не ми позволи да видя майка ми в последните и мигове? Последният път, когато я видях беше преди почти 2 години. Това наказание или нещо друго? Моля, бъдете честни.
Предварително благодаря на всички отзовали се!
| |
|
|
|
Скъпа, Господ не те е наказал, като не ти е позволил да видиш майка си преди да си отиде (Мир на праха й). Господ не ни наказва, или поне не приживе (така поне твърдят свещениците). Това не е начина, по който Той действа според мен. Плюс това, защо мислиш, че Господ не ти е позволил да видиш майка си? Ти просто си била далече в момента, в който тя е починала. Просто тези две събития са съвпаднали във времето. Това се случва на много българи, които живеят зад граница. Колко ли са българите, които живеят само в Щатите? Сигурно са стотина хиляди. Само в района на Чикаго са десетки хиляди, в района на Сан Франциско- десетки хиляди... колко ли от тях имат роднини и приятели в България? Колко ли от тях ще се простят с родителите си, докато са зад граница? Господ и тях ли наказва? Не мисля. Нашите родители си отиват (най- често) преди нас и това е естественит ред в природата. Не се самообвинявай за каквото и да било! Толкова си млада, че едва ли си имала още време да направиш каквото и да било, за да заслужиш наказание свише...Можеш дори да твърдиш, че си получила помощ свише в лицето на депресията, която сега ти действа като упойка...Дай си време, не бързай. Отдай се на процеса на скърбене и бъди нежна и внимателна към себе си. Времето лекува всичко, не се сърди за клишето, но то е вярно. Ти имаш много време, защото си много млада. Така че ще се възстановиш и отново ще поемеш по своя житейски път. А за сега, просто стъпка по стъпка се старай да останеш сред нас и да се отдадеш на момента... Времето е сбор от моменти. Взимай го на малки глътки и то скоро ще започне да помага...
| |
|
|
|
Напълно подкрепям World Champ. Най-вече, не се самообвинявай. Това само ще те изтормози повече, а и кой е казал, че Господ не ти е позволил или те е наказал - просто ти го тълкуваш така. Така е трябвало да стане - така е станало, колкото и да е тежко. Аз пък вярвам, че всичко става така, както трябва да стане, макар да не разбираме в първия момент защо е така. Може да го разберем след години, а може и никога. Отпусни се и се опитай да гледаш по-философски и по-отвисоко на нещата.
| |
|
|
|
Когато загубиш близък, има един първоначален период на шок и неприемане на факта .При теб депресията те е предпазила ,била е като равнодушен фон на който уж си приела смъртта ,но всъщност не си. Смърта и депресията ти са съвпаднали по време и е било като клин клина избива за добро или лошо. Една скръб ( с или без основание)после друга ( вече с основание),която размива първата
Когато почина мама и ми съобщиха ,няколко дни стоях и дори не можеш да се разплача. Дадоха ми успокоителни, от което не помня нищо. После ми казаха ,че съм И говорела:''Защо ме изостави, защо така ме предаде?...''
Така че после може да имаш и един период на обвинения към починалия, освен скръбта ,което мисля че е нормално.
Редактирано от Bидa на 11.01.11 11:22.
| |
|
|
|
"Има ли шанс да си върна чувствата обратно и да намеря смисъл да продължа да живея?"
Има ли достойни и други хора за твоята любов? Има ли смисъл и на други хора да даваш любов, освен на майка си? Отговори си ти на тези въпроси, защото аз знам отговора.
"В момента нямам никаква мотивация да се боря за каквото и да е било."
Много си тъпа, признавам ти го. Тъпа, като тъпа гъска.
"Това наказание или нещо друго?"
Ти пък, ако знаеш какво е наказание. Въобще да те попитам приемаш ли хапчета, дрога или по принцип имаш някакви психологични проблеми? Много е важно, за да ти поставя диагнозата.
Толкова много Смърт на едно място.Редактирано от ДHKнaMyxльo на 11.01.11 12:30.
| |
|
|
|
Кофти е, непоносимо е.
Моят баща почина преди две години, когато бях на 43.
А бе смърт ли е, боли.
Няма как, пожелавам ти кураж и горе главата.
"Умиране няма и задачата има решение." - Стъчо Джонсън
| |
|
|
|
Здравей!
Нямаш никаква вина. Това което описваш е наистина депресия и ти препоръчвам да се консултираш с психиатър и започнеш антидепресан.Депресията ще си отиде и сама но това отнема време.За това започни антидепресант.
Ако си против лекарствата виж предните ми постове, аз съм им върл противник.
Но това е защото хорат ги пият когато са тревожни, там те са вредни.Ти ще получиш облекчение и чувствата ти ще се върнат.
| |
|
|
|
Здравейте!
Благодаря на всички за добрите и окуражителни думи. Мухльо-то няма да го коментирам изобщо!
Имам и още един въпрос към всички вас. Досега още не съм сънувала майка ми и не знам защо е така. Не знам дали ми е сърдита за нещо след като вече е на небето и вижда всичко. Имаше неща, които приживе не исках да и кажа, за да не я тревожа. Освен това поради липса на емоции аз не страдам достатъчно за нея, а тя беше готова на абсолютно всичко за мен! Дали не се чувства предадена?
Предварително благодаря на всички!
| |
|
|
|
Започнах да сънувам баща ми след като мина година от смъртта му, и то не като жив, а го виждам все в ковчега.
Много рядко съм плакала след като почина, просто вече сме възрастни и болката не излиза лесно.
А много често през деня все си мисля каквоби казал той за това или онова мое деъствие, и просто знам, че той е до мен в такъв момент. Ние имаме много силна връзка с него.
Предполагам така е и с теб и твоята майка.(
Докато ти си жива, майка ти също е жива.
"Умиране няма и задачата има решение."- Стъчо Джонсън
| |
|
|
|
Освен това поради липса на емоции аз не страдам достатъчно за нея, а тя беше готова на абсолютно всичко за мен! Дали не се чувства предадена?
Много вредна мисъл. Не се чувства предадена. Ти сама го казваш - поради липса на емоции не страдаш, колкото ти си мислиш, че ТРЯБВА да страдаш, а липсата е заради депресията. Няма такова нещо като достатъчно страдание, отпусни се малко и не си насаждай вина, приеми реакциите си такива, каквито са и не се упреквай за нищо. Не ти ли идва наум, че може да си притъпена така неслучайно? Че може би е някакъв предпазен механизъм, за да не е толкова остра болката. Нямаш представа колко ми е познато състоянието ти.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
