тук пак броят канарчетата
...


Широка област от психични явления, протичайки с намален, а често и липсващ субективен контрол, се нарича безсъзнателно

M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

не се връзвай..поднасяте ... тук пишещ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че темата е пързалка. Срува ми се скалъпена, неубедителна.
Пък и факта ,че авторът втори ден не отговаря, говори.
В моменти,когато човек е в пълна безнадеждност, такава безнадеждност когато правиш опит да сложиш край на всичко, едва ли ще седнеш на компа да пускаш теми до непознати. Тогава човек по-скоро ще напише писмо до майка си или въобще не му е до хора и направо действа.
99процента е измислица, но заради единия процент вероятност да е истина , си мисля ....че трябва да напиша нещо.
Правила съм опит за самоубийство. Повярвай ми, мъката която ще причиниш на най-близките си е нищо в сравненение с мъките които си мислиш ,че преживяваш сега.
Мисля си, защо едни хора приемат препятствията като предизвикателства пред волята си с които просто трябва да се справят,а други хора пред същите тези обстоятелства се чувстват нещастни и нищожни .
Психологията отдавна го е обяснила с вродена нагласата, заучено в детството поведение и ред други .Не е невъзможно да смекчиш нагласата и да заучиш нов начин на реагиране на света.
Ти сам разбираш,че за това, как се чувстваш,виновна е депресията ти , онази химия която става в главата ти и, а не реалността и твоите недостатъци.
Няма значение дали си грозен, няма значение ,че жените не те харесват ,или че си се провалил в професията, а как реагираш на света.
Не може толкова мрачен да е животът ти. Поне на мен нерелно ми звучиш. А знаеш ли ,че според едно много авторитетно проучване 80 процента от живота на човек е хубав, а 20 процента лош и проблеми. Ти изглежда виждаш само 20 процента в живота си.
Можеш да потърсиш психиатър ,който да те извади от тази криза с медикаменти( временно) и успоредно с това да провеждаш немедикаментозна терапия за промяна на нагласата ти.

А защо на мен изобщо не ми се стори нито депресиран, нито мрачен и да вижда черното? Не казвам, че аз съм правата, само констатирам... Стори ми се разумен човек, който пише за самоубийство, обаче не би го направил... аз не виждам такава вероятност при него или поне не актуална. А иначе всеки човек е мислил някога за самоубийство според мен, но той си рационализира здраво, обяснява обстоятелствено, има критичност. По-скоро ми се струва, че някое умение му е в дефицит, а други в излишък и затова наистина са се стекли неприятно нещата в срещите му с жените. А това си е реален проблем, не имагинерен. Той има потребност и не успява да я удовлетвори в реалността. Т.е. той отреагира така на нещо реално и в никакъв случай не бих решила, че става въпрос за клинична депресия. Особено като се има предвид, че той дълги години е стоял в тези емоции и е продължавал да опитва и се е държал. Значи има и добра издържливост и съм оптимистична за него. От лекарства не мисля, че има нужда освен ако не му помогнат за кг-мите. Т.е. интересно ми е той винаги ли е бил с такова тегло, на някого от семейството му ли се е метнал по това или с храната тушира емоцията.

Между другото сега ми хрумна, че малко любовта се явява като смисъл на живота му, явно много внимание й отделя... След като е искал да опита поне, но явно има фантазията, че без любов губи смисъла.


А относно "пързалката" едва ли някой, на когото тези емоции и тази тема не са му актуални по някакъв начин, ще го напише това, че и толкова дълго. Дори не всичко да е истина някой се е поставил психично в тази роля.

А иначе - какъв смисъл от "пързалка" точно такава? Да напише нещо смешно разбирам.


...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 23.01.11 17:20.

А защо на мен изобщо не ми се стори нито депресиран, нито мрачен и да вижда черното? Не казвам, че аз съм правата

Ами не знам защо на теб не ти се струва депресиран. Може би защото ти нямаш депресивна нагласа и по тази причина не виждаш мрачното и депресивното. А аз където и да съм, първо виждам тъжното, сериозното, мрачното, виждам социалната несправедливост например и въобще проблемите. Аз съм си депресивна и виждам тъжното навсякъде и ми влияе, особено когато съм в криза.Дори може да съм на празник, ще видя под някоя маса как детенце плаче и ще го взема да го утеша, няма да се веселя...
Тази тема ме хвана в момент когато отново съм емоционално лабилна и ми стана адски зле от нея.На теб повлия ли ти на настроението? Сигурно ми е противопоказно да се занимавам с мрачни и подтискащи неща.Но с каквото и да се сблъскам вече в живота, превъзмогвам първите си чувства и гледам да реагирам позитивно особено ако общувам с хора.На това ме научи психотерапията.Хората не са ми виновни за нищо ,никога не ги заливам с душевната си помия.Изливам я върху психотерапевта. Горкият ,как ли издържа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 23.01.11 17:59.

Не много силни емоции ми провокира темата, но приятни.

А иначе да кажем ако момиче на 16 отвори клуб "Любов" и напише тема как е жена на 30 и не е намерила никого досега, който да си струва... и как се е отчаяла и тн, и тн. това ще бъде ли "шаранче" или по този начин тя ще изрази своите страхове, притеснения, вълнения, надежди, отчаяние и търсене? Това е пак към всички, които мислят, че не е реална темата. В смисъл, че не може да не е реална в някакъв психичен смисъл. Освен ако не е копирано от някъде и пейстнато тук. Но самият текст не е виновен за това.


...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А относно "пързалката" едва ли някой, на когото тези емоции и тази тема не са му актуални по някакъв начин, ще го напише това, че и толкова дълго. Дори не всичко да е истина някой се е поставил психично в тази роля.


Да ,когато човек пише нещо,той се потапя емоционално в това,което пише. Така успява да предаде емоции и на читателите. В този смисъл за мен тескта е много успешен,на мен лично ми провокира много, отрицателни емоции.

А иначе да кажем ако момиче на 16 отвори клуб "Любов" и напише тема как е жена на 30 и не е намерила никого досега, който да си струва... и как се е отчаяла и тн, и тн. това ще бъде ли "шаранче" или по този начин тя ще изрази своите страхове, притеснения
Това аз бих го нарекла например опит за художествена измислица, разказ или есе, ако е на обща тема.Например вестник Лична драма какво е ? Разни измислени истории на нереални хора в повечето случаи. Но понеже тук е форум очакваме темите да са достоверни.

Има вероятност темата да не е чиста, като факти, и дори да не е проблем в 1во лице, но със сигурност е актуалня за написалия я, така че си струва да и се отговори.