Re: Бягаме по тъч линията / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Всеки морал като набор от социални закони, - това е зло. От психологическа гледна точка, морал - това е кучето гони собствената си опашка.

Много е лесно да изпаднете в грешка и започвате да си мислите, че моралът ограничава животински и човешки инстинкти, защото това е необходимо. Ако извадите човек от собствения му исторически контекст, когато неговата психика е сформирана, да - морал не позволява да разтвори ръцете си и отиде в началото на разрушителните тенденции на околното общество.

Но има едно "НО" - именно морала произвежда най-разрушителните тенденции.

Как действа морала? Учат детето: "неправи така -това е лошо ако продължаваш мама и татко вече няма да те обичат." Детето приема това започва да се опитва да се държи като "добро", това означава, че още в зародиш подтиска тези качества на неговата личност, които не се харесват на родителите му.
Забележка - сами по себе си тези личностни черти, не са лоши и не са добри, те просто не се харесват родителите му. Не се харесват на родителите защото и тях така са ги възпитавали, в детската градина в училище и така на татък

В резултат на това, се оказва, че малкото същество, роден в действителност светец, родителите му налагат възпитание, изкуствен морал, и своя вкус.

Следите ли мисълта ми? Това е морал, който се насажда на детето след това го превръща в "морално чудовище", който сега същия морал е необходимо да се възпре грубо антисоциално поведение. А кучето гони опашката си ...

Ако премахнете морал от уравнението - да си представим ситуация, че родителите позволяват на детето да се развива естествено, без да се налага да дели своите дела на добри и лоши - ние в резултат ще получим не звяр както мнозина се боят а човек с естествен морал,Такъв ,който ще живее в хармония с другите, не защото се страхува от загуба на тяхната любов или унищожаване на закона, а защото за него това е естествено. човешката природа е такава, че за предпочитане е човек който има малко "зло", отколкото човек, отгледан от всички канони на християнския морал.

Тук може да се даде еднозначен аналогия - един парен котел и контрол клапан на налягането. В естественото положение, при което човек не затормозен с нравствени постановки, неговия "клапан" е винаги отворен. Каквито и емоции и импулси да са налице, те веднага ще намерят естествения изход.

Например, агресия. Това е напълно естествено чувство. Ако не я блокират ще се намери изход в такива неща като чувство за хумор, ирония, и от време на време, открит гняв. Но е много малко вероятно, че става дума за побой. Ако, обаче, да забранят детските изрази на агресивност, неговия "клапан" е затворен и вътрешното емоционално налягане започва да се увеличава. И расте, докато котел не експлодира - и дете, като че ли без причина,или с причина, набива съученик, защото той го погледна подозрително. Познато? И след това всичко започва отначало - и в нов бойлер клапана ще остане затворен.

Същото нещо се случва с всички други емоции, които се смятат за "лоши". Вместо да им дава достъп до природни и контролирани форма, детето е принудено да натрупва налягане като в котел. Тогава котела експлодира и всичко започва отново. И дори да не се стигне до експлозията , представете си, такъв животъ в постоянно вътрешно напрежение - не плащаме ли твърде много, не се избавяме от излишното, нямаме самоконтрол. Това е хронично психично разстройство.

А зад всичко това е морала, които ценим и считаме за необходим да сдържаме животинските си намерения..