Е това не се ли учеше в шести клас? Просто не мога да си спомня по-актуален случай от този тип в моя живот. Научаваш се на емпатия. На чуство на вина те обучават други, защото е супер готино за манипулация.

Ами именно, в детството още се случва. Или НЕ се случва.

А това за какво го използват някои хора е съвсем отделен въпрос.




Allons-y, Alonso

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И каква ти е тезата не разбрах?

Че чувството за вина по природата си не е нездравословно или нещо лошо. То се изражда в последствие в такова. Само по себе си е полезно и част от израстването на личността и изборът кой реално си и кой не искаш да бъдеш.




Allons-y, Alonso

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 04.11.10 18:28.

Не съм сигурен, че човек се ражда с чуство за вина. Личните ми спомени по-скоро подкрепят съвсем друга теза.
Съжаление и чуство за вина не е едно и също.

Искаш ли да си жив? Изпитваш ли вина, като се нараняваш или искаш да се самоубиеш?

Редактирано от blood2 на 04.11.10 18:38.

Не, не се ражда. Емоциите човек се научава да ги разграничава постепенно като се започне от удоволствие и неудоволствие и после с опита се оцветят различните нюанси. Но принципно според мен най-добрият вариант е човек да може да изпитва цялата гама от емоции, абсолютно всички. Това е истинският баланс, защото означава и че той може да понесе всички в определена доза.

Примерно според психоанализата чувството за вина се появява в Едиповата фаза, когато детето ревнува единия родител от другия и дори пожелава той да изчезне. И през чувството за вина то преодолява тази ревност. Това само за пример го давам. Но идеята е, че ако човек не го интегрира тогава, то той в последствие в живота е склонен да продължава да пожелава други хора да изчезнат като най-лекият вариант е примерно спира да им говори и се цупи - по този начин той провокира в тях чувство за вина, защото той не го е изпитвал и не знае какво е. Тъй че според мен за манипулация го използват хора, които не са способни да го изпитат, тъй че пак проблемът идва от липсата, а не наличието.

Иначе ясно, че е най-добре да има човек чувство за отговорност и да не се тормози с вина, дори със съжаление. Да се научи да не му се поддава и да не задълбава в тази посока, когато сам го изпитва (а вече други като му го налагат то е ясно). За тази цел обаче той трябва да го е опознал и култивирал така, че да не му пречи на принципа на опита. Но винаги ще остане едно зрънце в него, което е способно на това и това е добре. Защото представи си общество от хора, които никога не търсят вината в себе си. Ми те ще си убиват, ще си крадат и ще казват - държавата е такава или някое друго оправдание. А оправдания безкрай... това са повредени хора, които никога не могат да се оправят. Затова е добре да го има чувството за вина, но да има много повече положителни емоции доминиращи над него, а то да е една брънка от спектъра, като подправка.




Allons-y, Alonso

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 04.11.10 18:48.

Точна така.
Чрез болката, тялото ти подсказва, че има нужда от почивка и/или лечение. С чуствата не е друго яче - неприятните чуства са за това, за да подскажат, че нещо не е наред и е разумно да се вземат мерки.

На мен ми е интересен случая, когато се вменява чувство за вина, за да се оневини друг.

Пример:
АЗ бутнах и счупих чашата, която ТИ си сложил/а на неподходящо място.

Опитвам се да разбера, дали тези хора са заучили това поведение с цел манипулация, както Цар Изрод каза, или самите те са толкова наранени и уязвени, че не могат да понесат чувството да са виновни?

Розмари, защо детекваш нещата , които изпитваш като "чувство за вина? Кажи ми, обясни ми моля ти се. Това ти го чувстваш или ти е вменено или е страх. Защо не спазваш основните правила, като си в странни състояния? Не трябва ли тогава да използваш наученото от книгите и живота? И нима това не е чувството за вина, че не можеш?

Точно така е, чувствам се виновна, че не мога да приложа наученото.
Всъщност го прилагам, но не до степента, до която искам. Искам всичко да е на 100 процента. Като прочета една книга, като я науча едва ли не наизуст и да се събудя нов човек. Знам че не става.

Всъщност като се наблюдавам ретроспективно, виждам, че всъщност нещата се случват както аз ги искам, но не когато аз ги искам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите