|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
един властен родител или роднина, мачкащ личността ти, за да "развиеш" ниско самочувствие.
Има истина в размислите на всички.
Според мен обаче най-голяма роля за самочувствието на детето, а после и като тийнейджър, има семейството. Оттам и хора с нереална преценка за себе си, защото прекомерно са ги възвеличавали или критикували близките.
Гле'й ся, к'ви въпроси ма вълнуват.
| |
|
Според мен е много трудно да се каже. Не може семейството да е отговорно за всичко, защото никой не е затворен само вкъщи - има приятели, учители, телевизия, интернет, книги, филми... всякакви неща и хора с помощта на които човек може да си свери часовника. Всеки вижда различни поведения, различни отношения, различни реакции и различни хора и сам избира кое одобрява и кое не, какъв иска да бъде. Защото човек сам избира какъв да бъде и прави този избор отново всеки ден с всяка дума или дело. Всеки сам избира дали хвалбите да го разглезят или обидите да го огорчат. И в крайна сметка зрелият човек не се влияе от нито едно от двете за своето самочувствие, а го гради спрямо това, което е и дали чувства изборът си да бъде, правилен в сърцето си. Както Шопенхауер е написал отдавна - ако се освободим от желанието да сме харесвани, ще бъдем спокойни и ведри, със самочувствие и естествени в поведението си. А може би точно това някой да се опитва да "мачка" личността ти е предпоставка да осъзнаеш, че хората могат и да грешат в това, което правят и казват и, че обида е само това, което допуснеш да бъде такава за теб. Човек се учи с опита, самочувствие не се гради с възпитание, гради се в живота, с препятствията, гради се със загубите повече отколкото с победите, защото който не е губил, той се страхува от загубата. Не може да се разделят хората на разглезени и мачкани, защото не е важно какво е било, а какъв избор прави този човек всеки ден отново и отново, и отново. И как се чувства той с този избор.
Allons-y, Alonso
| |
|
И в изкуството се иска смелост и решителност. Иначе съм съгласна.
Allons-y, Alonso
| |
|
Човек се учи с опита, самочувствие не се гради с възпитание, гради се в живота, с препятствията, гради се със загубите повече отколкото с победите, защото който не е губил, той се страхува от загубата. Не може да се разделят хората на разглезени и мачкани, защото не е важно какво е било, а какъв избор прави този човек всеки ден отново и отново, и отново.
Абе де толкоз акъл в годините, когато не си намерил себе си и най-важните фигури в живота ти са родителите? И ако от тях получаваш само критики, забрани и пак критики ... ? Аз на около 40 почнах да градя някакво самочувствие. Нали се сещаш как съм загубила най-ценното време от живота си, което няма да се повтори?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от paзбиpaм на 04.10.10 00:29.</EM></FONT></P> Редактирано от paзбиpaм на 04.10.10 00:30.
| |
|
Ами ти доколкото чета, си станала доста положителен човек с качества. И предполагам си доста различна от родителите си. Може би около 40 си започнала да осъзнаваш това и да се оценяваш реално, но много преди това си избрала каква да бъдеш.
А това време не е изгубено, то ти е трябвало, за да осъзнаеш нещо. Важното е сега какво, нали живееш сега. На миналото много му здраве. Поне те е научило каква не искаш да бъдеш.
Allons-y, Alonso
| |
|
обаче ако е имало кой да ми каже една окуражителна дума вместо постоянни критики, освен положителен човек с качества, щях да съм и нещо много, много повече и това щеше да се вижда от всички. За мен е изгубено време, толкова бавно развитие кому е нужно, да не би да живея 120 години, че да компенсирам? Сега, като си осъзнавам потенциала, голяма част от който ще си остане така нереализиран, знаеш ли какво ми иде да направя? Иде ми да се метна отнякъде. Оф, не ме слушайте, всъщност не трябва да говоря така. Все пак съм благодарна, че това осъзнаване ми се е случило, защото на някои хора не е и се опитвам да им помагам в тази посока. Да, тук съм и сега, но ми е жал за нещата, които бих могла да свърша, ако не бяха тези окови в съзнанието ми заради ниско самочувствие.
Не гледайте как изглежда, разберете какво ЕРедактирано от paзбиpaм на 04.10.10 00:44.
| |
|
Да, така е. Можеше да имаш много други неща, но при този различен път нямаше да имаш това, което имаш сега и щяха да бъдат други хора до теб, не по-лоши или по-добри, но други.
Иначе то и аз си казвам дори за преди една година - ако знаех тогава това, което знам сега... неизбежно е. Да, би било добре, ако имахме шанс да се върнем назад във времето и да оправим някои неща, но понеже не можем, връщайки се в него само бягаме от настоящето и го пропиляваме и него. Може би не можеш да направиш всичко онова, което би могла, ако сега беше на 20, но поне нещо можеш да направиш, което е повече от нищо, нали.
Allons-y, Alonso
| |
|
Разбира се,че се иска,но нямаш ли талант нищо не се получава.
| |
Тема
|
Re: властни родители?
[re: NikiFin]
|
|
Автор |
FilerO99 (оперативная ) |
Публикувано | 04.10.10 10:22 |
|
Значи съм прав?Е, определено имам опит в живота.
| |
|
Хората определят ниското или прекомерно високото самочувствие на индивида в стадото. Нали? Гледал си филми за Хитлер, и оттам ги разбираш тези работи.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|