Това са нереалистични неща.

Напротив - аз точно така направих, останах с по-малкото зло А когато ставам и икономически по-силен аз започвам да диктувам нещата!

Не е вродено, но според мен първите 7 години самочуствието се подхранва от родителите също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може и да си права. На мен като дете близките ми винаги са ми говорели колко съм умна, а на сестра ми не са, даже казваха че е тъпа. Според сестра ми това я е комплексирало, и сега няма самочувствие. Но ... това е според нейните собствени думи. Аз като гледам на практика тя има много по голямо самочувствие от мен. Аз примерно изпитвам ужасно притеснение да се изправя пред хора и да говоря (това беше една от причините поради които не исках да ставам даскалица). Имам и диплома за екскурзовод, но никога не се престраших да застана пред туристи да им говоря. Мен ме беше срам като ученичка да ме изправят пред дъската да си изпея урока.
А сестра ми е даскалка, чувства се прекрасно като такава, все едно е на сцена и живее друг, много по хубав живот когато е сред учениците си. Освен това вместо аз тя стана екскурзовод без да има такова образование и като гледам няма никакви притенения да се изправи през цял автобус чужденци и да ги забавлява. Дори им пее български народни песни, което за мен е признак на не добро, а на огромно самочувствие. И по улиците ходи наперена като принцеса, а аз съм свила и ме е срам да ходя сред хора. Добре че походката ми е малко разка и енергична и не ми личи притеснението. За мой най голям ужас колкото по не искам хората да ме забелязват те толкова повече ме виждат и запомнят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е но пак си зависи от природата на конкретния човек.
Ако е някой амбициозен, който не може да се примири да го унижават ще направи чудеса за да се докаже, че не е нищожеството, което се опитват да го изкарат. Познавам такива хора. Ако обаче си малодушен, с примиренчески характер, песимист, невярващ в силите си.... може съвсем да те стъркат оклните.
Все пак самочувствието наистина зависи най вече от околните и от резултата от сравненито ти с тях. Ако примерно си някой посредствен даскал по английски и не можеш да си намериш работа в града, но пък отидеш в някое пропаднало село дето само ти знаеш английски и всички те гледат с респект тогава самочувствието ти в тази конкретна среда може да е доста добро, нищо че иначе сред по кадърни колеги се чувстваш нищожество.
Аз самата до 7 клас бях от най добрите ученици в класа и си мислех че по умни от мен няма. Да, ама като отидох в математическата гимназия дето са само подбрани хора, кой от кой по умен и ... не че не се справях с материала ама вече не можех да съм най добрата и това доста ми смаза самочувствието. Поне аз съм от хората, които за да имат някакво самочувствие трябва да блестят в някоя област или с нещо или ако не най добрата поне да съм сред най добрите. И ако това не го усещам просто нямам самочувствие и това е. Не че ми е адски и непоносимо ниско, просто гледам да не се изявявам в някоя област като знам, че няма да блесна. Ако знам, че това, което ще кажа или направя няма да се хареса или да впечатли по някакъв начин околните просто се отказвам да го правя или казвам. Става дума когато съм в компания примерно или се дискутира някакъв въпрос или....
Докато има хора, които са в състояние да говорят съвсем безинтересни и безсмислени приказки без да се притесняват, че никой не ги слуша или че отегчават околните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

определено ако бях финансово независима, щях да имам много по добро самочувствие и да не се оставям някои хора да ме унижават. Не че сега се оставям съзнателно, просто нямам друг избор. И колкото и да се правя на смела и на непукист пред хората, от които завися, вътрешно си ме е шубе какво ще става с мен ако ме джитнат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тъкмо щях да ти пиша за причините, но тези които ми изникнаха не са никак малко и не съм напълно убеден, че те са причината, та се отказах
Всъщност започвам да се чудя дали съветът или психологът биха могли да помогнат в тези случаи. Мисля че не. Според мен хората ходят на психолог преди всико за да споделят с някой проблемите си и да им олекне
Ако не си помогнеш сам, няма кой да ти помогне

и между другото и аз съм го изживял това с гимназията. Шокът беше в началото, но после приех че съм от групата на "по-мързеливите и тъпите" и свикнах. Всъщност самочувствието ми там го смазваха други фактори - по скоро това, че не бях никак популярен и обичан, а в гимназията всеки иска да е такъв
Иначе никога не съм се оставял да ме унижават или подиграват, дори най-големите заядливци и подигравчии почти винаги са ме оставяли на мира. Може би се страхуват или ме мислят за точен, незнам

и между другото съм млад, дори нямам 25

Редактирано от brumm2 на 02.10.10 22:04.

прав си, само сам. Психологът може да ти помогне сам да си помогнеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам никакво самочувствие и всеки път си мисля, че никое нормално изглеждащо момич не би искала да има нищо общо с мен и че няма никакъв смисъл дори да се опитвам. Това е адски тъжно , още повече защото много по-големи грозници и глупаци от мен нямат никакви проблеми в тези насоки

Знаеш ли много често успехът на хората в много области/изключвам изкуството/се дължи до голяма степен на тяхната решителност.Сигурно си виждал много интелигентни хора,които не постигат кой знае какви успехи, и други,които нямат подобни качества,но постигат успехи и в бизнес,интимни отношения и т.н.Просто едните мислят повече и съотв.това предизвиква повече задръжки,докато другите без да осмислят кой знае колко нещата, дават директно напред."Докато мъдрите се намъдрували,лудите се натанцували".
Може би е добре човек да държи в това отношение златната среда,но все пак единственият начин да успее в нещо, е да опита да го направи,поемайки риска и за евентуален неуспех........

Сигурно си виждал как малките деца се впускат да правят нещата....Спомням си,че когато се научих да плувам/по-скоро да се държа над водата/на около 5, първото нещо,което направих е да стигна до корабната шамандура-голяма жълта топка не много далече след нормалната,която много ми харесваше отдалече.Когато се изморявах лягах във водата и си почивах-т.е.нямах проблеми.Когато нашите ме видяха изпаднаха в шок ,и съотв.си изслушах лекцията за опасностите.Успях да го повторя доста години по-късно.....

Редактирано от Valery 72 на 03.10.10 00:00.