Имам едно чудене напоследък. По принцип обичам да търся из нета стари познати, приятелки от детството, братовчедки, с които не сме се виждали отдавна и т.н., и когато намеря някой, съм супер въодушевена. Веднага им пиша, че се радвам, че съм ги намерила и т.н. Реакцията им обаче ми е много интересна - почти всички, досега само с 1 изключение, ми пишат един път, че уж и те много се радват, подканят ме да им пиша отново, и дотам. Аз им пиша пак, мъча се да възобновя изгубената връзка, но те повече не се обаждат. Това ми е странно. Вече поне 5-6 пъти се случи, и то все с хора, с които сме били близки, приятелки от училище, или близки роднини, които живеят далече. Аз лично, ако някой се сети за мен, да ме потърси и да ми пише, ще съм изключително щастлива и непременно ще отговарям на всичко, което ме пита, най-малкото от елементарно човешко уважение, а никой от тях не го прави. Аз го тълкувам като "тази пък, какво ме занимава с глупости"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crystal water на 12.06.10 18:52.

Нормално е. Хората се мразят и не искат да си спомнят миналото. Няма минали приятели. Те просто не те искат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз с голям зор открих стари познати , няма да кажа колко на брой, защото Блъди веднага ще направи някакви тъпи изводи .Писахме си и в крайна сметка с около 20 процента от тези хора завързах наново качествено приятелство. Оказва се, че някои са се променили , и то в неочаквана за мен посока, други си стоят същите, въобще ми беше много интересно. Особено ме заинтригува една моя съученичка, която преди години ми беше много интересна, сега пък изобщо не ми е интересна. Оказа се, че е много проста. А аз си мислих ,че тя попадайки в много по -добър стандарт на живот от моя , ще работи върху себе си и ще се развие и духовно.Не се е развила изобщо.
crystal water, питаш защо някои хора не ти отговарят. И на мен много хора не ми отговориха. Но аз не се чудя защо. Избягвам да си задавам въпроси, отговорите на които ще ме натъжат. Ами не ме харесват тези хора сигурно, не съм им приятна, или нямат полза от мен. И какво от това. Отдавна съм разбрала ,че винаги ще има хора ,които не ме одобряват. Но има и такива, които ме одобряват, обичат, харесват или уважават и аз търся тяхното приятелство.

Редактирано от Bидa на 12.06.10 21:52.

Хареса ми казаното от едно детенце, когато го питали какво е приятел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е нещо като How do you do? - How do you do.
Питаш някой как е, а той ти отговаря "Ти как си" и това прекратява поздрава :)

Не ти се дразнят на теб ми е съвсем обективното мнение, просто ти отдаваш по-голямо значение на общуването дори с вече неблизък човек. Това си е формалност просто, както примерно във форумите, ако винаги всеки отговаряше нямаше да имат край темите... все трябва да се спре някога, нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз много се кефя, като получа хабер от стар познат и често се получава точно този ефект - разказваме си на две на три кой как е и след това нищо. Самият аз изпитвам вътрешна съпротива да го превръщам в нещо повече, пък и никога не съм умеел да водя кореспонденция със "съветско другарче". Да живея мога само с хората, с които животът ми тече тук и сега, в този момент.

Претенцията, че някой трябва да се занимава редовно с теб, защото видиш ли сте се намерили във facebook за моите разбирания е ирационална и налудничава. Хората си имат животи ебати!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, всеки уважава неприкосновеността на другия, зрелостта и опитът и етикетът извикват почит, понякога е интересно да се види как хората с годините се превръщат в коренни противоположности на това, което са били на 14.

Такива ми са наблюденията след срещата на випуска.

И въпреки отдалечеността ни вече един от друг и в реала, и в емоционала, и в интелектуала, ако щеш и в материала, има нещо общо, което ни свързва завинаги.
Общото минало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Poзмapи на 12.06.10 22:34.

Само трябваше накрая и да добавиш, че рибата плува във водата.
Толкова вече ли сме оглупяли, че е нужно да си споделяме и очевидното?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там е работата, че и на конркетни въпроси не отговарят. При всички е едно и също - първият път, от учтивост ли, какво, казват "о, много се радвам, че се намерихме, как си, що си, хайде пиши ми пак", а като пиша вече нещо конкретно, повече никой не отговаря нищо. Единствено малко повече си писахме с една бивша съученичка, което е странно, защото пък с нея бях най-малко близка от всички.
Не става дума за излишни, насилени разговори, ами елементарни неща ги питаш - как е, какво работиш, колко големи станаха децата, а те не отговарят. И аз спирам тогава, но ми е обидно. И да не си помисли някой, че им натрапвам присъствието си насила, или ги тормозя постоянно с въпроси, не съм такава. Напротив, и затова ми е странно мълчанието им. Първо да ти кажат "пиши ми пак", а после като им пишеш да не ти отговорят, при положение че виждам, че са прочели писмото.

А може би новата "етика" в нета е такава и това е нещо нормално, знам ли?

Редактирано от crystal water на 12.06.10 22:55.

А може би новата "етика" в нета е такава и това е нещо нормално, знам ли?


Нещо такова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите