какви са начините за справяне с конформизма когато ,макар и осъзнат, е някак си превърнал се в навик.
разбира се понякога същият този конформизъм е в полза - спестявайки ни безмислени и изтощителни конфронтации,но се оказва,че границата от това до перманетната мекушавост е малка ?

С твоя собствен конформизъм ли опитваш да се справиш,
или с нечий чужд? Не разбрах какво ти пречи?

Като увеличиш силата на звука на гласа на сърцето/разума... там каквото имаш и което ти казва кое е правилно, какво наистина искаш и най-вече - Кой си ти.


change the perspective before the perspective changes you

Редактирано от where is my mind на 30.05.10 00:02.

Конформизъм означава, ако използваме българската дума - нагаждане.
Понякога е добре, човек да е гъвкав и да приеме "формата", която му отреждат обстоятелствата, в друг момент той трябва да внесе различието, да излезе от конформната си роля и да бъде открит. Прекалената гъвкавост започва да води до липса на индивидуалнист - "аз съм това, което ми отредят другите". Обратното пък, да си винаги в конфликт с някой или нещо, и да не си способен на компромис също е неприемливо. Баланса между конформност и конфронтация, или между учтивост или откритост, ако говорим за взаимоотношения, би трябвало да е в това да умеем да ползваме и едното и другото в определени ситуации. Това на практика обаче никога не е така и всеки човек клони към едната от двете посок и. Неговите усилия винаги са по посока да изгради липсващото.
Ако човек е конформист му се иска да е в конфронтация, но не може някак.
В сериозна за възрастта си конфронтация човек се изправя в пубертета, когато е бунта срещу родителя. Ако този явен бунт бъде потушен в зародиш и със "сила" и авторитет от родителите, се заучава заобиколно поведение за да се стигне до същата цел, но с други средства, които няма да са толкова открити, а с това и няма да предизвикат ответна реакция. И така пряката конфронтация се изтласква и на нейно място идва конформизма като стил.

http://positum-bg.com

какви са начините за справяне с конформизма

Зависи. Със своя собствен конформизъм човек трудно се справя ,а с конформизмът на някой друг човек,дори партньор-още по-трудно, почти невъзможно.Един от начините е човек -конформист да се събере в брак, патнъорство, тандем с човек,който да го уравновесява по някакъв начин.
Ще дам пример с мъжа ми. Когато се запознах с него, той беше отявлен конформист,сега след 20 години почти не се е променил, но поне си дава сметка за недостатъка си . Правеше ми впечатление как той винаги с всички и за всичко се съгласяваше, отстъпваше и не можеше да наложи собствената си воля на никого. Аз пък вечно се карах с всички, докато не се наложа. Докато ни стана ясно, че трябва да търсим някакво поведение по средата. Трудно става, то някак ти е наложено като характер и ген по рождение и от родителите . После ти пък предаваш същия модел на децата си.
Не знам конформизмът като понятие дали има нещо общо с комфорта,май не .Но ми прави впечатление ,че хората конформисти държат предимно на своя комфорт тоест не си развалят спокойствието , не влизат в битки и спорове.
Много интресен е конформистът като родител. Например мъжът ми е човек на конфорта а, аз -на контрола. Аз се ` боря` да наложа някаква дисциплина на децата и да изградя навици у тях. Той пък гледа на родителството единствено като на задължение, което трябва да е приятно.

Редактирано от Bидa на 30.05.10 20:43.

Как така никой няма да влиза дори детето "да се дере от рев"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирах се. Напоследък станах конформист и избягвам безсмислени спорове. Но ако ме питаш нещо градивно , ще ти отговоря.

Обидила ли съм те? Споря ли?

Просто ми е интересно какви мотиви стоят зад това. В някаква книжка ли си прочела, че така се прави. Аз не разбирам от възпитание на деца, но ти обясняваш тук как трябвало на първо място да се чувстват обичани. Това са твои думи. И това, което съм цитирала също са твои. Защо избягваш въпроса, вместо да ме убедиш, че така е добре да се прави?

А редакцията какво трябва да значи? И аз да се редактирам след теб? Написаното си е написано.


change the perspective before the perspective changes you

обясняваш тук как трябвало на първо място да се чувстват обичани


Да ,децата трябва да бъдат обичани. А дисциплината не трябва да се бърка с обичта. Дисциплината и обичта са две различни неща.
С дисциплина създаваме навици. А изградените навиците дават чувство за сигурност у малките деца.А защо е толкова важно чувството за сигурност ,ти, като психолог много добре знаеш.
Аз ще оставям детето си да поплаче само в стаята преди да заспи, не защото съм го прочела в книжка, а така ме води моят дългогодишен опит с деца .

Какво пишеше в горното мнение, преди да го редактираш? Аз не успях да го прочета.
Според мен децата могат да се оставят да поплачат, ако плачат от глезотия и гевезелък. Понякога направо изнудват родителите с рев. Но ако имат нужда от прегръдка преди сън, или ги е страх от тъмното - не мисля, че трябва да ги лишим от присъствието си. Това са си мои разсъждения, без да съм ти чела горното мнение преди редакцията...