Библиотека / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

ЛЕЧЕНИЕ С ЦВЕТОВЕТЕ НА БАХ

Болестта, по същина, е резултат на конфликта между Душа и Ум и никога не може да бъде изкоренена, освен чрез духовно и умствено
равновесие.”

Д-р Едуард Бах

Трудно може да се говори за този целителен метод, без да се спомене изключителната личност на откривателя й - д-р Едуард Бах, неговата философия и разбирания за болестта и лечението, както и пътя му до откриване на 38-те лечебни растения, предназначени да изкоренят причината за всяко заболяване – негативните емоции и душевния дисбаланс.

Роден на 24 септември 1886 г. в Мослей, близо до Бирмингам, Англия, Едуард Бах завършва медицина към Университетската болница в Лондон. Работи като хирург, бактериолог, патолог и допринася много за традиционната медицина и хомеопатията. Въпреки признанието и постиженията му в тези области, това, което изпълвало изцяло неговия живот, било желанието му да открие истинско лечение, което да замести сложните научни методи, не доказали пълна сигурност в изцеляването на всяка болест.

Бах вярвал, че личността на пациента е много по-важна от тялото при лекуване, както и това, че прилагането и действието на истинското лекарство трябва да е нежно, безболезнено и милостиво към пациента, тъй като болестта вече е причинила достататъчно мъка и болка. В повечето случаи ортодоксалната медицина само облекчавала симптомите, но не това било истинско лечение според неговите разбирания.

Докато работи като асистент в отделението по бактериология и имунология на Университетската болница (1915-1919 г.), Бах прави проучвания, над известни чревни бацили, на които до тогава не са обръщали голямо внимание, но същите се оказали причина за появяването на някои хронични заболявания. Той създава ваксини с тези продукти от болестта и получените резултати надминали очакванията му при лечение на много заболявания. Бах открил също, че повторението на дозата трябва да се прави не на определени интервали, а когато благотворното повлияване от предната доза премине.

По време на тези си изследвания, през 1917 г. Едуард Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. След операцията, докторите му дали не повече от три месеца живот – твърде малко за да довърши работата си, която считал, че едва сега започва. В много лошо физическо състояние, той се завръща в лабораторията, работи денонощно, губейки всякаква представа за времето. Отредените му три месеца живот изтекли бързо и той осъзнал, че здравето му е много по-добро, отколкото когато и да е било /Бах е имал лошо здраве още от най-ранна възраст/. Вече знаел, че една велика любов, една определена цел в живота е решаващия фактор за човешкото щастие и здраве.

В периода 1919 – 1922 г. Бах работи като патолог и бактериолог в Лондонската хомеопатична болница. Там той се запознава с идеите на Самуел Ханеман /основателя на хомеопатията./ и останал поразен от голямото сходство на собствените си изводи и откритията на този мъж, направени преди толкова много години, без помощта на модерна апаратура. Ханеман също като него вярвал, че трябва да се лекува пациента, а не болестта – неговия характер, темперамент, емоционалност, състояние на ума.

Бах определя типовете индивидуалности на пациентите, с които свързва седемте основни бактерийни групи над които работил. Създадените от него седем устни ваксини /приемани орално/, и сега познати като Бахови нозоди, били посрещнати с голям възторг от хомеопати и традиционно практикуващи медици в цял свят, които го нарекли “вторият Ханеман”.

От този момент, изследванията на Бах продължили в насока търсене на по-чисти лекове в природата, които да не са продукт от болестта. Открил някои растения, които по действие наподобявали групите бактерии, но нещо липсвало за да се получат същите резултати – липсвала полярността. Нужна била обратна на болестта полярност, за да подействат. Във връзка с това Бах дава и следната дефиниция за болестта: “Науката клони да покаже, че животът е хармония – състояние да бъдеш в тон, в унисон – и че болестта е дисонанс или състояние, когато една частица от цялото не трепти в хармония”.

На един банкет през 1928 г. той получил нужното озарение, даващо отговор на въпросите му за причината на болестта и въздействието и върху ума и тялото. Той групирал присъстващите гости в зависимост от начина им на движение, поведение, хранене и т.н. на няколко основни групи, които били повече от седемте бактериални, а знаел че има и още. Тази разширена теория за групите, вече не можела добре да се покрие от устните ваксини. Бах, също осъзнал, че заболяванията, от които страдат индивидите от една група не си приличат, а просто последните реагират по един и същ начин на всички видове болести.

Всичко което открил до момента, било само първата стъпка към създаването на медицината, към която се стремял. Съзнаването на това, било един мощен импулс за доктора, да се откаже от досегашната си практика в Лондон. Точно в момент, когато получил пълно признание и популярност сред медицинските среди, Бах се посвещава изцяло на работата си по откриване на типовете личности и подходящите растителни лекове за тях.

Много растения, разбира се, притежават медицински свойства и те отдавна се използват в билковата медицина, но Бах вярвал, че истински лекуващите растения, трябва да съдържат много по-голяма сила. Надарен с изключителна сензитивност и интуиция, той знаел, че ще намери подходящите лекове сред простите диви цветя на полето, както и това, че животът на растението е съсредоточен, там където е и неговото потенциално семе – в цвета.

Така, скитайки из горите и полята, през 1931 г. Бах открил вече дванадесет лека, предназначени да излекуват 12 основни негативни състояния като: страх, ужас, нерешителност, безразличие и апатия, съмнение в себе си, нетърпение, прекален ентусиазъм, самота, умствено съмоизмъчване и нахалство. По това време публикува и книгата си “Дванадесетте лечителя и други лекове”.

Междувременно проблемът с поляризацията отпаднал, тъй като в една ранна утрин, наблюдавайки капка роса, Бах усетил, че тя е силно активна и съдържа свойствата на растението, изтеглени чрез топлината на слънцето. Така открил слънчевия метод за приготвяне на есенциите.

В периода 1930 – 1936 г. Бах предписва на пациентите си само растителните лекове и практиката му дала убеждението за ефикасността им. Много болестни симптоми, неповлиявани до тогава от класическата медицина, били трайно отстранявани, освен че се позитивирала личността на пациентите, които познали щастието и желанието за живот. Терапията била нежна, безболезнена, достъпна за всеки, и без опасност от нежелани реакции и странични ефекти. Не били необходими медицински познания, за да бъдат предписвани лековете.

Всички свои открития, той периодично предоставял на обществеността чрез списанието “Хомеопатичен свят”. Разбира се, революционността на идеите и методите му на работа, с помощта на “неквалифицирани помощници”, се посрещнали много остро от представителите на традиционната медицина. Бах многократно получава предупреждения от Главния медицински съвет, че ще бъде отписан от Медицинския регистър. В същото време стотици отзиви на негови последователи от цял свят потвърждавали, чрез своята практика, целебността на новата медицинска система.

Воден от своята интуиция и всепoглъщаща любов към природата и всички живи същества, преминавайки през страдания и саможертва, през септември 1936 г. Бах поднася в ръцете на човечеството своята завършена лечебна система. Два месеца след откриване и на последното от общо 38-те лечебни растения, той починал в съня си.

В днешно време, практикуващи цветолечители по цял свят използват и продължават да изследват многостранното действие на цветните лекове. Последните са напълно приложими в домашна обстановка от всеки. Това е “излекувай сам себе си” метод и намира място, както в изцеляването на остри, така и на хронични заболявания, чрез бързо подобряване на душевното равновесие. В помощ са и на много психотерапевти, хомеопати, астролози и всички, които в своята работата се сблъскват с проблемите на хората.

Лековете действат на вибрационно ниво и се приемат най-често във формата на капки. Докато в основата на хомеопатията е концепцията “подобното се лекува с подобно”, при цветолечението се лекува с противоположното. От както са открити, близо 70 години вече, не е наблюдаван страничен ефект или вреда от действието на цветните лекове, няма пристрастяване. Съчетават се безпроблемно и подпомагат други методи на традиционно и нетрадиционно лечение. Пият се спокойно от хора на всякаква възраст, дори от кърмачета.

При терапията могат да се дават един от всички лекове или комбинация от няколко (максимум седем), в зависимост от менталното състояние на индивида.

Приложението на есенциите, може да се разгледа накратко в следните аспекти:

Лечение на физически заболявания

Предписват се, не спрямо конкретната болест, а в зависимост от моментното емоционално и ментално неразположение на личността. Много е важно точното определяне на необходимите лекове и е добре броят на подходящите есенции да се сведе до минимум (максимум 3-4), за да бъде по-безпрепятствено действието на всяка една.

Лечение на психични заболявания

Най-добри резултати с капките на Бах се постигат в случаи на психични проблеми, но когато пациентът е определен като “клинично здрав” – при самозаблуди, илюзии, халюцинации, депресии, фобии, страхове, състояния на паника и т.н.

Оформяне на личността
Всяка от есенциите отговаря за определено качество в индивида. При наличие на негативното му проявление, действието на капките повлияват за развиване на противоположното.

Приложението на есенциите за решаване на ежедневни проблеми е действително приложимо. Всеки човек се проявява различно в дадена ситуация и в зависимост от емоционалната му реакция, се избира лекът или комбинацията от лекове, които по един естествен начин ще доведат до отпадане на трудностите.

Гергана Ангелова

Работа с емоциите

Мили приятели,

Радвам се да бъда отново с вас и да общуваме по този начин. Искам да ви кажа, че за мен това също е много важно. Ценя тези срещи, защото така мога да бъда по-близо до вас, отколкото от нивото на моята реалност.

И все пак аз винаги живея в сърцата ви и чакам моментите, в които сте отворени и възприемчиви за моята енергия. Христовата енергия, която се възражда в тази епоха, не е единствено моя. Тя не е енергия само на един човек, който някога е живял на Земята, а представлява колективно енергийно поле, в което участвате много по-задълбочено, отколкото си представяте.

Всички вие някога сте дали обет и сте заявили намерението си да пренесете тази енергия в реалността на Земята, да я закотвите на планетата. В много прераждания, векове наред, сте работили по тази мисия. Всички вие сега се намирате в процеса на раждане на Христовото семе във вас и аз ви помагам в това. Аз бях предвестникът, но посяването на Христовото семе беше колективно дело. Дори моето идване на Земята стана възможно благодарение на енергийното поле, което съществуваше тук, изтъкано от самите вас. Ние работим заедно, представляваме едно цяло – затова аз съм достъпен и служа на всички вас, без да съм на изключителното разположение на който и да е човек.

Днес искам да поговорим по един въпрос, който има голямо и дълбоко влияние във всекидневния ви живот. Става дума за работата с емоциите.

Последният път говорихме за мъжките и женските енергии, които протичат през вашето енергийно поле и чакри. Подчертахме важността на лечението на трите долни чакри като част от обединителния процес във вас, така че да можете да изградите своята цялостност. Сметнах за необходимо да подчертая това, тъй като някои от вас, които се стремят към духовност, се увличат в оттеглянето – както в мислите, така и в чувствата си – към горните чакри.

Сърдечнта чакра, третото око и коронната чакра са привлекателни за вас, защото тези енергийни центрове ви свързват с по-висшите нива, които са естествените за вас. Но истинските вътрешни пробиви сега трябва да станат на по-ниско ниво, в областта на долните чакри, които са по-близо до Земята.

Сферата на емоциите е важна за процеса на вашето израстване към свобода и цялостност. Вие сте духовни същества и идвате от светове, където плътността и грубостта на земната реалност не са познати, ето защо ви е трудно да се справите с тях.

Вие сте се опитвали да изразите своята космическа енергия тук, на Земята, през много свои прераждания. И при това изразяване, в канализирането на вашата енергия на Земята, сте натрупали не малко травми. Емоционалното тяло, което всички имате, е набраздено с рани и травми, за което днес искам да поговорим.

Всеки, който върви по пътя на вътрешното израстване, познава значението на емоциите и знае, че те не трябва да бъдат потискани. Трябва да намерите начин да се справите с тях и накрая да ги освободите. Но всъщност не винаги е толкова ясно как става всичко това.

Най-напред искам да направя разграничение между емоции и чувства. Тук няма да се занимавам с някакви определения, термини или етикети – вие можете да ги наричате с различни имена – но искам да различа емоциите във връзка с енергиите, които по същество изразяват неразбиране, от чувствата, чиито енергии са форма на по-висше разбиране.

Чувствата са ваши учители, докато емоциите са ваши деца.

Емоциите представляват енергии, които имат ясно проявление във физическото тяло. Емоциите са реакции за неща, които всъщност не разбирате. Помислете си какво се случва, когато сте обзети от пристъп на ярост. Например, някой неочаквано наранява чувствата ви и вие започвате да се гневите. Можете да го усетите много ясно във физическото си тяло – на някои места енергията става по-интензивна. Физическото напрежение или светкавицата, която идва след енергийния удар, показва, че има нещо, което не разбирате. Към вас идва енергия, която вие усещате като неоправдана. Чувството, че се отнасят към вас несправедливо, накратко казано, неразбирането, се излива чрез емоция. Емоцията е израз на неразбирането, тя представлява емоционална експлозия и освобождаване.

Когато това се случи, вие сте изправени пред следния избор: какво да направя с тази емоция? Да я поставя ли за основа на своето поведение? Да я използвам ли като гориво за своите реакции към другите или да позволя на емоцията да съществува, но основавайки реакциите си на нещо друго?

Преди да си отговорим на тези въпроси, искам да обясня естеството на чувствата.

Емоциите са по същество експлозии на неразбиране, които ясно усещате в тялото си. Чувствата, от друга страна, имат друга природа и се усещат по различен начин. Те са по-тихи от емоциите и представляват нашепвания на душата, които стигат до вас под формата на нежни тласъци, вътрешно познание или внезапно интуитивно действие, което по-късно се оказва, че е било много разумно.

Емоциите винаги са свързани с нещо интензивно и драматично. Помислете си за пристъпите на безпокойство, страх, гняв или дълбока тъга. Емоциите ви обземат напълно и ви извеждат от духовния ви център. В моменти, когато сте силно емоционални, вие сте изпълнени с един вид енергия, която ви изтласква далече от вашия център и от вътрешната ви яснота. В този смисъл, емоциите са като облаци, които закриват слънцето.

С това не искам да кажа нищо против емоциите. Те не бива да бъдат потискани, защото са много ценни като средство за по-съкровено самопознание. Но искам да подчертая отново природата на емоционалната енергия: тя е експлозия в резултат на неразбиране. Емоциите значително нарушават вашето равновесие.

Чувствата, от друга страна, ви водят към по-дълбоко навлизане в себе си, във вашия център. Те са тясно свързани с това, което вие наричате интуиция. Чувствата изразяват едно по-висше разбиране – разбиране, което надхвърля както емоциите, така и ума.

Чувствата произхождат от една нефизическа сфера извън тялото. Затова не са така ясно локализирани на едно място във физическото тяло. Помислете си какво се случва, когато имате усещане за нещо, атмосфера или настроение, или когато имате предчувствие за някаква ситуация. Налично е едно вътрешно осъзнаване, което идва сякаш отвън, а не е реакция, произтичаща от вас по отношение на нещо външно. Това осъзнаване идва „от нищото” (или „като гръм от ясно небе”, както красиво сте го изразили в тази фраза). В такъв момент можете да почувствате отваряне във вашата сърдечна чакра.

Има много моменти на подобно вътрешно осъзнаване. Например, когато „узнавате” нещо за някого, без наистина да сте говорили с него или нея; или усещате нещо, което после играе важна роля във вашата връзка с някого. Тези неща не могат лесно да бъдат изразени с думи – „просто едно чувство”, а това, разбира се, не е лесно разбираемо за ума. (Това са моменти, в които умът ви се настройва скептично и ви казва, че си въобразявате или полудявате.)

Бих искал да спомена и една друга енергия, която по естество е повече „чувство”, отколкото „емоция”. Това е радостта. Тя може да е явление, което надхвърля самата емоция. Понякога можете да почувствате в себе си такава радост, която ви повдига без да има конкретна причина. Вие усещате своята Божественост и съкровената си връзка с всичко, което съществува. Подобно чувство може да се появи във вас, когато най-малко го очаквате – сякаш нещо по-голямо ви докосва и вие се докосвате до една по-голяма Реалност. Чувствата не се извикват токова лесно и сякаш идват „от нищото”. Емоциите винаги имат ясна непосредствена причина, или „спусък” от външния свят, който „активира бутоните ви”.

Чувствата произхождат от измерението на Висшия или Духовен Аз. Трябва да сте вътрешно притихнали, за да доловите тези нашепвания на сърцето си. Емоциите могат да попречат на вътрешната тишина и мир. Следователно, от изключителна важност за вас е да запазвате емоционално спокойствие, да излекувате и освободите потиснатите емоции. Само посредством чувството, което ви свързва с вашата душа, бихте могли да взимате балансирани решения.

Когато сте тихи и спокойни, тогава можете да почувствате с цялото си същество това, което е добро за вас във всеки даден момент. Взимането на решения въз основа на емоциите означава че го правите от една нецентрирана позиция. Вие трябва най-напред да се освободите от емоците и да влезете във връзка с вашия вътрешен център, откъдето можете да получите яснота.

Сега искам да разгледаме въпроса за това как да се справяте по най-добрия начин с вашите емоции.

Както казах, „чувствата са ваши учители, а емоциите са ваши деца”. Паралелът между това „да бъдеш емоционален” и „да се държиш като дете” е поразителен. Вашето „вътрешно дете” е седалището на емоциите. Има и впечатляваща прилика между това как постъпвате със собствените си емоции и как се държите с децата като такива.

Децата са искрени и спонтанни в своите емоции, те не ги крият или потискат, докато възрастните ги насърчават да правят точно това. Фактът, че децата изразяват емоциите си спонтанно, обаче не означава, че ги преживяват по един балансиран начин. Всеки знае, че децата могат да бъдат погълнати от своите емоции (гняв, страх или тъга), като често не могат да се справят с тях или да ги прекратят. В подобна ситуация детето бива обзето почти изцяло от дадена емоция, която го прави небалансирано, т.е. вади го от центъра му.

Една от причините за тази безгранична емоционалност е в това, че детето съвсем наскоро е дошло от един свят, в който изобщо не съществуват каквито и да е граници. В етерните или астрални измерения няма такива ограничения и забрани, каквито има във физическия свят и физическото тяло. Детските емоции често представляват „реакции на неразбиране” на тази физическа реалност. Затова, докато детето пораства, то има нужда от помощ и подкрепа, за да се справи със своите емоции. Това е част от процеса на „балансирано прераждане” на Земята.

И така, как се справяте с емоциите – в самите вас или във вашите деца?

Емоциите не бива да бъдат отричани или потискани. Те са жизнено важна част от самите вас като човешки същества и затова трябва да бъдат приемани с уважение. Можете да гледате на тях като на ваши деца, които се нуждаят от вашето внимание, уважение и ръководство.

Емоцията може най-добре да бъде разглеждана като енергия, която идва, за да ви лекува. Затова е от значение да не сте напълно погълнати от нея, а да сте в състояние да я разглеждате от неутрална позиция. Важно е да останете съзнателен. Или може да се каже по следния начин: човек не трябва да потиска емоциите си, но не трябва и да потъва в тях. Защото ако това стане и се идентифицирате напълно с тях, детето във вас става тиранин, който ви отклонява от пътя.

Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание. Вземете например гнева. Можете да го поканите да присъства изцяло, усещайки го едновременно на няколко места в тялото си, като в същото време го наблюдавате съвсем неутрално. Такъв тип съзнателност лекува. Това, което става в този случай е, че вие с разбиране прегръщате емоцията, която по същество представлява форма на неразбиране. Това именно е духовна алхимия.

Нека да го обясня с помощта на един пример. Детето ви си е ударило коляното в масата и наистина се е наранило. То е разтроено, вика от болка и ритва масата в яда си към нея. Детето ви смята, че масата е източникът на болката.

Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителят първо ще помогне на детето да назове това, което изпитва: „Ти изпитваш гняв, нали – и те боли, така ли е?”. Назоваването на емоцията е много важно. Така прехвърляте основанието за проблема от масата към самото дете. „Причината не е в масата, ти си този, който изпитва болка и гняв. И аз разбирам твоите емоции!”

Родителят обгръща емоцията на детето с разбиране и любов. От момента, в който детето се почувства разбрано и прието, гневът му постепенно се стопява. То все още може да усеща физическа болка, но съпротивата срещу нея и свързания с нея гняв изчезват. Детето вижда състрадание и разбиране в очите ви – това го успокоява и утешава емоционално. За него масата, която е била причина за емоциите му, вече няма това значение.

Като прегръщате емоцията му с разбиране и състрадание, вие премествате фокуса на детското внимание отвън навътре и така учите детето да поема отговорност за своите емоции. Вие му показвате, че неговата реакция към външната причина не е нещо установено, а е въпрос на избор – можеш да избереш разбирането или неразбирането, борбата или приемането. Имаш право на избор.

Това се отнася и за отношението ви към вашите собствени емоции и вашето вътрешно дете. Да допуснете емоциите в себе си, да ги назовете и да направите опит да ги разберете, означава, че вие наистина уважавате вашето вътрешно дете и се грижите за него. Смяната от „външното” към „вътрешното” и поемането отговорност за емоцията помага да изградите в себе си едно вътрешно дете, което не иска да наранява никого другиго и не се чувства като жертва. Силните емоции – било гняв, скръб или страх – винаги съдържат елемент на безсилие, т.е. усещането, че сте жертва на нещо извън вас. Това, което правите, когато се фокусирате не върху външните обстоятелства, а върху вашата реакция и болка е, че вие вече не „приемате” външния свят като причина за вашите емоции, а се обръщате изцяло навътре към себе си и си казвате: добре, такава беше моята реакция и аз разбирам защо. Разбирам и защо се чувствам така, затова ще подкрепя себе си в това.

Да се отнасяте към емоциите си по такъв любящ начин е освобождаващо. Това наистина изисква известна самодисциплина. Да не приемате повече външната реалност като „източник на злото”, а да поемете пълната отговорност, означава да признаете, че „сте избрали да реагирате по определен начин”. Тогава преставате да спорите кой е прав и кой е крив, кой за какво е виновен, а просто освобождавате цялата верига от събития, случили се извън вашия контрол. „Сега изпитвам тази емоция с пълното осъзнаване, че съм избрал да постъпя така.” Това е поемане на отговорност. Това е смелост!

Самодисциплината се изразява в това, че се отказвате да бъдете справедлив или пък безпомощната жертва. Отказвате се да се чувствате гневен, неразбран и всички други прояви на това да бъдете жертва, което понякога може да е причина да се чувствате доста добре. (Всъщност, често се наслаждавате на емоциите, които най-много ви дразнят.) Поемането на отговорност е акт на смирение и означава да сте честни със себе си, дори в момент на най-голяма слабост.

Това е самодисциплината, която се изисква от вас. Същевременно обръщането навътре към себе си изисква и най-голямо състрадание. Емоцията, срещу която сте готови да се изправите лице в лице като ваше собствено творение, също се посреща с внимателно разбиране: „Този път ти избра гнева, нали?” Състраданието ти казва: „Добре, мога да разбера защо постъпи така и ти прощавам. Може би когато почувстваш моята любов и подкрепа по-ясно, следващия път няма да си склонен да реагираш по този начин.”

Такава е истинската роля на съзнателността в процеса на самолечението. Това е значението на духовната алхимия. Съзнателността не се съпротивлява и не отхвърля нищо; тя обгражда тъмнината с осъзнаване; обгражда енергиите на неразбирането с разбиране и така превръща обикновения метал в злато. Съзнателността и любовта са по същество едно и също нещо. Да си съзнателен означава да позволиш дадено нещо да съществува, като го обграждаш със своята любов и състрадание.

Вие често си мислите, че само съзнателността не е достатъчна за преодоляване на емоционалните ви проблеми. Казвате: знам, че имам потиснати емоции, знам и причината за тях, осъзнавам всичко това, но проблемът си остава.

В такъв случай, вътре във вас има скрито съпротивление спрямо дадена емоция. Държите я на разстояние от страх да не бъдете погълнати от нея. Но вие никога не можете да бъдете погълнати от емоция, когато съзнателно й позволите да съществува.

Дотогава, докато държите дадена емоция на разтояние, вие сте във война с нея. Вие воювате с нея и тя ще се обърне срещу вас по няколко начина. В края на краищата не можете да я държите навън. Тя ще се прояви в тялото ви като болка или напрежение, или като чувство за депресия. Когато се чувствате изтощен и в лошо настроение – често това е ясно показание за потискане на определени емоции.

Въпросът е да позволите на емоциите напълно да навлязат в съзнанието ви. Ако не знаете точно какви емоции има във вас, много добре ще го разберете, като почувствате напреженията в тялото си. Те са входната врата за емоциите. Всичко се съхранява в тялото. Например, ако усещате болка или напрежение в областта на стомаха, можете да отидете там със съзнанието си и да попитате какво става. Нека клетките на вашето тяло ви кажат. Или представете си, че точно там има едно дете. Попитайте го и то ще ви каже каква е преобладаващата емоция вътре в него.

Има няколко начина да се свържете с емоциите си. Важно е да разберете, че енергията, която е затворена в емоцията, иска да бъде задвижена. Тя иска да бъде освободена и затова чука на вратата ви като физическо оплакване или чувство за стрес/депресия. За вас това означава наистина да се отворите и да сте готов да почувствате емоцията.

Емоциите са част от вашата земна действителност – но не бива да ви управляват. Те са като облаци, закриващи слънцето. Затова за вас е много важно да ги осъзнавате и съзнателно да работите с тях. Когато емоционалното ви тяло е чисто и балансирано, много по-лесно ще се свържете с душата и вътрешния си център посредством интуицията.

В обществото ви цари голяма бъркотия по отношение на емоциите. Това е видно, между другото, и от споровете и объркването по отношение отглеждането на децата. Ясно е, че децата са много по-емоционални и спонтанни, отколкото възрастните хора. Това създава затруднения. Какво става, когато се престъпят някои от моралните граници? Какво става, когато ситуацията излезе от контрол и настъпи хаос? Трябва ли да налагате дисциплина на децата си или можете да им позволите да се изразяват свободно? Трябва ли техните емоции да бъдат контролирани или не?

Важното във възпитанието на децата е те да се научат да разбират своите емоции и откъде идват те, както и да поемат отговорност за тях. С ваша помощ детето може да се научи да гледа на емоциите си като на „експлозии в резултат на неразбиране”. Това осъзнаване ще предпази вашето дете от потъване в емоциите и излизане от контрол. Разбирането освобождава, то ви връща във вашия собствен център, без да потиска емоциите. Родителят учи детето как да се справя с емоциите си, като сам дава жив пример за това.

Всички въпроси, които имате за това как да се държите с децата си, се отнасят и за вас самите. Как се справяте със своите емоции? Твърди ли сте към себе си? Понякога, когато се чувствате ядосани или тъжни, налагате ли си дисциплина, като си казвате: „Хайде, стегни се и продължавай напред”? Потискате ли емоциите си? Смятате ли, че самодисциплината е нещо добро и необходимо? Кой ви е учил на това? Вашите родители ли?

Или отивате в другата крайност? Потъвате ли напълно в емоцията, без да имате желание да излезете от нея? Това също се случва често. Дълго време може да се чувствате жертва на някаква ситуация извън вас, например на вашето възпитание, партньор или работна среда. В определен момент за вас може да бъде много освобождаващо да влезете в досег с гнева вътре във вас към негативни неща, които са имали влияние върху вас. Гневът може да ви помогне да се освободите от такива влияния и да поемете по вашия път. Но може и толкова да свикнете с него, че да не искате да се откажете от него. Така, вместо да стане изход, гневът става начин на живот. Тогава възниква една форма на ролята на жертва, която е всичко друго, но не и лечение. Тя ви възпира от това да застанете стабилно във вашата собствена сила.

Много важно е да поемете отговорност за собствените си емоции и да не ги превръщате в абсолютни истини. Когато им дадете статут на истини, вместо да гледате на тях като на „експлозии в резултат на неразбиране”, вие ще основавате действията си върху тях, което ще доведе до небалансирани решения.

Същото се случва с децата, на които е била дадена твърде голяма емоционална свобода. Те са като диви и стават неконтролируеми, превръщайки се в малки тирани, което не е правилно. Емоционалният хаос е също толкова неприятен за детето, колкото и за родителя.

Накратко, вие можете да бъдете или много строги, или много снизходителни в отношението си към своите емоции (и по аналогия, към децата си). Искам да обърна малко повече внимание на „снизходителността”, тъй като днес това представлява особено голям проблем. От 60-те години насам има едно колективно осъзнаване, че не е добре да бъдат потискани емоциите, защото тогава вашата спонтанност и съзидателност, а всъщност и самата ви душа, се задушават. Обществото произвежда дисциплинирани и послушни деца, които държат повече на правилата, отколкото на гласа на сърцето, а това е една трагедия – и за обществото, и за индивида.

Но какво да кажем за другата крайност: да оправдавате емоциите си по такъв начин, че те да вземат превес и да управляват живота ви?

Вие можете много добре да видите дали във вас съществуват емоции, на които толкова държите, че ги приемате за истина, вместо онова, което са в действителност: избухвания в резултат на неразбиране. Има емоции, с които се идентифицирате. Парадокс е, че много често определени емоции ви причиняват големи страдания. Например, безпомощността („Не мога да направя нищо”), контролът („Ще се оправя с това”), гневът („Те са виновни”) или мъката („Животът е ужасен”). Всички тези емоции са болезнени, но на едно друго ниво те ви дават нещо специално, за което да се хванете.

Да вземем безпомощността или „усещането за жертва”. Възможно е в този емоционален модел да има и предимства. Той може да ви даде чувството за сигурност и да ви освободи от някои задължения или отговорности. „Не мога да направя нищо, нали така?” Вие седите в един тъмен ъгъл, но той изглежда безопасен. Опастността от идентифициране или „сливане” с такъв емоционален модел за по-дълго време е, че загубвате връзка с истинската си свобода и с вашата най-съкровена божествена същност.

Някои неща, навлезли в живота ви, може основателно да са предизвикали у вас емоции на гняв и негодувание – било в младостта ви, след това или дори в минали прераждания. Много важно е да се свържете с тези емоции съзнателно и да осъзнаете гнева, тъгата и всяка друга интензивна енергия вътре във вас. Но в даден момент трябва да поемете отговорност за емоциите си, тъй като те конструират вашите реакции към външните събития.

Да бъдете центрирани, в състояние на яснота и духовен баланс, означава, че поемате пълна отговорност за всички емоции, които са вътре във вас. Тогава можете да различите емоцията, да кажем на гняв, вътре във вас и в същото време да кажете: това е моята реакция към определени събития. Аз се отнасям към тази реакция с разбиране, но същевременно възнамерявам да се освободя от нея.

Животът в края на краищата не се състои в това да си прав, а да бъдеш свободен и цялостен. Отказът от стари емоционални модели, които са се превърнали в стил на живот, е нещо много освобождаващо.

Някой може да каже, че става въпрос за трудно доловимия среден път между потискане и потъване в емоциите. По отношение и на двете у вас са възпитани мнения и идеали, които не съответстват на природата на духовната алхимия. Същността на духовното израстване е в това да не потискате нищо, но същевременно да поемете пълна отговорност за него. Аз чувствам това и това, избирам такава и такава реакция, за да мога да я излекувам. Поискайте своето майсторство – това всъщност е моето послание.

Навярно това не е точно средният път, а един различен път. Това е пътят а духовното майсторство. Приемайки всичко, което се намира вътре във вас, вие се издигате над него и ставате негов господар. Майсторството се отличава както със сила, така и с нежност. То позволява на много неща да съществуват, едновременно с това изисква и голяма дисциплина: дисциплината на смелостта и честността.

Поискайте си своето майсторство, станете господари на онези емоционални парчета и късчета, които ви измъчват, често зад гърба ви. Свържете се с тях, поемете отговорност. Не си позволявайте да бъдете водени от несъзнателни емоционални наранявания, които ви отклоняват и блокират пътя ви към вътрешна свобода. Вашето съзнание е това, което ще ги излекува. Никой друг не може да възстанови властта над собствените ви емоции вместо вас. Няма външни инструменти или средства за премахването на тези емоции. Чрез осъзнаването им със сила, решителност и състрадание, те ще могат да бъдат освободени в Светлината.

Да станете емоционално цялостни и свободни е едно от най-важните условия за духовното ви израстване. Искам да завърша със следното: не правете това по-трудно, отколкото е. Духовният път се отличава с простота. Става въпрос за любов към самия себе си и за вътрешна яснота. Не се изисква някакво специално познание или ритуали, правила и методи. Всичко, което ви е необходимо за вашето духовно израстване, се намира вътре във вас.

В момент на тишина, обърнете се към своята чувствена страна. Нека тя ви каже кои са онези неща вътре във вас трябва да бъдат изяснени и изчистени. Доверете се на своята интуиция. Работете върху това. Вярвайте в себе си. Вие сте господар на своя живот, господар на своя уникален път към любовта и свободата.

© Pamela Kribbe
www.jeshua.net

Днешната мисъл-утрешна реалност.