Щеше да има нещо вярно в тия твърдения, ако религиите утвърждаваха единен път, а не дотолкова противоречащи си, че на практика да са в конфликт коя е правилната религия. Ето защо науката измества религията - защото е една, а не сто чешита науки и всяка да претендира, че е носителя на правилното познание. Казано в кратце, клерикала е политика и бизнес, и бъкел не разбира от "духовното познание", което проповядва, а това води до ..... точно така: най- различни психични проблеми. И понеже религията не само не може да ги реши, ами и ги създава, то съвсем логично и закономерно се развива психологията.

При мен беше по- забавно, защото бях в ситуация 50/50 - половината от родата религиозни, другата половина атеисти. И всеки ме дърпаше към неговия си отбор, а аз даже и не участвах, само наблюдавах цялата тази лудост - е, изнудвах ги за някои неща, преструвах се, че съм склонен да се вслушам в едните или другите, ако за мене имаше някаква кирия, за предпочитане кешовица. Но в някакъв момент те се усетиха, казаха ти ни лъжеш, тъкмо ти повярваме, че си религиозен, а срещу една торта веднага ставаш атеист или пък обратното, ти си мошенник. Отвърнах им - аз ли съм мошенник, а защо тогава вие ми купувате торта, когато видите, че се присъединявам към вашите опоненти. Вие ме подкупвате, а после аз съм бил мошенник.

В крайна сметка, вече никой от цялата ми рода, не смее да се закача с мен на тема религия. Мирното споразумение, което сключихме е, че аз няма да се меся в техните възгледи, ако и те не се намесват в моите. Ако ги питаш какво мислят за мен, дали съм вярващ или атеист, и едните, и другите ще повдигнат рамене в знак на незнаене.

Добре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е много неприятна манипулация за психиката на едно дете. Никога не си спомням да съм давала отчет или някой да ми е търсил сметка в какво вярвам, а е имало защо. Роднините пък на кой му пука какво мислят, вярват и прочие...на мен - НЕ!

Това е много неприятна манипулация за психиката на едно дете.
абсолютно - да занимаваш дете с разни щуротии, от които самия ти нищо не разбираш, си е психически тормоз. Инак няма как, след като ходиш на църковно училище да не даваш отчет, все едно родителите ти никога да не поглеждат бележника, какви оценки имаш. Макар, че моите и дотам стигнаха, още шести клас такъв номер им извъртях с бележника, че класната рече "всичко съм виждала, ма това сефте", а баща ми "повече никога няма да стъпя на родителска среща, защото не мога да се оправя с този варварин". И наистина никога повече не отиде на родителска, защото наистина няма начин да се справи с мен - така сме варварите, предпочитаме да правим всичко по своя инициатива.

Това с бележника ми е познато. А, на днешните тинейджъри дори нямам достъп до бележките, ако те не решат да ми ги покажат. Помня само баща ми викаше, пак ли петица бе, пак не си учила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Принципно предпочитам да не се самоопределям и без това има толкова много хора, които вършат тази неблагодарна работа да те определят какъв си, що си.

Но за нуждите на разговора, бих казал, че съм религиозен атеист - не намирам друг избор. Въпроса при мен не е до "в какво вярвам", а че най- напред не вярвам във вярването. Онова, което съм забелязал, че никой никога не пита "вярваш ли във слънцето" примерно или да речем "вярваш ли в природата", и разбира се, би било налудничаво да се пита, дали вярваш в даден факт. Този въпрос, въпроса за вярването е уместен само, когато става дума за измислиците - вярваш ли в добрата фея, в дядо мраз, в живота след смъртта и прочие. И не, че ще стане нещо непременно лошо, ако човек повярва в една или друга измислица, а именно, че нищо няма да стане въпреки цялото му вярване. Да вярваш е безпредметно. Ето примерно ти казваш "цял живот търсиш своята автентичност", прекрасно изказване, хареса ми. И каква работа ти върши вярата във Великата сила, докато търсиш своята автентичност - автентичността ли е твоето търсене или Великата сила, която бди над нас. Великата сила се намира извън теб, твоята автентичност е в посока към теб. Какво трябва да се случи? - великата сила да ти каже твоята автентичност, а така става още по- сложно, един път вярваш във великата сила, втори път се налага да повярваш в автентичността, която тя ти покаже; и ето как вярата не е автентична, ти няма как да знаеш дали великата сила не те лъже, не се бъзика нещо с теб, поради очевидния факт, че ти не познаваш собствената си автентичност.

А, на днешните тинейджъри дори нямам достъп до бележките, ако те не решат да ми ги покажат.
т.е. ти си родител - или учител - или двете - или нещо, което не разбрах?

родител

си поздравиш тогава малчуганите, че те възпитават толкова добре - чувствай се поздравена и ти, че си толкова послушен родител.