Здравейте, искам споделя с вас проблема си и, ако е възможно да намеря решение.

Дъщеря ми е на 4г. и 4м. Още от раждането си е с "характер". Беше на 30 дни, когато падна от леглото си, като червейче се гънеше по него. После, като проходи, нямаше удържане в количката. Двамата с баща и едвам я удържахме, а още не беше готова за дълги разходки пеш. Затова и трябваше количка. На около 1.2г. започна да се тръшка за всичко, лягаше на земята, риташе, или пък сядаше и започваш да си блъска главата. Големи панаири правехме из града. Аз имам здравословен проблем и не мога да я удържам, а тя винаги уцелваше най-голям панаир да направи, когато най-не ми държат ръцете и краката. Това премина към 2.5 и година. От тогава не се тръшка, но посяга да удря и удря. Иска да е перфектна и, като не се получи желания резултат избухва, лесно се сърди, обижда, тръшка вратите. Понякога помага, когато е в такова състояние, като я разсмея. Но по-често нищо не помага. Говори доста правилно още от началото, но все има някоя и друга дума, коятоя затруднява. Например оня ден, както играем с куклите и тя казва на едното: - Бебко, сънувал си се. Аз и обясних, че се казва сънувал си и тя се разлюти ужасно, обиди се, тръшка, обижда. Вчера, играем на Черен Петър. Поиска да ми подреди картите и аз и казах да си подреди нейните. Пак голям панаир стана. Крещя така, че чак вените на врата и изпъкваха. Отново обиди, вика ми махай се, не те искам и нито гушкане, нито гъделичкане помогнаха. Опитвала съм с наказване да не играя с нея, да не и говоря, пошляпвала съм я. Нищо не действа. Вече не знам какво да правя. Бяхме я водили преди 2 години на детски невролог, изписа сиропи за успокоение, давах и няколко дни и спрях, не искам да я тровя така. Казаха, че била хиперактивна, да сме и осигурявали нови впечатления.
Не знам наистина какво да правя вече, не ми се мисли какво ще е след някоя и друга година, като влезе в пубертета. Пък за по-нататък сигурно яко ще ни бие.
Чакам съвети. Благодаря предварително.

детето посещава ли детска градина ?

Да, ходила е и на ясла. Да допълня - стреми се да се налага, когато играем да става по нейната, все да е първа. Интересното е, че като сме в магазин и поиска нещо, а и откажем, не прави панаири, съгласява се. Проблема е, че сякаш иска да е най-най във всичко. Обяснявам и, че не е възможно винаги да си първи, да си най-добър във всичко, но..........

Явно детето наистина е хиперактивно. Тръгнала е от автоагресия - тръшкането, блъскането на главичката...и логично е преминала към агресията. Контрола на емоциите е слаб. Предполагам, че и фрустрационният толеранс е скъсен.
Не е трябвало да спираш успокоителните сиропчета.
Може би трябваше да започна с това, че съм психолог и работя с подобни деца.
Моят съвет е да се обърнеш към специалисти. С детето трябва да работи психолог, но само психотерапията няма да помогне много, тя трябва да върви с медикаментозна терапия назначена от детски психиатър.

http://winbg.com/sybka/

Пробвайте първо с класически хомеопат. После може и през психолог и т.н. да минете, не опитайте.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

И хранителния режим е много важен. Шоколади и сладкиши и т.н. по принцип са си вредни за дете на нейната възраст, а за хиперактивност съвсем. Това не значи никога, а просто малко шоколадче, не голямо и по нарядко.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

"Не всички трудни деца са индигови,но всички индигови деца са трудни"

Мисля,че трябва да се запознаете с проблема за децата индиго.Вашето показва типични особености за такова дете - интуитивно,интелигентно,с изпреварващо развитие и естествено безкрайно своенравно.

Нима?! Индиговото дете не е ли просто евфемизъм?

Тия думи с медикаментозната терапия, назначена от психиатър на 4 годишно дете, малко ме смущават. Па било и психиатърът да е детски. Без да е констатирана конкретна психопатология? И без психатрична диагноза по някоя от известните класификации? Подозирам какво ще съдържат транквилизиращите сиропчета. При продължителна употреба резултатът ще е създаване на нови невронни трасета от лимбичната система към коровите участъци на мозъка, подобни на тия при зависимите. И мозъкът ще запомни, че в емоционално трудни ситуации начинът за справяне е поемане на доза вещество през устата.
Детски психолог - да. За другото... резервиран съм.

Индиговите деца в момента са констатация повече на езотериката, в контекста на идеите на New age. Надарени и свъхактивни деца, изпреварващи връстниците си, е имало винаги през всички епохи. Последното, което прочетох по въпроса, беше това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hoвaroдин на 19.02.10 16:35.

Не искам да я тъпча с успокоителни, много е малка. А и не виждам нищо лошо да е така енергична. Просто искам различни подходи за успокояване. Когато ме обиди и казвам, че съм и обидена, но въпреки това си я обичам, че ще я обичам каквото и да направи. Гледам винаги да я окуражавам. Когато направи нещо, показвам и кое е хубаво, къде е сбъркала. Пак казвам, не искам да и давам лекарства, а съвети за различни подходи. Аз ще пробвам този или онзи, който проработи. В града нямаме детски психолог.