Здравейте! От доста време чета във вашия клуб, и най-сетне се осмелих да пиша...

Накратко, имам ето такъв проблем: дъщеря ми е на 10г. и от няколко месеца насам непрекъснато си "измисля" някакви неща, от които да се страхува - в началото, че през нощта някой може да влезе в стаята й (което е абсурдно, макар и не на 100%), после, че може да се осакати, да оглушее, да ослепее и т.н., по едно време я беше страх да не вземе вземе нож от кухнята и да ме заколи, и как щяла да живее после, страхува се да не скочи от балкона...и какво ли не още...

Давам си сметка, че всичко това звучи лигаво и смешно, но тя страда наистина, усамотява се, плаче, често ми казва "Мамо, искам си предишния живот, когато не знаех, че в света има зло!" (беше много весело и общително дете, тя и сега е такава, извън тези моменти). Обмисляхме с баща й да я заведем на психотерапевт, но не смеем - от една страна, не познаваме никакъв детски психотерапевт, от друга - притесняваме се, да не се съсредоточи прекомерно върху тези си чувства и преживявания, но всъщност не знаем, кое как би и се отразило, нямаме никакъв опит.

Горе - долу - това е. Може би в момента не се сещам какво още да кажа. Ще ми помогнете много, ако ме попитате за нещо, приемам и всякакви съвети.

Изглежда като натрапливи мисли... Обаче децата са много впечатлителни... сигурно е гледала някакъв филм или някой й е казал нещо... тя осъзнава, че има много опасности около и в нея. Но също така трябва да осъзнае, че тя контролира тези, които зависят от нея, т.е. това, че си мисли, че е възможно да вземе нож и да ви заколи, не значи в никакъв случай, че ще го направи. Или че ще скочи от балкона. Обяснете й поне това. Че мисълта не се превръща в действие и на всеки човек му минават какви ли не простотии през главата.


С успокояване, обръщане на внимание, не знам дали прекарвате достатъчно време с нея? Нещата би трябвало да отминат.... но това показва леко завишена тревожност, детски терапевт бихте могли и вкъщи да извикате, да го представите като приятел... да поговори малко с детето, така не би навредило.


Примерно аз имам спомен, че доста време всяка вечер като си лягах почвах да плача, че нашите ще умрат. Децата се сблъскват с някакви нови неща, които осъзнават.... и това може да е доста мъчително. Не съм специалист и не мога да ви кажа доколко конкретно това е често срещано и какъв е най-добрият подход. Но при дете не е като при възрастен - при възрастните би било по-сериозно, ако има такива натрапливи мисли, според мен лично това е етап. Но бихте могли да се консултирате за помощ. При това с няколко специалисти и детски, и не само - да не са просто психолози завършили, а и за терапевти. Примерно Поли Петкова може би би могла да ви насочи.




No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

Редактирано от snowflakes never cry на 08.02.10 22:52.

"Мамо, искам си предишния живот, когато не знаех, че в света има зло"

И аз го искам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за мнението,
говорим много с нея, и тъкмо успеем да я избавим от един страх, тя веднага го замества с друг. Според мен тя просто е на такъв етап, в който осъзнава собствената си уязвимост, както и силата си, и това я привлича и плаши същевременно.

Мисля, че проблемът й е екзистенциален, всеки човек минава през това, но или при нея е по-тежко, или просто сме я научили да споделя повече с нас.

Доколкото си спомням аз, на нейната възраст, често рискувах живота си просто така, да видя какво ще стане, и да "провяря" дали инстинкта ми за самосъхранение работи... но аз растях в други времена, почти без надзор, тогава на децата не се обръщаше такова внимание, както сега.

Много искам да и помогна, а не знам как - понякога говорим дълго, друг път просто я прегръщам и я люлея като бебе, и това я успокоява, колкото и странно да изглежда...тя се срамува да говори за това пред други хора, но все пак идеята да поканим терапевт вкъщи, и го представим за приятел, е добра - ако не помогне, поне няма да навреди (надявам се). Ще я обмислим, още веднъж благодаря.

Ами ето, и ти имаш същия проблем явно...

Мисля, (в исторически план), когато човечеството като цяло или като група, е осъзнало този аспект на действителността, в този момент се е появила необходимостта от религия. Животът е започнал да изглежда твърде рисков, хаотичен и случаен, затова е трябвало да се "появи" някой, който поддържа редът и невидимите връзки между нещата. Трябвало е някой да "въведе" порядък, и този някой не е бил непременно добър - достатъчно е било да бъде постоянен и последователен.

Ами не знам, как се преодолява това?! Като гледам, май никога не се преодолява напълно, просто се научаваме да живеем така.

Нормално е за деца от 8 до 11 години да преминават през този период.Това може би го беше писал и Фройд.Определено един психолог ще ти каже защо нещата протичат така при хората на тази възраст.

Смисълът на живота е да се родиш с талант.

Наистина има поне набелязани признаци на обсесивно- компулсивен синдром, съчетан с екзистенциална криза , според мен.
Относно страха от смъртта едва ли има по-добро успокояване от православно - християнската позиция по въпроса, че душите на хората са вечни, и че хората, след като умрат, ги чака всеобщо възкресение при което ще имат същите тела, но нетленни: "Ще се различават само по преображението си (тление - нетление; тяло душевно - тяло духовно)." Това ще стане при второто пришествие на Христос, който вече е извършил този преход - смърт и възкресение. Ще има съд и ще възкръснат всички - и добри и лоши, (но лошите, КОИТО НЕ СА СЕ ПОКАЯЛИ приживе, и които отхвърлят доброто и Бога, ги чакат вечни мъки... - това не е задължително да се казва на първо време). Ще има и ново небе и нова земя.

Ако се задълбочат обсесивно - компулсивните тенденции, предполагам, че трябвате да се обърнете към детски психолог с клинична насоченост и , евентуално, към детски психиатър, като, предполагам, че трябва да има и грижа да не се фиксират тези неща..., т.е., в един момент да го има и елемента на "лекуващо мълчание", но след като се положат усилия за успокояване и отклоняване на тези тенденции.

http://prikachi.com/users/refab/95A.jpg

Редактирано от _maycal на 09.02.10 17:57.

"Ще има съд и ще възкръснат всички - и добри и лоши, но лошите, КОИТО НЕ СА СЕ ПОКАЯЛИ приживе, и които отхвърлят доброто и Бога, ги чакат вечни мъки. " -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля,че разсъждаваш в правилна посока. Ако добре си спомням какаво съм чела по Възрастова психология, всяка възраст си има приоритет. И приоритетъ на десетгодишните е ученето и училището. В тази връзка причините за състоянието на детето могат да се търсят в тази посока. Примерно дали не се преуморява от учене или има някакъв проблем в училище или пък зад тези привидни симтоми се крие някакъв проблем ,свързан със взаимоотношенията в училище.

Мисля, че състоянието на дъщеря ви е отчаян вик за повече внимание. Не казвам, че не И отделяте такова,напротив личи колко сте загрижена за дъщеря си. Но на децата никога не им е достатъчна обичта , любовта и вниманието. Те искат всичката любов,на която са способни родителите.
Когато преди повече от 17 години ,на моя малък син ,се случи нещо подобно, аз взех генералното решение да си остана в къщи. Помислете дали не можете да си останете известно време в къщи, а ако работите да ползвате отпуск,за да сте до детето, в този критиченза нея период. Лекарите и специалистите, ще помогнат разбира се, ако потърсите такива. Но грижата и присъствието на родителя са незаменими.

Редактирано от Bидa на 09.02.10 17:39.