Човек неминуемо се страхува от смъртта и всички други страхове произлизат от този общо взето. Всъщност това не са мои думи, но аз се съгласих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"всички други страхове произлизат от този общо взето"

Жестоко се лъжеш.Защото не си изпитвала други видове страх.Ти си късметлиика голяма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хора с такива мисли, възрастни, както е написал някой по-горе, имат обсесивно-компулсивно разстройство. Това е много далече от шизофренията. Не е въпросът в странността на мислите.... нито в това колко те тормозят. А дали са напълно несъответни на реалността. Не знам как да го обясня... ако чуваш гласове примерно, които реално не съществуват, ако правиш грешни логически връзки примерно, че родителите ти те наказват, защото са облечени в синьо и го приемаш за реалност. А иначе на човек могат да му идват всякакви страхове и това да го тормози ужасно, примерно при обсесивно-компулсивното разстройство една жена непрекъснато си е мислила, че може да убие сина си.... ей така, както държи ножа, но тя знае, че няма да го направи, ужасява се от мисълта. При шизофренията тя ще мисли, че извънземно се е вселило в сина й и иска да я убие или пък гласове ще й казват императивно да го убие... Докато иначе са само мисли, които веднъж са се появили и втори път човек се е ужасил от тях и си е забранил да ги мисли, при което те почват отново и отново да идват.... именно поради забраната. И повишената тревожност, която ги предизвиква, но те я предизвикват също и така се завърта и става много мъчително.
Би могла може би да споделиш какви мисли е имало онова момиче, за което говориш и всъщност сигурна ли си, че всичко ти е споделено?


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

То и аз съм съгласна, че има по-лоши неща, които могат да му се случат на човек от това да умре. Даже мога да изброя, но по-добре да не го правя. Всичките ги свързвам със зависимост като последствие обаче, зависимост от другите. И непоправимост.

Но страхът от смъртта може да се намери във всеки друг страх по някакъв начин.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

Редактирано от snowflakes never cry на 10.02.10 13:09.

Подкрепям!
На познато семейство на майка ми, детето започна тези прошви навремето около десетата си година...странности разни с агресия например към вещите на майка си. Сега е 40г. жена...с висше образование и с постоянно лечение...в пубертета започнаха баш щуротиите...меьду 20 -тата и 30 -тата година и беше кулминацията н аоткачености. Родителите и се заключваха като спяха...абе ужас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля,че трябва да се поинтересуваш от темата за децата индиго.Има много информация в нета,но повечето не е на български.Ще ти постна откъс от книгата на Зигфрид Войнтас "Кои са децата индиго".
"...днес във всяка училищна паралелка могат да се намерят по няколко чувствителни,плашливи,нежни,много"тънкокожи"деца,по-често момичета,които предизвикват безпокойство,тъй като изглеждат много беззащитни.Той назовава типичните им особености:безкрайни страхове(всяка промяна на ситуацията предизвикава ужас),страхове от неуспех,страхове при заспиване.Заради своята извънредна нужда от защита често стават тирани в семейството.Те придават изключително значение на всевъзможни ритуали,изключително се нуждаят от хармония,често никъде не тръгват без родителите си и постоянно изпитват страх,че ще се случи нещо лошо.Ако се погледне по-внимателно се вижда,че те се страхуват преди всичко не за себе си,а за околните.Цялата им загриженост е насочена към това да се чувстват добре техните майки,бащи,братя,сестри,всички близки хора.Също и животните са включени в тази свръхзагриженост,даже и растенията.Преобладаваща съществена черта на тези деца:дълбока сила на изживяванията,изразено чувство на отговорност за оклоните,за всичко живо....Тяхната сензитивна същност не им носи никаква полза.Те усещет дълбоко всяко лицемерие в поведението.Някой учител може да говори дружелюбно,привлекателно,но ако вътрешно е изпълнен със злоба или е нещастен детето чувства това със сърцето си и е дълбоко нещастно защото не може да помогне.Това са души на утешителки и самарянки....Тук имаме работа с качество,което в нашата цивилизация е изключително рядко,а от друга страна е необходимо като вода в пустиня.Такъв тип хора са заплашени да се сринат до патологични,нуждаещи се от лечение страхови състояния.Това става в резултат на дълбокото несъответствие между душевната топлота на тези деца и студенината на нашето време.Буквално може да се каже,че те премръзват до дъното на душата си."

Има 2 типа страх-страх от животът и страх от смъртта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 10.02.10 14:25.

В училище ходи с удоволствие, справя се, така че да се гордее със себе си,
е има и някакви проблеми там, напоследък "воюваха" с един друг клас, и се беше включила в сбиване, но лични конфронтации няма - нито с деца, нито с учители.

Възможно е да се преуморява, защото е амбициозна, но аз не съм усетила такова нещо, за разлика от времето, когато беше в първи клас, например.

Благодаря, но не става - ние сме атеисти.

Да, това е и моето предположение. Може би трябваше да кажа и това, че тя има брат-близнак (слава богу, той е стабилен, поне в момента), и винаги са се конкурирали много силно за вниманието ми. Често се случва да водя едновременно с двамата разговори на съвсем различна тематика (питате ли ме как запомням репликите, и как обмислям два отговора на коренно различни теми?!). Не знам...просто няма насищане.