|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
""Ще има съд и ще възкръснат всички - и добри и лоши, но лошите, КОИТО НЕ СА СЕ ПОКАЯЛИ приживе, и които отхвърлят доброто и Бога, ги чакат вечни мъки. " - - страаааааааашно успокояващо.."
Права си, че това обстоятелство не би трябвало да се съобщава непременно, освен в случай, че има такъв въпрос от страна на детето. Аз съобщавам това обстоятелство в интерес на истината.
А, иначе, естествено и добре е, че това е така, както е казано, иначе ти съгласна ли си непокаялият(?) се Хитлер, и съответно несъпреживял ужаса на унищожените хора в следствие на съзнателната му зла воля, да не страда във вечни мъки!?
http://prikachi.com/users/refab/95A.jpg
| |
|
Тема
|
 Re: Страх от смъртта?
[re: Bидa]
|
|
| Автор |
blood2 () |
| Публикувано | 09.02.10 18:03 |
|
|
Еми, то трябва любов от майката за да разбере едно дете че освен Зло съществува и любов.Пък и още по-добре е майката понякога да се съобразява с капризите и исканията на детето,за да разбере детето че е равнопоставено с родителят,а не му е роб.
Смисълът на живота е да се родиш с талант.
| |
|
|
|
Лошото е, че не само на Хитлер му обещават вечни мъки. Казанът според християнската църква е сигурен не само за такива престъпления, ами и за дребни прегрешения. Мен лично тази преспектива не ме влече, не виждам каква утеха може да е това. С такива приказки може само още повече да изплашите и без друго изплашеното дете. Измислете нещо друго.
| |
|
|
|
Дааа... ходила съм на църква и знам какво проповядват. За да се спасиш, трябва да се покаеш, да приемеш Христос, да ходиш редовно на църква, да се молиш за опрощение и на най-дребния грях, да привличаш и други християни... направо целия си живот да посветиш на това. Ако наистина е така, значи почти всички ще горим в пъкъла...
| |
|
|
|
че точно с такова обяснение на едно дете му хрумва, че всъщност да убие всички с покайване е едно добро дело за връщане на онзи по-хубав живот.
Предлагам религията да не се намесва.
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"Редактирано от Kaлинckи на 10.02.10 11:07.
| |
|
|
|
Ами според мен по-чувствителните деца минават през подобни периоди в началото и през пубертета. И аз си спомням, че както всичко ми беше наред, изведнъж на 12-13 годишна възраст започнах да имам странни усещания, изтръпвах, страхувах се от глупости, налягаха ме разни натрапчиви мисли... Пубертетът е критична възраст за всички, но за деца с чувствителна психика - още повече. Аз също ви съветвам да си намерите добър детски психолог. Тук каквото и да кажем, едва ли ще сме много от полза.
Редактирано от jewel78 на 10.02.10 11:10.
| |
|
|
|
В отговор на:
Може би в момента не се сещам какво още да кажа. Ще ми помогнете много, ако ме попитате за нещо, приемам и всякакви съвети.
Аз бих попитала как минава ежедневието на детето ви - има ли си приятелчета в училище и извън него, спортува ли, има ли някакви странични занимания и хобита? Излиза ли навън или предпочита да си стои вкъщи?
По принцип спортът е нещо чудесно и се отразява много добре на психиката. Може да помислите за нещо в тази посока.
Храненето, макар да се подценява, също е много важно. И децата и възрастните имат нужда от пълноценни, естествени храни, богати на животински мазнини и протеини - месо, яйца, масло /не маргарин/, пълномаслени млечни продукти, черен дроб, бульони от кости, рибено масло. Трябва да се избягват изкуствените боклучави храни, заместителите на разни неща, соевите продукти /всички растителни сирена, сметани и т.н. са направени от соя/.
Мисля, че сте доста отговорни родители и отделяте достатъчно внимание на детето си, но според мен децата имат нужда да общуват с връстници, а не толкова с възрастни.
п.п. Аз не съм специалист и нямам деца. Всичко, което казвам е лично мнение.
Пожелавам ви всичко да се оправи.
Редактирано от RozeRed на 10.02.10 12:42.
| |
|
|
|
По-скоро приказката за звездичката и че когато човек си отива от този свят става звезцичка на небето и винаги може да му говориш, той те вижда и остава жив в теб... ето такива неща се казват на децата, принципно. Още от по-ранна възраст. Както и приказките също са полезни, защото ни учат да изпитваме и негативни емоции. Може би ако е била много обгрижвана и не си е представяла досега, че има и лоши неща.... затова да го е открила така драматично на малко по-късен етап.
И пак - само детски психолог не, защото може някой да завърши педагогика и да изкара една магистърска степен по детско-юношеска психология и да се води детски психолог. По-добре клиничен психолог, който обаче е завършил и школа за психотерапевт и има дългогодишна практика като такъв, дори да не е като детски, той/тя ще може да ми насочи към добър детски ТЕРАПЕВТ.
No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meetРедактирано от snowflakes never cry на 10.02.10 12:11.
| |
|
|
|
ако е умрял някой и детето страда от липсата. Но иначе оставам с впечатлението, че човек не трябва да се страхува от смъртта. А аз мисля, че трябва.
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
| |
|
Тема
|
Re: Страх от смъртта?
[re: ябълka]
|
|
| Автор |
Aшли () |
| Публикувано | 10.02.10 12:44 |
|
|
Мисля, за разлика от горните мнения, че състоянието е много по-тревожно, имам предвид кокретно: страха да не те заколи?? или да скочи от балкона?!.
Далеч не всички деца минават през такива етапи от живота, даже бих казала, че психиката на човек е напълно срината ако е стигнал до мисли за убийство или самоубийство и успоредно с това се съмнява в контрола над себе си.
Когато човек започне да изпада в неадекватни състояния и си "измисля" абсурдни работи, трябва веднага да се заведе на лекар. Вероятността да е шизофрения не е малка, аз познавам момиче с такава диагноза и то има далеч по-малко странни мисли...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
