Re: Приказка за един Бог-2 част / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Реших да напиша приказка.Хрумна ми от Бaтe_Пeтky и разните неща за които пише entrix.Надявам се че поне Розмари или някой друг да я хареса.
Ето как стоят нещата за идеята за Бог и защо той е такъв.

Много често той губеше съзнание и се пренасяше напред във времето.Какво беше?Бог или човек?Или нещо друго?Спомените нахлуваха мъчително в него защото той представляваше чиста енергия.Понякога плачеше и тогава си спомняше.Плачеше,а в земите на хората настъпваха наводнения.Но напредналата цивилизация използваше науката и бършеше сълзите му с кърпа далеч още преди да са оформили голями капки солена вода.Тогава се появяваше в повеят на вятърът,в клоните на дърветата или в слънчевите лъчи на прекласен пролетен ден.Появяваше се.Появяваше се информацията за неговото съществуване и той си спомняше.Но водата,водата го караше да потъва надълбоко в миналото и цялата информация събрана за него да изплува на повърхността.Да имаше и хора приемани за луди които чувстваха тази информация и това страдание на умиращият Бог,но околните ги смятаха за депресирани.Ха,дори с умирането си предизвикваше депресия у хората.А водата се пречистваше и пречистваше с машини и информацията се губеше,информацията за неговото съществуване изчезваше в машините.

Бог нямаше истински последователи вече.Одавна религията бе умряла и го бе забравила.Да имаше секти,но те бяха просто модерна форма на общуване между мъничките хора.
Имаше два живота.Живот на Бог и живот на човек.Животът му на човек бе тъй кратък и с толкова малко информация в него,че много рядко изплуваше в неговата енергиина вълна.Но наскоро сякаш си го припомни.Почувства се като човек.Един умиращ Бог за сетен път си припомни началото.

Началото бе ужасно.Той,едно дете.Слабо.Безпаметно.С лошо Днк.В невероятно развита цивилизация.Напред в бъдещето където единствено талантът бе важен.Още откакто се помнеше и запамети първата играчка и първите хора разбра че е различен.Разбра че е ненужна вещ която е захвърлена в ъгълът и служеше само за да развесели голямите хора със своята грозота и тъпота.Та той изглеждаше по-зле от другите.Миришеше по-зле.Не можеше да се ориентира.Всъщност една дума го описваше изцяло.Той беше просто по-слаб.С по-слаба имунна система и всяко нещо което доставяше удоволствие на другите деца на него му вредеше.Като се удареше в нещо раните му не заздравяваха.Като искаше да докосне един предмет пръстите му се плъзгаха по него и той ревеше от безпомощност.Когато искаше да запомни някоя физиономия тя моментално се превръщеше в голямо чудовище и чуваше единствено упреци и гняв от нея.Не можеше да докосне предметите като другите деца.Не можеше яде като другите деца.Не можеше да мисли като другите деца.Не можеше да се регенерира като другите деца.И имаше лоши родители.Лоши или той беше лошият защото имаше лошо Днк?
А в тази супер напреднала цивилизация той още като малко 3-4 годишно хлапе разбра че е ненужен.Ненужен и неразбран.Как може да разбереш слабостта?Как може да разбереш липсата на сила и памет?Как може да разбереш грешната ДНК?
Никоя,никоя машина или доктор на светът не могат да разберът слабият.
Защото нищото не може да се разбере.И той не можеше да се разбере.Когато си нищо ти просто пропадаш в него и си в нищото.Защо?Как?Има ли значение след като другите са талантливи,а ти не?След като ти си запокитен още с раждането си в единият ъгъл и просто трябва да умреш.То колкото и да си слабоумен разбираш в един момент че си различен и че не ставаш за нищо.

Та такава информация нахлуваше в съзнанието на умиращият Бог понякога.А тази информация беше мъничка частица от неговото минало,но голяма частица от неговата болка.Но освен болката че е бил нищо го болеше и нещо друго.Болеше го че тогава когато беше нищо бе почувствал какво е добро и какво е зло.Едно малко дете да чувства доброто.А сега не го чувстваше.Не го почувства нито един път откакто бе станал Бог.Само знаеше че чувството за добро носеше болка,а странното беше че след като веднъж си го почувствал дори да си го изгубил ти отново се чувстваш депресиран и тъжен защото не знаеш какво вече е доброто.

За днес толкова.Утре ще продължа приказката.Надявам се да има някаква психология в нея.Не че ме мързи да я напиша сега.Влязал съм в правилното чувство,но не съм сам и затова до утре с продължение номер 2.
Да разберете за подвизите на новият бог.И още куп други неща.

Смисълът на живота е да се родиш с талант.