По принцип това е правилният начин... проблема е, че няма да ти е по-лесно... даже може и по-трудно да се окаже за теб :) Ще се наложи, още като се появи някаква мисъл за другите.... и да я забравяш и да мислиш за нещо друго :) Това другите все едно, че изобщо не съществува.... твоя живот си е твой, нали се сещаш.. хубаво е да е в твоите си ръце и според твоите разбирания, а не някой друг да го води. Въпреки че е по-лесно може би да оставиш другите да решават и да не носиш отговорност, след това може да се сърдиш на тях, а не на себе си..... но пък така винаги ще се чувстваш тъпо, може би да се появи комплекс за малоценност или там както се казва. Абе, бори се за себе си... и така ;)))

Оплакваше ли се ти... аз си мислех, че просто споделяш какво те мъчи :)

Бях искрена.
Само че, знаех какви ще са отговирите. Нараняващи. С изключенията, които посочих по-горе.

А отговорът, който сама си давам е: Не се страхувай Рози, не си по-долна от другите жени. Не се страхувай, не се страхувай, не се страхувай, ти имаш повече сила за обич, отколкото много други. Рози, ти си чудесна, Рози, ти си прекрасна.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

че в този клуб не се дават много подходящи съвети или мнения. Масово се умува и надсмива с епитети и "сложни" фрази над хорските проблеми, и аз не бих споделила при това положение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jana на 08.12.09 14:01.

Никой не се заяжда, хората се прекрасни тука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нормално е като имаш проблем, да са нараняващи отговорите..... проблемите с болка и усилия се решават, а не като те галим с рози и те успокояваме... това помага само за момента и после пак е същото :) Въпреки че щом си Рози ти, може и галенето с рози да помогне ;))

Здравей Розмари,
Ето малко включване и от мен.Джуел и Черен гарван са ти казали неща,с които до голяма степен съм съгласна.Напълно те разбирам.Годините ни са относително близки/на 37съм/и е напълно нормално да искаш дете.Това обаче ,както ти пише Джуел наистина може да не е твоя път.Някак си отгоре ни се определят различни пътища.Забелязала съм,че повечето откриватели,мислители,хора избрали за своя мисия духовния път нямат деца.
А освен това дори и да не успееш да забременееш пак можеш да имаш детенце,като осиновиш такова.Това отдавна се прктикува масово и без никакви догми в много цивилизовани страни.В Германия е често срещано да видиш двама руси родители,които водят детенце негърче или китайче напр.
Възрастта ти все още не е проблем.Бабата на бившия ми мъж е родила преди 60 години първото си дете на 44г.Преди това обаче убедена,че не може да забременее е осиновила дете.Много често срещано явление-жената се примирява,че не може да има деца.Осиновява и веднага след това забременява.Много е важно да се успокоиш по някакъв начин.Сякаш,когато спрем да очакваме нещата,те стават от самосебеси.

П.С.Не зная дали вярваш в астрология.Ако искаш ми изпрати на лични точната си рождена дата,час на раждане и град и ще се опитам да ти погледна дома на семейство и деца.

мерси. Проблемът принципно е мой, но всъщност мног охора са изправени пред подобни страхове.
ама не им стиска да си признаят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що не си кажеш и кой град си... поне всичко да е чисто и да се знае :) :) :) :)

ако дойдеш на срещата, може и да кажа

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън