Re: Ето как ме закопаха днес! / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Бях на фитнес преди 2 часа и тренировката си беше напълно рутинна и нормална- бицепсите ми се форсираха, гърдите ми изпъкваха под потника, надменно си разхождах новите маратонки из залата, а на жалките опити на комплексираните фитнес маниаци да ме заговарят с всякакви изобретателни и оригинални въпроси, отговарях с традиодиционното и пренебрежително "не" и "незнам", като дори не ги удостоявах с поглед или мимика логично следваща от отрицателния ми отговор! Т.е. давах им да се разберат, че сме от различни планети, а те са от по-нисшата(ако изобщо е възможно да съществува някаква база за сравнение с моята).
И така тихо и кротко успях да си завърша пълноценно тренировката, но незнайно защо накрая ми влезна мухата да потренирам 30-тина минути на велоергометъра или както там се казва пошлия уред предназначен по презумпция за намаляване на теглото на разни целулитни абортаджийки. За нещастие обаче на два от трите уреда се бяха очеплзили простосмъртни същества- някакъв дебел и нисък чичка с гъста и прошарена коса, който въртеше флегматично поради лиспа на физически ресурси и беше забил поглед в неактуален вестник отпреди няколко дни. Той въртеше на средния. На най-крайният имаше една ужасна купчина старо месо и лой, оформена като жалка застаряваща женица- до тук ще я опиша, защото гледката беше наистина ужасна и нямаше начин да не извърна погледа си.

И така неволята ме принуди да си плюя на имиджа и класата и да заговоря мъжката сланина, която беше на средния. Предполагам, че ако случайно се намират средно интелигентни клубари ще си зададат въпроса защо вместо да се измъчвам с подобни гледки и мисли не съм започнал да си въртя на крайния, който е свободен! Отговарям- защото трябваше и средния да е празен, за да няма човек на по-малко от два метра и да не съм принуден да усещам топлинните лъчения от гадните им тела, а адресат на телесните им миризми да са обонятелните ми рецептори. Та така стигнах до същински подвиг като попитах чичката колко време има да върти, а той вместо като ме види да ми окаже чест и да слезе ми отговори- още 10 минути.
Нямаше как да се сдържа и на висок тон да не му задам въпроса "защо хора като вас-стари, грозни, разботници, които никога не са имали перспективи в живота, а ежедневието им се разгръща в контимиума градски транспорт-работа-ракиа и салата и които вместо да се кастрират един другиго и да посветят живота си на високохуманни цели, като унищожение на безсмисления си и скапанячески род са тръгнали да спортуват. Нима се надяват, че някога ще изглеждат добре или ще имат нещо общо със спортния или дори приличния виншен вид? Че аз ако изглеждах като вас.... и точно тук тупана ме прекъсна и каза:
А пък аз ако изглеждах като теб изобщо нямаше да стъпя на фитнес, а щях да съм най-щастливия чоек на Земята, защото имайки себе си имам всичко най-хубаво на тоя свят!

И така днес ми беше последната тренировка в живота!