Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 23:44 03.11.25 
Взаимопомощ
   >> Психоанализа и психотерапия
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема душевни травми от детството,които избиват сеганови  
Автор iarostnata (непознат )
Публикувано01.02.09 19:24



Здравейте на всички!
Искам да споделя нещо от моя живот,с надеждата че има хора,изпитали същото и които са готови да поговорим.
През целият си живот съм била подлагана на всякакъв вид унижения,обиди и бой.Най-страшното е,че съм го получавала от собствените си родители.
Тогава/от съзнателният ми живат/усещах,че не е нещо нормално и е неприятно,но си мислих,че вината е изцяло моя за случващото се,че това заслужавам и т.н.
Ласки,насърчение,подкрепа,похвала,съвет,изслушване и .......---това за мен са напълно непознати неща,тогава,някога и дори и сега от майка ми и баща ми.
Днес от позицията на родител мога твърдо да заявя,че да спечелиш детето си за свой приятел и да се чувствате щастливи-НЕ е никак трудно.А и е приятно да си имаш доверие точно с най-скъпото си.
Проблема ми изплува малко преди Коледа 2008.г.Изпадах в силни нервни кризи,после започнах да пия,в яростта си исках и да се бия.
Имам постоянна нужда да се чувствам обичана,закриляна,не искам да плача...
Имам още мн. неща да пиша,но за сега ще изчакам някой потребител да се включи,за да не водя монолог.
Много исках да си помогна,защото се обичам,и я намерих при специалисти-психолог,по-късно и психиатър,който ми изписа и лекарства.Сега съм по-спокойна и изобщо не пия,но проблема и отношението ми към родителите ми си остава.Не ги търся-навяват ми грозни спомени,а е жалко......
Моля ви,отделете ми време.Пишете.



Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сега [re: iarostnata]  
Автор poem (новак)
Публикувано02.02.09 11:00



Избягвай връзки с родителите си
докато не се успокоиш.Лошо е
за терапията ти.



Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: poem]  
Автор blood2 (ентусиаст)
Публикувано02.02.09 11:41



"Имам постоянна нужда да се чувствам обичана,закриляна,не искам да плача"

За да овладееш гнева си трябва първо да овладееш исканията си.

Ако прекалено искаш рано или късно ти губиш представа за деиствителността

и започваш да полудяваш.


"Много исках да си помогна,защото се обичам"

Има много азиатски филми които акцентират именно на това.На стремежът които някои хора са си поставили.Те дотолкова искат да постигнат точно и определено нещо в живота си,така силно го желаят че погубват душата си.

И още нещо свързано с Азия.

Те казват че мъжът стопля и огрява сърцето на жената,
но всичко си има граници.
Ако прекалено затопли сърцето на своята любима,то изгаря.

Същото е и с искането и желанията.
Не изгаряи стремежите си поради прекалената нужда която изпитваш.



Накрая и едно отклонение.
Здрасти poem,наистина ми харесват постовете ти





Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: blood2]  
Автор poem (новак)
Публикувано02.02.09 14:11



Ще се съглася с blood 2
и точната му преценка.


Овладяването на желанията и борбата
със страховете са основни за
психическото спокойствие и
доброто самочуствие,които ще
ти помогнат да се справиш с проблема.



Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: poem]  
Автор iarostnata (непознат )
Публикувано02.02.09 16:09



Благодаря ви за дадените мнения.
Осъзнавам,че проблемът ми е дълбок,но ще се справя с него.
В интерес на истината избягвам стресови ситуации,такива каквито знам,че ще ме влудят и един от тях е срещите с родителите ми.



Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: iarostnata]  
Автор imprint (познат)
Публикувано02.02.09 21:33



Здравей, Яростна,

аз съм по-скоро от страната на лекуващите, отколкото от твоята. макар че в личния ми опит има злоупотреба - тя обаче е по-скоро манипулативна и хитра, отколкото агресивна физически...

съчувствам ти за миналото ти. за щастие човешкият ум е устроен така, че да може в обратна перспектива да променя историята за себе си - с което искам да ти кажа, че е възможно с постоянство, работа и искрено отношение към себе си да промениш миналото си - не фактите, а преживяването за тях. както и реакциите си. хубаво е да си намериш добър терапевт, който да се грижи за теб - да ти бъде достатъно добра майка. и баща, разбира се. и е хубаво да прекараш достатъчно дълго време при този терапевт - и да се виждаш редовно с него.

също е добре да работиш и по други начини - има вече тук, достъпни са, катарзисни методи, които се представят под формата на семинари. аз бих ти предложила да се занимаваш с медитация също - всъщност те двете перфектно се съчетават. ошо-семинарите обикновено търсят връзката с нежността - с детето - в теб, както и възстановяват връзката с любовта в теб. дават ти възможност и да простиш и да продължиш напред. по същество всяка свестна терапия го прави.

така че - давай напред, не си сама! животът е пълен с любов към теб - както към всички хора :) животът е любов, просто трябва да се свържем с нея...

любов и светлина!

стъпка по стъпка


Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: imprint]  
Автор ratna (непознат)
Публикувано02.02.09 23:26



Здравей Яростна ,
кой каквото и да говори , раните нанесени в детсвото са като живи въглени -незнаеш кога може от тях да пламне пожар.Това го почуствах днес.
И аз израстнах в семейство сред щедри отрицателни утвърждения за ценоста ми .Не искам да цитирам как съм била обиждана и каква беше самооценката ми когато бях на 17.А щом един човек се мрази, как могат другите хора да се отнасят с уважение?Но годините си минават , ставаме зрели хора , някои със свои семейства , други не.Събития всякакви , прощаваме си многократно.
От няколко години включвам и занимания по медитация.Мога да кажа ,че съм изпитвала безумна радост понякога след медитация .
Да imprint животът е пълен с любов , но как да достигнат жизнените сокове до отсечените клони?
Ходя като нестинарка по горящите въглени от преживените рани и изпитвам екстаз.А може и това да е любов пък да не разбирам


Та исках друго да споделя.Имайки себе си за уравновесена, обичаща и уважаваща правото на живот на хората наоколо , днес изведнъж, без предварителна мисъл се появи желание да пребия майка си от бой.Разбира се -овладях се .Говорех с нея спокойно , а в същото време исках да я размажа от бой , да ползвам груба ,физическа сила.Вътрешно треперих цялата и не успях да разбера кое породи такова желание.
Лесно е да се говори ,че сме се освободили от миналото , то е като рак в човешките взаимоотношения



Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: iarostnata]  
Автор mirror_ (mirror image)
Публикувано03.02.09 03:51



Здравей!
А аз нито съм специалистка, нито съм имала такива кризи, но искам все пак да споделя мнение.

Първо да кажа, че съм подлагана на подобни на твоите преживявания, докато живеех при родителите си. Сестра ми също. Такива им бяха възпитателните методи и разбиранията за връзката: родители - деца. Сега периодично ми прилагат психически тормоз, към който вече имам почти изграден имунитет.

Обаче! Чуй, какво мисля:
Не споменаваш, какво точно е предизвикало кризата, защото все пак нещо е доляло чашата, но причина, с която да се оправдаят залитанията към алкохола винаги ще се намери.

Освен това подозирам, че не си се сетила сама за тази причина, а "виновникът" ти е бил посочен от психолога и затова си настроена така. Ако нямаше такива проблеми от миналото, щяха да се намерят душевни травми от училище, малтретиране от деца...и бля-бля-бля. Това е репертоар, това не са "диагнози".

Да ти кажа, че супер скептично съм настроена към ефективността от това. Да настройват негативно човека по този начин, не е пътя. Пътя е вглеждане вътре в теб, не навън. Посочват виновника, а според мен трябва да ти кажат, защо ти си подалива, защото ничий живот не е безоблачен, но отражението върху всеки е различно.

Всъщност, аз мисля, че ти не се обичаш. Това, което твърдиш, е автосугестия. Ако се обичаше, нямаше да се докараш така. Който не обича себе си, трудно обича по принцип. Именно заради това, ти се самонаказваш, защото чустваш вина за това. Докато не се самооправдаеш, няма да си простиш. Докато не си простиш, няма да простиш и на родителите си. Докато не простиш на родителите, ще си емоционално зависима от тях и от миналото си.

Сега, като казвам прошка, аз не мисля за класическия библейски вариант. За мен прошката има различно значение и то е да докараш нещата, до безразлично отношение към фактите. Случило се, минало и остават там назад, просто като факти, но без да са заредени емоционално, за да ти предизвикват нервни кризи.

Чета тук да избягваш? И като избягваш, ще се скриеш ли от проблема, когато той върви с теб? Проблемите се решават с преодоляване, не със криене от тях, според мен.

И още - лекарствата само притъпяват усещанията, те не чистят първопричината. В момента ти заместваш алкохола с лекарства, мда. Две неща, които всъщност еднакво изкривяват действителността. Ок, може би имаш нужда от почивка, но не ставай зависима и от тях.

В този ред на мисли, стигам до извода извода, че ти скачаш от зависимост в зависимост, като идеята на всяка следваща е, да се освободиш от предната. Ан така! Добре си се подредила. Пак се връщам на първоначалния извод, да се освободиш от емоционалната зависимост от родителите си, за да не завърташ порочен кръг.

Май това е всичко...
Кураж и късмет!



Редактирано от mirror_ на 03.02.09 03:55.



Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: imprint]  
Автор jewel78 (бореща се)
Публикувано03.02.09 12:40



В отговор на:

животът е пълен с любов към теб - както към всички хора :) животът е любов, просто трябва да се свържем с нея...



И къде е тази любов? Аз навсякъде срещам егоизъм и студенина. Всеки гледа себе си, всеки се чуди как да прецака другия, за да е добре той... Ако някой уж показва загриженост и топли чувства към друг, това е лицемерие. Съжалявам, че го казвам и че съм извън темата, но това виждам около мен. Ако някой може да ми покаже тази любов, много ще се радвам да я открия.



Тема Re: душевни травми от детството,които избиват сеганови [re: jewel78]  
Автор blood2 (ентусиаст)
Публикувано03.02.09 14:17



"И къде е тази любов? Аз навсякъде срещам егоизъм и студенина. "


Има хора които са постоянно дарявани с любов.
Има и такива които никога няма да срещнат любовта.

Защо.Много просто.Защото хората даряват любов единствено на определен тип хора с определени способностти.



jewel78,права си за любовта.

Наи-много любов можеш да откриеш единствено в себе си.

Редактирано от blood2 на 03.02.09 14:18.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2025 Dir.bg Всички права запазени.