Да попитам тук. Става въпрос за ученик в шести клас. Абсолютно никаква заинтересовеност към почти нищо. Проблемът е всеобхватен. Не иска да си подрежда стаята /нещо невероятно е, не може да се влезе/, не иска да учи /двойки само, заплашват да го оставят в същия клас/, не искаше и да се къпе и мие зъбите, но това се пооправи /заради мацките ли не зная/.
От друга страна плаче и казва че се старае и иска да е добър ученик. Мобилизира се за два дни и след това отново потъва.
Не се дрогира със сигурност! Такъв е още от детската градина. Имаше проблеми в семейството ни, но преди две години се решиха с развод. Сега всичко е спокойно и няма причина да продължава това. Говоря много, гледа ме разбиращо и обещава. Гушка ме и казва че ме обича. Как да му помогна.
Да поясня само че насилствени методи не използвам. Забрани - да, наказания - да. И си ги спазва без да мрънка.
Свикнал ли е така, кажете, какво да правя? Психолог ли да търся??
Благодаря предварително!

В отговор на:

---

никаква заинтересовеност към почти нищо.

---

Здравейте, доколкото разбирам ситуацията в семейството е била тежка и дори сега да твърдите че за Вас е спокойна, не се знае за него как е. Ако проблемите не отшумят е наложително да се погрижите за неговото психично здраве така както го правите и за неговото телесно здраве. При консултацията с психолог-психотерапевт мисля че първо ситуацията ще бъде изяснена което е първата крачка. Детето е във възраст в която започват да напират различни емоции, срам, вина и т.н. Първо обаче трябва да отхвърлите всякаква физиологична причина. Имах случай, в който дете разваля рязко успеха си. Оказа се че има промяна в зрението, но не казва на никой защото момичетата в класа му много се подигравали на едно момче с очила. Беше много изобретателен и никой не го беше забелязал. Така че първо с него трябва надълго и нашироко да споделяте нещата. Не разбрах дали сте майката или бащата на детето, но ако приемем че сте майката трябва някак да му внесете мъжката гледна точка за нещата по принцип. Затова е добре психологът да е мъж според мен, за да може детето да успее да направи идентификация. От разтояние много неща не могат да се кажат, така че ... успех.

или ADHD - хиперактивност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз мисля, че по някаква причина няма страх от теб и му трябва по- авторитетна фигура..
наблюдавам племенниците си- на 5 и 2 години..майка си я нямат за нищо, макар че основно тя ги наказва, говори и възпитава..хитреят и вършат наопаки..но като им изръмжи баща им, се строяват в две редици и двамата му висят по крачолите и него най- обичат..
къде е бащата в цялата картинка след развода при теб??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да.Трябва ти професионална помощ от добър детски психолог.И се въоръжи с търпение.Лечението може да трае месеци,дори години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мързи го просто. Аз бех същия, че и продължавам да съм.

Да, имаше интереси, които по-рано предпочиташе пред всичко останало. Спортува и свири на китара. Но в момента го прави колкото да не спре изобщо. Т.Е. ако не се обадя да попитам ходил ли е няма изобщо да отиде на тренировка или на урок.
Също така по цял ден обича да е навън с приятели, това предпочита основно.
Чувствителен е според мен.
Плащах пари за частни уроци лятото и самата учителка ми каза че просто няма смисъл да си давам парите просто нищо не се получава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ситуацията в момента е спокойна предполагам че и за него, защото общува с баща си нормално. Виждат се в седмицата по няколко пъти. Предполагам че щом не му отказва се чувства добре. Питала съм дали го прави на сила и ми казва "не". Не изключвам, разбира се да ме заблуждава, за да ме предпази, защото го познавам.
Той носи очила, така че мисля това да не е причина. Очилата му са изключително добри, ходим в известна частна клиника във Варна.
Притеснявам се да потърся психолог, защото не познавам такива. Ако някой ми препоръча ще съм благодарна.

Бащата след развода е близо. В същия град, опитва се да се държи нормално, но нямам представа какво говори или прави. Наскоро го наказа, което означава че упражнява контрол все пак.
Преди месец сина ми прекара една седмица с баща си, но така и не подобри нито успеха, нито нищо. Напротив, загуби си някои от учебниците...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите