Все по-често си мисля, че ще хвана рак от проклетията на роднините ми. Допреди години си имах майка ми и леля ми, но те починаха от рак и двете. Уж си бяхме подкрепа и утеха тричките, но проклетниците -родата на баща ми , ни надвиха. Сега е ред да уморят и мен. Безкрайни приказки,че съм некадърна, тъпичка и мързелива,опити да изкарат децата ми лоши, опити да ме скарат с мъжа ми, опити да ме лишат от наследство, опити да ми прогонят клиентелата и да ми съсипят работата....
Колко пъти съм молила майка ми да се махнем -аз, тя, леля , мъжът ми и децата. Но не ,майка ми все ми казваше да не им обръщам внимание, да си злобеят и да се самоизяждат в злобата си . Казваше ми, че е важно какво и как мисля в собствената си глава,че да се махнем- това не е решение на проблема с роднините, защото може да отида на хиляда километра и мисълта за тях пак да ме съсипва. Много правилно и мъдро разсъждаваше майка ми ,както се казва имаше правилна и позитивна мисловна нагласа и приоритети в живота. Защо тогава почина толкова преждевременно!? Защо свежата й мисъл не можа да я спаси!?
Кажете какво да избера- да се боря с моята неприязън към проклетите роднини или да се махна от тях?

Изчезвай по-бързо оттам, ако има къде да отидеш де. Ще те съсипят, както са съсипали майка ти и леля ти. Не можеш да се пребориш, те ще са ти дразнител цял живот. Махай се, изчезвай накъдето ти видят очите. Тва за позитивното мислене са глупости. Две сестри да умрат от рак ми се вижда страшничко и показател за отровния психо климат,в който са живяли.

Ами няма къде да отида, освен да се изнесем на квартира . Четирима сме-аз, мъжа ми и децата. Но бизнесът ми тотално ще замре, защото клиентелата ми идваше в къщи. Сега тепърва да развивам бизнесът на ново място- трудно.

Може пък на новото място по-добра клиентела да намериш.

Проблемът е, че където и да отидеш ще носиш огорчението със себе си. Майка ти е била права. Но ако можеш да рискуваш - направи го. Собственото ти семейство е по-важно.

И аз така си мислех- че ще нося огорчението. Но се оказва,че не е точно така. Огорчението за мен не съществува като мисъл. Съществуват само тези отвратителни роднини, зли и вредни, които не знам защо съдбата ми е дала! Като ги видя (а аз ги виждам всеки ден по няколко пъти) ми става нетърпимо зле, прилошава ми, повдига ми се. От всеки разговор с тях ме заболява главата.
А когато съм не съм в къщи и не ги виждам и чувам, въобще не мисля за тях, и не мисля за тези неприятни преживявания. Стига да не ги виждам и чувам, роднините не съществуват за мен.
Ще рискувам. Не издържам.

Рано или късно ще трябва да се отделиш от роднините си

Помисли за децата си,за това как ще се чувстват когато порастът и живеят в
една къща с лоши роднини,
диктуващи правилата на вашето семеиство какво да прави

Ако ти не ги напуснеш,децата ти когато станат на 16-17 ще ви напуснат и избягат от вас

Грешките на родителите се пренасят в децата

Махни се от там . С лоши хора роднини или не - няма оправия . Докато си там със семейството си ще те 'тровят' и пак ще съсипят работата ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мислиш, че рака се развива вследствие на нечия чужда проклетия ли??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, определено смятам ,че болестите идват от лошотията на хората. Нали медицината казва ,че всеки човек носи наследствена податливост, предразположеност към различни болести. И понеже мама и леля починаха от рак, си мисля че и на мен може да се случи. Не е задължително разбира се ,но тази мисъл се е загнездила от известно време в главата ми и не излиза от там. Ще кажете сигурно,че е натрапливост. Да със сигурност е, но не мога да се преборя с тази мисъл. Не искам да вярвам в това, но си го мисля. Самосъжалявам се , мисля си гадости и бавно се самоубивам.
Знаете ли, баща ми е по-зъл и от Хитлер. Хитлер е убил милиони хора . Баща ми е убил само трима човека- майка ми, леля ми и мен( донякъде). Как ни унижаваше и тъпчеше и все от позата на правия. Как той все е прав, той най-много работи, само той знае кое е правилно, колко много трябва да сме му благодарни. За какво ли ,като ние трите вършехме цялата работа в семейния бизнес , а той само се правеше на шеф и се надуваше,че има три работнички .И не се ли съгласиш с него , с думи те стъпква като червей. Просто не познавам друг човек който с такъв финес може тихичко и подмолно до унижи друг човек.
Благодаря и за останалите отговори. Размишлявам върху тях засега, но не се сещам какво конкретно да ви отговоря. мисля си ,че не трябва да повтарям грешките на майка ми и ляля ми. А тези грешки бяха,че цял живот търпяха властния характер на баща ми и неговия род

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Bидa на 21.10.08 07:48.</EM></FONT></P>

Редактирано от Bидa на 21.10.08 08:38.