Здравейте,

не зная за тук ли ми е темата, но се надявам да ми помогнете доколкото е възможно

Винаги съм имала проблем с премането на повече храна отколкото ми е нужна за да се чувствам нахранена и да ми е достатъчна за функциониране на тялото ми Когато бях малка я приемах, за да се успокоя, когато имам проблем, хапвах разни сладкиши и тн в големи количества и се чувствах по-добре Естествено е това хранене да влияе върху начина по който изглеждам - леко дебеличка Винаги съм се опитвала да се поддържам във форма, но все не успявах, все обвинявах слабата си воля и липсата на постоянство Винаги съм се борела с това ми отношение, но като че ли волята ми не успяваше да го пребори Имала съм периоди на успехи и неуспехи, но в момента състоянието ми е ужасно

Искам да уточня, че съм израснала в проблемно семейство, баща ми упражняваше психически тормоз над майка ми и двамата с брат ми, а и е алкохолик Потърсих малко инфо в интернетза проблеми с храненето и в много от случаите беше описано, че храната дава чувство за сигурност, закрила, обгрижване И някак наистина свързвам това обяснение с начина, по който съм се чувствала тогава

Сега съм голяма и самостоятелна, но забелязвам, че когато се чувствам несигурна или самотна, отново започвам да ям в огромни количества Някак го възприемах това поведение като нормално, въпреки че мисля постоянно как да го преодолея, или как да го подчиня на волята си, като същевременно спортувам активно, за да намаля доколкото е възможно негативното въздействие на това хранене върху външия ми вид, за да не се депресирам допълнително и от отчайващия си външен вид

Напоследък обаче забелязвам още една унищожителна тенденция - не просто ям много, а ям толкова много, докато започне да ми става зле от ядене, да изпитвам болки в стомаха и да не мога да натъпча повече храна Като уточнавям, че това не е от лакомия, а някакво безумно състояние, в което не зная каква храна поглъщам даже, не я усещам на вкус, на вид, нищо - просто тъпча, тъпча Дори не мога да се насладя на храната Много мисля какво точно поражда подобно отношение към самата мен, наистина напоследък ми се случиха доста неприятни неща в личен план, но защо е това саморазрушително отношение, не разбирам Винаги съм била доста целеустремена, в много голям случай съм постигала това което искам, както и винаги съм била добра към самата себе си, почивала съм си когато е имало нужда, угаждала съм си - в преносен смисъл- особено след като ми се е случило нещо неприятно, защото зная че пред нас има дълъг път и не е необходимо да прегорим на момента Но това отношение към мен ми прилича на някакъв тип самонаказание, знам ли

Надявам се някой да може да ми отговори, приемем съвети, дори и конктати на терапевти, ако това изобщо може да се подложи на терапия

Здравей,

Самият факт, че споделяш този си проблем, значи, че не си изпаднала в най-лошата му форма - отричането, пълното прикриване, агресията срещу всеки, който се интересува от него. Добре ще бъде не просто да спазваш някакви предписания, а и да споделяш как върви това спазване, къде се справяш и къде не.

Ето и малко съветчета:

- Ако живееш сама, добре е да помислиш за съквартирант/ка, поне докато преодолееш проблема; ако живееш с друг/и/ човек/хора - сподели с някой проблема си - така ще има някой, който добронамерено да те наблюдава и ще си по-малко склонна да преяждаш.

- добре преценявай количеството храна, което ще ядеш в определена част на деня и си приготвяй/купувай само толкова, колкото си преценила, че ще те нахрани; веднага след ядене, измивай приборите, унищожавай/изхвърляй остатъците или ги прибирай на трудно достъпно място. Никъде в жилишето ти или на работното ти място не трябва да има храна - тя трябва да стои скътана на определено място и да се изважда само в предварително определеното време. Миенето на съдовете или някоя друга такава процедура ще отклони вниманието ти от яденето през най-критичните минути след хранене, когато всичко е във веро и извършваш някакви интензивни движения, вероятността да се присегнеш за още една хапка е много по-малка.

- ако често ядеш навън в закусвални, можеш просто да носиш много малко пари в себе си и дори и да ти се прияде много, когато минаваш край някаква пицария или сладкарница, няма да имаш пари да си купиш вредната кльопачка;

- гледай да купуваш продуктите за вкъщи от една и съща (квартална) бакалия, избери си по симпатия, като всеки път поздравяваш продавачката и разменяш с нея по няколко думи. Така, когато познаваш мястото и хората, от които пазаруваш храната си, ще си по-малко склонна да правиш излишни (подозрителни) покупки - много шоколадови рула, бисквити, ядки и т.н.

Тези съвети са насочени все към едно и също нещо - да засилят самоконтрола ти; когато се чувства наблюдаван, човек е по-малко склонен да се отдава на лошите си привички, не защото го е страх, а защото го е срам и иска да поддържа един позитивен и привлекателен образ за себе си.


Не забравяй да споделяш тук отвреме-навреме как вървят нещата; не ти казвам да споделяш лични подробности, но някаква по-обща картина, на това къде имаш успех и къде все още не; в коя част срещаш по-големи трудности, коя не ти се струва ефективна и т.н.
Ако споделяш успехите си с другите, те ще са още по-истински и по-награждаващи.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей , имам познат психотерапевт който работи точно с хора с такива проблеми .Ако искаш да ще ти пратя координатите му .

Здравей, мила.
Искам да споделя моята гледна точка, тъй като и аз изяждам гооолеми количества храна. Големи, според близките ми. Те не знаят вече как да реагират на завидния ми апетит.
Но ,знаеш ли какво си мисля аз. Мисля си, че тялото ми има нужда от толкова храна, колкото ми се яде. Опитвам се леко да се ограничавам, но НЕ СЕ БОРЯ с ПРЕЯЖДАНЕТО. Даже не мисля за него с тази дума. В резултат или по-точно благодарение на това мислене, аз не пълнея. Защото тялото ми успешно усвоява количеството храна и изхвърля ненужното. За мен храненето е нужда и удоволствие и няма стандарти кой колко трябва да яде . Не съм нито дебела,нито слаба. 60 кг съм, на 43години.
За едно съм благодарна обаче - че имаме достатъчно парички за храна. Защото има бедни хора, които няма какво да ядат. Но това е др. тема.

Аре да ми дадеш координатите на жена си, че имам проблем с късно изпразване!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Яжте,яжте,то хората нямат пари за да се нахранят,а вие се тъпчите
като прасета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 16.08.08 11:17.

Я, точно такова заяждане очаквах. Благодаря. Правиш ми услуга. Повдига ми се от хора като теб. Няма да ям скоро. Поне един ден разтоварваща диета само на вода. Може ли следващия път като реша да се тъпча ,да ти се обадя , пак да ме отвратиш. Ако познавам хора като теб, ще съм стройна фиданка.
Не ни вменявай чувство на вина. Ние не сме виновни за световните проблеми. Ние имаме сериозен психологичен проблем и той е определен от СЗА за заболяване- зависимост от преяждане с храна. Така както има зависимост ит наркотици, алкохол, бензодиазипини и др.
Не ми отговаряй, не ми се спори с хора, незапознати с проблема.
Към авторката. Има много информация по въпроса в Интернет,потърси. Тук също ти дадоха няколко сериозни мнения. Не се връзвай на злобни подмятания като горния.

и аз мисля, че си пристрастена към храна. И това е защото нямаш друга страст. Намери си да я замени. Мисля, че просто животът ти е скучен и еднообразен. По себе си съдя, на този етап ми е доста досадно и яденето ми е едно от малкото удоволствия. Но не съм стигнала до твоите висоти сигурно. Ама това е, ако можеш си създай повече емоции в живота, влюби се, намери си хоби или нещо подобно. Трябва ти или нещо, което да те отвлече от храната, или някакъв много голям стимул, който може да бъде здравословен проблем за който се изисква диета (не ти го пожелавам), но може да бъде и това, че любимият ти държи да си слабичка. А може и просто да се насилиш и да го направиш от инат. Аз така сега се насилвам от 2 дни да правя коремни преси защото на няколко пъти се ужасих от себе си. До скоро виждах, че ми е зле шкембето, но не се бях поглеждала отстрани, в огледало. Отвратих се, уплаших се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

знам за какво говориш...самотна, несигурна, проблемно семейство, алкохолизъм, тормоз
мога да добавя още тооолкова много, че е по-добре да замълча

това ми се е случвало...
има начин да излезеш от ада и като те чета ми се струва, че той е все по-близо до теб
и не е в режима, съквартирантката, заведенията за хранене и дори не в хобито.

ключът е в теб...знам за какво говоря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има една серия на Приятели с Брад Пит - намери си я! Той и Моника са били дебели като малки, а сега и двамата са секси, слабички, но идеята ми е друга - Джоуй здраво вечеряше с цяла пуйка за деня на благодарността и тогава Брад Пит му каза "Знам, как се чустваш, но колкото и храна да погълнеш тя не може да запълни дупката в душата ти" Наистина се опитваш да запълниш някаква липса в живота си с тази храна! Дали това е любим човек, дали е нещо друго не мога да кажа, но ти липсва нещо съществено, което се опитваш да компенсираш с храната... ти най-добре си знаеш - ти си отговора на въпроса!

Calm like a bomb