и не знам как да се преборя с това състояние.А и има ли такова заболяване от тъга?...По-скоро не.Защото тъгата е естествена част от живота на един човек.Но при мен продължава вече около година,огромна безмерна тъга,и много натрупана болка от хора,които ме предадоха.Може би трябваше да се озлобя от това,знам ли.Но аз не мога да изпитвам омраза,при мен състояния като яд,омраза,агресия,автоматично се трансформират и ги изживявам като тъга.Така е било винаги.Тъга от която много трудно се отърсвам.Не е депресия,защото не се чувствам подтисната,не ме гонят черни мисли,радвам се на хубавите неща,оптимист съм в повечето случаи.Тази тъга,за която ви говоря е осъзната,и винаги я чувствам в сърцето си,дори физически я усещам там.Когато си поплача насаме се стопява малка част от нея и след известно време тази част се възстановява отново,една константна тежест някак си.Ще се радвам да ми дадете вашето мнение или да споделите от лични преживявания.За да ви насоча ще кажа за себе си че съм човек ,който преживя всичките си болки и загуби без да има с кого да ги сподели.Или да ги сподели,да,но не и някой който да е до мен в този момент,не физически,а духовно.Хората до мен подценяваха случващото се като нещо не кой знае какво и не смятаха че имам нужда от някаква подкрепа.Но аз май и не си показвам много много какво ми е,изживявам си всички насаме....Та,слушам ви...

Прекрасно е да се усмихваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"който преживя всичките си болки и загуби без да има с кого да ги сподели"

Ами сподели го с мен по icq,
може и да ти дам някакво интересно мнение или подкрепа,
ако пък моите изводи не ти харесат,
поне на мен ще ми е интересно да "изслушам" една човешка реална история

и накрая нали си от женски пол

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами мисля, че имам някаква представа какво ти е.
във всеки случай нещо ще ти се случи и това ще се промени. само етап е, от живота ти.

иначе това за споделянето... аз например когато се опитвам да споделя нещо тръгвам много отдалече и споделям само върха на айсберга. обаче вместо да се опитат да видят какво стои отдолу, реагират все едно нямам проблем. и аз се отказвам да обяснявам... и си мисля, че така е по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често човек отглежда тъгата си като част от нужната му доза емоции.
Удивителна е болката наречена тъга.
Кога наранените чувства стават тъга ?
Не знам дали е нужно да търсим рационално обяснение. Да оставим нещата така - обезпредметена /каква дума само/ болка на наранени чувства.
Понякога си мисля, че тъгата е най-истинската близост на човека със себе си.
Защото човек е слаб и защитава слабостта си с тъга, ако не иска да бъде жесток. Дори не жесток в действия, което често е невъзможно, а без жестокост, подавайки се на мислите за отмъщение.
Просто обичай тъгата си без хър мър.
Винаги съм се питал, мислите за отмъщение предпазват ли поне от депресия, ако не и от тъга.
Още по винаги съм се питал, как се защитава масовият потребител на наранено самочувствие.
Защото не бъка ли ежедневието с такива наранявания ? А бъка ли с тъга ?

И аз нещо подобно си мислех днес за себе си. Как пред хората непрекъснато показвам добро настроение, шегувам се всичко и най вече със себе си, хиля се много... но всъщност вътрешно съм едно доста тъжно същество. Не мога да си обясня защо съм такава, но преполагаем отговор е, защото усещам слабостта си и че почти нищо в живота ми не зависи от мен. Обичам да контролирам близките си хора, но виждам, че е невъзможно да контролирам всичко, което искам и съответно се притеснявам много за всевъзможни неща. Освен това смъртта е винаги пред очите ми. Мисля си, че съм по скоро оптимист, но май ще излезе обратното. Колкото и да се опитвам да си набивам в главата, че всичко ще е наред просто не успявам да се успокоя и да разкарам черните мисли. В крайна сметка аз непрекъснато съм тъжна. И това при мен е нормалното ми състояние, а не период, защото винаги съм си била така. Дори когато съм много щастлива, пак съм тъжна. Чудя се психичен проблем ли имам, от зодията ми Риби ли е или подсъзнателно има нещо, което знам и ме прави тъжна, но не мога да го изкарам на повърхостта и да го анализирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Как пред хората непрекъснато показвам добро настроение, шегувам се всичко и най вече със себе си, хиля се много... но всъщност вътрешно съм едно доста тъжно същество"

Е аз пък съм обратното външно тъжен,вътрешно весел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 11.10.08 10:15.

Аз също съм бил в такова състояние, но сам трябва да успееш да излезеш от него... казваш, че не е депресия, а ти е тъжно. Това за мъката ми е добре познато, усещаш го в душата и в сърцето. Не мога да давам съвети, защото не съм профи в тази област, но мога да споделя, че се преодолява... Не знам какъв ти е личния живот, но се опитай така да го подредиш, за да се почувстваш комфортно. Опитай се да направиш нещо за себе си, нещо да те зарадва, отвори душата си, излез на разходка, обаждай се на близки и приятели, купи си хубава вещ... И не на последно място намери причината на тъгата ти, защото всяко нещо си има причина... Мисля,че като си изкорениш причината за тъгата тя няма да я има за вбъдеще. успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти,
изгледах клипчето и ми стана хубаво на душата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз ти благодаря, за оценката, благодаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите