Не съм антисоциална. Надявам се да не съм отблъскваща. Но съм самотна. Завършила съм си университета, приключила съм не една или две сериозни връзки, сменила съм си работата, даже съм сменила и държавата. Всичко това доведе до тотална загуба на приятели. Имам две приятелки, но те са в други държави, имам и родители и сестра, с които се чуваме често, но се виждаме два пъти в годината. Не мога да преодолея чувството за изолация. Проблемът ми е близките познанства - нямам идея как точно се завръзват приятелства, общувам с много хора, но не сме близки с тях. Абе, нямам приятели.Общувам си с хората по аця-имам над 150 контакта,фейсбук, скайпове вс месенджери и какво ли още не но все пак това си е виртуално. Въпреки, че тези хора си ги познавам и наживо. Имам нужда от приятели в реалността. Освен това съм и доста заета, общувам най-вече с колеги и по работа. Ясно ми е, че съзнателно трябва да предприема действия и да се променя,че от самосебе си няма да стане. Само не ми цитирайте Кареги , плз:)

Психологията е точна наука .Карнеги прави едно много обемисто и точно изследване за това как да създадем приятелставо .На някои то може да се харесва , на други не - това не е важно, важното е ,че изследването е доста обективно и точно.Нещата открити и описани от него си работят и наш избор е да се съгласим и постигнем нещо или да ги отхвърлим и постигнем нещо друго .Въпроса е , че ако искаме да имаме приятели не може да не се съобразим с неговите наблюдения .Както и обратното , когато искаме да нямаме приятели, не трябва в никакъв случай да спазваме описаните от него принципи - иначе току виж сме се заимали с някой приятел , нещо което не искаме да ни се случи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами според мен пък неговите разсъждения са клиширани правила за това как да станеш симпатичен на хората. но така близко интимно/нямам предвид секс или каквото и да е било в случая/ приятелство няма как да създадеш. Според мен, приятелството изисква някаква откровеност и спонтанност. Освен това аз съм симпатична на хората, общувам изслушвам ги, позитивна съм. Тоест хората не ме отбягват, или поне аз не чувствам такова нещо. Напротив, имам повърхностни контакти и беседи със симпатични хора постоянно. Но не са ми близки. тоест няма с кого да си споделя нещата, които ме вълнуват тревожат именно защото контактите ми са ограничени до това да бъда симпатична и приятна. Не влизам в спорове, каня гости, разказвам вицове, смея се на чужди такива. Позволявам си и да флиртувам чат пат, изказвам комплименти и на мъже и на жени. Та изобщо не е в това проблема.

Карнеги не е създал правила , той ги е извел от интервютата си с хората .Но мисля че те разбирам за какво прителство става дума.Ако не ти пречи името то е описано много точно в книгата ,,Приятелство с бога ''от Нийл Д.Уолш.Там той той наистина е дал малко по различни неща.Книгата не е религиозна и може да се чете от всеки .Аз обаче с и мисля че ти липсва ,,любовта ''и това може би те кара да търсиш приятелството .По -скоро търси нея и нещата ще се наредят.

свети Бонавентура казва:"....търси Бога, а не човека..." защото другото "ще ви се придаде" ( " Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." (Мат. 6:33)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цар Изрод казва "Аман от ненормалници, които се изхождат без никой да ги е питал."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От казаното дотук не мога да се светна каква ти е нуждата, пък и прякото включване на свети Бонавентура просто ми предизвика позиви...