В края на септември ще станат 6 години от както загубих съпруга си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Били сте щастливи, но сега го няма. Той си е тръгнал сам, налага се да продължиш сама. Не си виновна че е станало така.
Пусни го да си иде...

Никой не е станал пророк в собственото си село

И други са ми го казвали,а и аз знам че трябва да го оставя да си отиде,но.....Но не знам как да го направя.Той все още живее в мен,с мен,чрез мен.
Иска ми се да му кажа толкова премълчани,неизречени неща.
Иска ми се да мога да се върна във времето и да изтрия от там всички онези пъти когато съм му се цупила от единия инат.
Иска ми се да се свия пак в нежната му прегръдка и да остана там завинаги.
Иска ми се когато се събудя някоя сутрин да установя че всичко е кошмар и той е до мен както е бил винаги,в добро и зло.
Не искам да ходя на гроба му,сигурно не съм била там от поне 4 години.Сякаш ако отида ще осъзная истината че той е там и ще си остане в земята,а аз ще трябва да се прибера без него.
Осъзнавам че трябва да продължа напред,но още не съм готова.И не знам дали някога ще бъда готова.

Не живей в миналото.Опитай се да приемеш случилото се и да продължиш напред,така или иначе нищо не можеш да промениш.В момента трябва да мислиш за себе си и за твоето щастие.Ако не можеш да се справиш сама,консултирай се с психотерапевт.Животът е пред теб,греби с пълни шепи от него и не се връщай назад повече.Всичко си има време,време има за всяка работа под небето:време да се родиш и време да умреш,време да плачеш и време да се смееш.Ако се огледаш назад,едва ли ще можеш да откриеш печалба,която да не е била съпроводена от загуба.Желая ти много скоро да станеш безчувствена за болката и опустошението.Жива си,за да обичаш отново.Бъди здрава!

П.С.Можеш да ми пишеш на skype:alekros1.Имам желание да ти помогна.

Редактирано от alekros на 19.07.08 03:54.

Ако ми позволите, ще разкажа с две-три думи моят начин как се справям с мъката по мама.Тя също почина преди пет години.Но предварително се извинявам , ако по някакъв начин неволно ви засегна. Тъй като се улавям,че съм доста как да кажа ексцентрична и различна в отношението ми към смъртта от общоприетото.
Всъщност при мен няма мъка. Острата ми болка отшумя за около година след смъртта и. Реших да не мисля за мама ,като за починала, а като за жива. Избрах да не тъгувам.Реших да си мисля за нея с хубави,но не тъжни чувства. Няма смисъл от тази тъга и тази скръб. Но има смисъл да си спомняме хубавото което е правил този човек, хубавото което е казвал.
Тя беше много светъл човек. Озаряваше всички с добротата си. Не помня някога да е казвала нещо злобно за някого. Имаше само един такъв малко черен хумор, когато сме изпадали в затруднение, но и тогава пак гледаше позитивно и с надежда.Беше невероятен ентусиаст, претрепваше се от работа, за да осигури мен и брат ми, за което съм и благодарна завинаги.
Тя много не говореше, но мъдри бяха малкото и съвети. Пазя ги в главата си, за да ми помагат в трудни моменти.

Редактирано от Kлинkopa Пaлиcъp на 19.07.08 11:14.

И аз като вас се опитвах да мисля с хубави чувства,да си спомням колко прекрасен човек беше...Но колкото повече си спомнях хубавите моменти,толкова по-силна ставаше болката ми.Осъзнавам че скръбта е безсмислена,няма да ми го върне обратно колкото и да страдам,но просто не знам как да си наложа да не ме боли.
Сякаш когато си отиде отвори в душата ми огромна рана която постоянно кърви и не мога да я излекувам.

трябва да намериш нещо,някой...да мислиш за него,не за съпруга ти)))
много е тежко,но това е живота,има неща които неможем да променим
когато загубих баща си,реших че живота все пак продължава и не трябва да съсипвам своя от мъка,започнах много да работя,избягвах да мисля за него,разбира се имало е и сега има моменти в които тази болка изплува със страшна сила,но гледам да я овладявам бързо))
надявам се не си сама,сигурно имаш деца,близки,говори с тях,имаш нужда говориш за съпруга си
аз имам такива моменти,точно около датата на която почина,просто искам да говоря за него,какъв човек беше,какво правеше,какво казваше...разговорите много помагат))
но трябва да се стегнеш и да продължиш напред,мисли колко много би се радвал той когато ти си щастлива и се усмихваш)))

Неискам хората да са прекалено мили с мен,така си спестявам усилието да ги харесвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ходя на работа-правя се на силна пред колегите.
Прибирам се в къщи-правя се на силна пред детето и домашните.
Опитвам се да съм силна пред всички,а душата ми е опустошена и не мога да събера парчетата от нея.Имам чувството че ако се изправя лице в лице с някого и говоря за тази болка,ще рухна съвсем.Така ми е много по-лесно,може би защото не ви познавам на живо.
Единственото което ме спасява да не полудея е че имам дъщеря и трябва да мисля и за нея.Единственото ми лекарство са малкото снимки които имам на мъжа ми и една песен която се пее от един грък/пълно негово копие/.

виж този филм, ако искаш..
''P.S. I Love You / Послепис: Обичам те (2007)''

ето и линк за теглене, от Замундата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей !
Мислила ли си да се обърнеш към психотерапевт ? Аз лично съм виждал как се работи с хора преживели такава загуба като теб и как им се погага те да се отърсят от мъката и скръбта и продължават живота си .