Сама се поставям в невъзможни ситуации и после се ядосвам на себе си, не се понасям вече.
Преди години бях омъжена , работех и гледах деца едновременно. Половинката беше с месеци извън БГ на работа и като се върнеше -само си почиваше. Не е имал ангажимент нито с дечица , нито с дом. Аз бях човека дето поправяше шкафчетата и, мивката и играчките на децата... когато се върнех от работа. Или по скоро нощем, защото като се прибере човек докато поиграе и поговори с дечицата сложи масата...и станало среднощ. Научих се така, нямаше време през деня и ставах в пет да сготвя , да посвърша това-онова. Започнах собствен бизнес и......... започнах да ставам в четири. Половинката караше отпуски по 6-7 месеца , периоди в които съвсем не смогвах всичко да свърша. Комбинации с приятелки и комшии за дечицата редувахме се , взимах и водех деца- те водеха моите. А всичко което изкарвах половинката проигра в бингото. Наложи се всичко да разпродадем, за да покрием и заеми които беше направил. Той се покри, а аз започнах да работя на две места.В един момент се осъзнах, че той никога няма да ми е опора, а вече дотежаваше и на децата. Тръгнах си.
И пак работех на две места. Растат дечица - няма как. Дните в които не можех да се прибера по- рано и ги виждах само как спят направо ме убиваха.
Срещнах човек, който реши че съм най-безценната жена която познава. Как намирах време за тази връзна и аз не знам. Всъщност излизах само вечер след като приспя децата, с условието майка ми да е у дома. Рядко, много рядко, но ми даваше толкова сили. Той ме подкрепи да започнем да работим заедно. По мъничко. Работата ми има тази възможност- на хонорар. Той уреждаше ангажиментите, аз вършех работата и деляхме парички. Но в един момент от връзката ни остана само това. Дори и да се случеше да има кой да наглежда децата, той изведнъж стана много зает. А когато се случеше да се засечем, уж свободни все излизаше нещо за вършене. Смешно ми е сега чак.Отивам му на гости вечер и за здравей "сядай направо на компа, че много работа се е събрала". Една вечер ми каза "ти всъщност какво си въобразяваше?Имаш две деца, а аз не съм се женил още. Твоите деца ли да отглеждам?" Повода не беше , че съм искала брак, нея вечер си поисках просто секс. Дълго след тази нощ се чуствах смачкана , употребена, срамувах се от себе си. Наложи се естествено да сменя пак работата. И пак- на две места. На талантливото ми момченце му предстоеше изява, а другото ми прекрасно момченце ставаше ученик - започнах да работя на едно място на пълен работен ден и на още две почасово. Имаше дни в които не можех да изтърпявам дори собствените си деца, всеки шум когато съм у дома ми причиняваше истинска физическа болка. Карах се и се мразех за това. А милите ми дечица се стараха да ми помагат.
Началото на миналата година се запознах в интернет с един мъж. В момента съм много объркана, но пак го намирам невероятен. Той се запозна с децата ми. Идваше с нас на плаж и на разходка. Покани ни заедно с неговия син на почивка. Струваше ми се безумство, но той дори ходатайства за 5 дни отпуска за мен. Прекрасно, невероятно.
А после решихме да напусна работа и да работим заедно. "С тези "двайсетчасови" работни дни ще се съсипеш, хайде сега заедно, нали виждам колко си способна, ще потръгне и ще си и по-свободна и по-спокойна."
Започнахме. Девет месеца вече. Ама на работа ходя само аз. Трудните месеци в началото, когато още събирахме клиенти как да е, но сега............ в офиса съм от 6 сутринта вечер докогато отиде. Случвало се е и цяла нощ. Той идва , гледа, но все още на нищо не се е научил и на практика не може кой знае колко да ми помогне. Опитах се да му покажа това - онова, не се получава. Някак си не се научава. Но присъствието му тук започва да ме изнервя. Когато има нужда да излезе с приятел или нещо да свърши- той е свободен да го направи. Но на мен ми се иска да помогне малко и на мен. А не става. Това напрежение се отрази и на личния ни живот. Не излизаме заедно. Само с децата, когато и неговият син е тук. Иначе - не. А само двамата - изобщо.
А аз имам нужда , знам че работата е много , ще я свърша. Клиентите ни ни харесват и защото винаги вършим всичко в срок.
Той хем нищо не върши, хем е все уморен и ако остане време за нас само дремем най-много някой филм да изгледаме заедно. Мен тези неща ме товарят толкова много, че и секса не ми доставя удоволствие. Някак си докато се усетя че сме почнали- той вече е свършил. А втори път няма , защото сме много уморени.
Преди време пробвах да го отстраня от офиса, мислех че ако си почине малко, ще можем една вечер да излезем или просто да си обърнем внимание. Не стана.
Сега пак го помолих да не идва в офиса. Обичам го, но ако продължаваме по същия начин много ще ми заприлича на други ситуации.
Аз не искам да го изгубя, ще работя тук за двама, но не искам да го изгубя.
Но не знам вече правилно ли постъпвам. Какво да правя? Да продължавам да върша и неговата работа - физически няма да издържа. Трудно намирам време да дремна повече от три - четири часа на ден. Заспивам в колата. Страх ме е да возя децата , да не направя някоя беля.
Говорих за това с него. Няколко пъти вече. Още преди месеци. Но нищо не се случва.
Не искам пак да се получи както в другите ми връзки. Но всичко върви на там.
Ще полудея вече.
Ако той ми помага тук - после е смазан, уморен и аз губя човечето до себе си. А ако трябва да съм честна не помага кой знае колко. Още се учи.
Ако не ми помага - имам чуството че физически няма да издържа.
Какво да правя?

Напомняш ми на трима мои много близки хора - майка ми, сестра ми и мъжа ми. И тримата се изпретрепват от работа, ама така и не разбрах защо го правят. Мисля, че не бива да работиш толкова много. Намери си помощници и заживей нормално, така че да можеш и малко да се порадваш на живота. Оставам освен това с впечатление, че все попадаш на мъже, които в последствие носиш на гърба си. Освен това явно си човек пълен с енергия и очакваш от всички да са така. Но не са, претоварват се. Не всички могат еднакво да работят. Майка ми е нещо подобно, разботи повече от як мъжага, нищо че едва ходи вече. И после другите били мързеливи и некадърни. Като знам веднъж как ми изкара душата на една царевица. Бях отишла с голямо желание да помагам и дадох всичко от себе си. Ама на фона на нея направо се чувствах като че ли не върша нищо. И не само аз а всички на полето не можеха да и стигнат темпото. И като я пита човек що го прави, и тя казва: Нямам друг избор, работата трябва да се свърши. А това не е вярно, защото сама си е поставила плана да свърши нещо, с една трета от което пак ще и стигне. Ама тя лакома. Пък и си може жената, праи го. Но е тъпо да изисква същото и от другите. Та мисля, че трябва да приемеш, че не всички могат като теб и от тук натам да мислиш какво ще правиш. И междувременно си отговори на въпроса дали живееш за да работиш или работиш за да живееш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не винаги е въпрос на избор.
Никой не ме е питал какво искам, а аз няма да си задам този въпрос. Децата си издържам сама. Не се оплаквам- щом паричките не стигат- просто търсиш начин да си изкараш още.
Многото работа не е избор, необходимост е.

Всичко си объркала и продължаваш със същите грешки.

Не знам какъв съвет да ти дам, но така или иначе "кашата трябва да се сърба", защото децата ти не трябва да плащат за твоите грехове.

Проблем е феминизмът - проказата на съвременното общество. Проблем е твоето свръх самочувствие. Проблем е, че парите за теб са най-важни (не казвай, че работиш толкова много за децата си, все пак имаш за море... а и парите не могат да заменят майката)...

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

не, не са най-важни. Многото работа не винаги означава много пари. Нямам собствен дом и една заплата отива само за това, ако си сам това означава да изкараш още една, за да има манджичка за дечковците. Малко неща си позволяваме в действителност. За морето имам , защото там живея.
Незнам дали имам "свръх самочуствие". Вече нищо не разбирам.
Имам нужда от помощ, но някак си не могат да ме разберат. Имам нужда някой да ме отмени за мъничко на работа , за да мога ди си видя дечицата. Ако кажа на моето другарче "много съм уморена" той казва "майка ти може вместо теб да сготви или да свърши нещо у вас". Ако на нея кажа "помогни ми не успявам" тя казва че прекалено много работя и трябва колегата да ме отмени, за да имам време за децата. А иначе всички разчитат на мен.
Дечицата ми са разкошни. Те ми помагат най-много. Може да Ви е смешно , но прахосмукачка да пуснат, да напазарят или изхвърлят боклука , може да е дребно, но аз съм им благодарна от цялото си сърце. А в същото време се чуствам виновна, че вместо да ги оставя да играят ги товаря с такива неща. Незнам вече кое е правилно и кое не.
Има дни в които искам само да избягам от всички. Да се скрия и само да спя.
Не мога да се концентрирам, непълноценна ставам и на работа и в къщи. А всички разчитат на мен. Ако не издържа какво ще се случи? Страх ме е.

Не се страхувай!!!
От Страхът няма полза.

От последните ти думи разбирам, че си свестен човек, значи има надежда. Няма да е трудно да намериш правилният Път.
Моли се на Бог, Той ще ти покаже светлината.
Щом стремежите ти са праведни и добри, те ще успеят! Бъди сигурна в това!

Повечето хора са така, ако работят честно. Апатията, умората и безизходицата погубват свестните хора в 21 век. Оцелява само изметта - прстъпници и цигани.
Ще ти е по-трудно, защото ще се възстановяваш от старите си грешки - родила си деца от мъж, с който не сте били един за друг. Повечето хора днес решават да нямат деца, което е ужасно решение, но ти си пример колко по-ужасна може да е алтернативата.

Но пак ти казвам, не се страхувай! В теб има Любов, а това побеждава всеки проблем. Трудностите няма да ви погуъбят, но ще ви направят по Мъдри и силни, Теб и децата ти.
Само не продължавай с грешките.
Внимавай с мъжете.
Помни, че работата трябва да е най-ниският ти приоритет.
Моли се на Бог, винаги има изход!

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Този начин на мислене те е довел до положението, в което си. Мисля, че трябва да го промениш, ако искаш поне малко да се радваш на живота си и това, което имаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно това не разбирам- къде греша

ще ти дам и др пример и тема за размисъл. Както ти казах майка ми е адски борбена и пълна с енергия. Много мъже и завиждат защото не могат да се мерят с нея. Сама е отгледала 2 деца, ние никога не сме имали баща на практика, щото са се развели като сме били почти бебета. Майка ми ни е отгледала, изучила (и двете със сестра ми сме висше образование и през цялото време ни е издържала и не се е налагало да работим). Купила е сама 2 апартамента. Отделно има къща на село. Но е постигнала това за сметка на отношенията с децата си. Аз не говоря изобщо с нея, а сестра ми отчасти от съжаление отчасти за да я използва да и гледа децата все още общува с нея. Сега майка ми си живее на село и двата и апартамента така си седят, защото аз имам дом и сестра ми също. Не искам нищо от нея, дори на масата и няма да седна. И за какво и е всичко материално? Никой няма нужда от него. Аз имам нужда от майка, но тя доказа, че не може да е такава. От борбения и инатлив характер и изчепен начин на мислене и приемане на света, както и дребнавия и материализъм в крайна сметка загубиха всички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако някое от децата се разболее това причинява срив в семейния бюджет. Миналич месец ни се повреди хладилника. Заради излишния разход останахме с три лева на ден- трима човека- за две седмици. Как да намаля работния си ден в тази ситуация?
Елементарни разходи , а са в състояние да ме закопаят. Значи не изкарвам достатъчно, следва че не мога да си позволя почивка. Ако все пак не намеря време поне да се наспя, ще започна да не мога да работя, ако не работя няма да има какво да ядем.
Не приемайте думите ми за оплакване. По принцип винаги намирам начин да се справя. Така си мисля...... мислех.
А искам просто като се прибера вечер да си поиграя с тях, да си поговорим.
Вместо това, ако успея да се прибера в някакво нормално време мога само да стоя и да гледам тъпо.
Въртя се в кръг и не намирам изход