Здравейте всички!

Зачетох отгоре-отгоре темите в клуба, за пръв път го посещавам. Виждам, че има хора с личен опит в лечението на депресията и затова искам да попитам запознатите. Каква е процедурата, какво се случва в български условия? Попадала съм на статии, сега чета едно книжле което си купих преди два дена, но повечето са писани или преписани от чужди автори и не съм сигурна доколко описаните там процедури съвпадат с родните такива. Знам, че трябва да отида първо при личния лекар, което смятам да направя в най-скоро време, така и така е време за годишния профилактичен преглед. Но след това? Личните лекари тук имат ли право, пък и познанията, да диагностицират и лекуват депресия? Или директно трябва да си искам направление? За какъв лекар? Психиатър? После, ако да речем стигна до друг лекар, какво следва? Разпитва ме, правя тестове някакви, как се диагностицира състоянието и определя диагноза? Здравната каса къде е в това отношение? Има ли клинични пътеки, какво покрива? В каква ценова категория са средствата за лечение? Чета че трябва да се провежда медикаментозно лечение поне една година, ако е необходимо такова разбира се. Страшничко ми се вижда.
Честно казано, хем усещам, че е време да взема мерки, хем ме е страх да не се вкарам в приключение, от което няма излизане. Освен това, каква е гаранцията, че ще представя и ще се разтълкуват симптоми и признаци безпристрастно? Защото от многото прочетени неща /предимно статии в женски списания/ повечето пъти мога да кажа, че поне 2/3 от описаните признаци ги имам. Но къде е границата между действителното положение и въобразяването, че "я, ама аз и от това страдам"? Малко като Джером Джером с медицинската ециклопедия, дето в крайна сметка установи, че не страда единствено от възпаление на капачката на коляното. Едно лечение наистина ли така драстично променя състоянието, че е пределно ясно кога наистина си излекуван? Не искам да се тъпча с хапчета с години или сеансите да ми станат неизменна част от дневния режим. /Всъщност, това съм го гледала само по филмите. Прави ли се изобщо в България?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами самият факт, че искаш да се лекуваш, говори че искаш да живееш. депресия се лекува медикаментозно, ако има опасно ...хаха как да го кажа - да се метнеш отнякъде. иначе не ти го препоръчвам, защото към антидепресантите ще привикнеш и самото тяло намалява до минимум отделянето на серотонин, защото вижда, че си го набавя по друг начин, и като спреш известно време ще мине, докато отново мине на нормален режим - време, през което тялото ти ще ти изпраща сигнали, че си нещастна - всъщност няма да ти изпраща такива, че си щастлива, което аз си го обърнах, за да е по-внушително

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за отговора!

Все пак, ето нещо което ме озадачи в тази книжка, която чета. В нея изрично се споменава, че към антидепресантите не се развива зависимост. Явно наистина трябва да се разграничават понятията, защото там се говори за антидепресанти, за успокоителни, даже май имаше и трето нещо, но не се сещам сега. А за мен всичко това е било винаги под един знаменател, един вид - чалнал си се, пиеш нещо си. Та хем ми е страшничко, хем се чудя дали страха ми не е по-голям от проблема. Пък и в крайна сметка, колко време може да се живее между двата бряга? Вярно, че и зодията ми си е такава колеблива, но аз съм в постоянно лашкане между двете крайности. Почти като ония тръбички с нещо гелоподобно вътре, които се клатят постоянно и гледаш това цветното вътре как се плиска от единия край в другия. Да, но при мен не е така красиво, влияе ми на ежедневието, на работата, на отношенията с любимите хора и най-страшното - на отглеждането на детето ми. Затова и събирам смелост да потърся решение на проблема, защото дори не знам дали изобщо е проблем за сериозно решаване или просто лиготия. Защото за мнозина е последното, но ако пък не е? Понякога си мисля, че не може да съм чак толкова противна глезла, която да не може да се справи с ежедневните си житейски отговорности, а доста често се чувствам точно така. Не съм била такава винаги и знам, че мога и по-добре. Но от много време се чувствам като животно в клетка, което обикаля и не намира изхода от там.

Дълго стана, май не е нужно да си превръщам темата в терапевтичен сеанс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казано най-общо-клинична и неклинична депресия! Клиничната депресия е тази, при която е необходима възможно най-квалифицирана помощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОК и как се разграничават? Кой решава? И като се определи вида, след това какво?

за мен си търсиш извинение и бягство от проблема. лесният начин е пиеш хапче. трудният обаче е да стигнеш до истинското решение на нещата. то всъщност може би защо не отидеш на консултация с психотерапевт, вместо да искаш направление за психиатър? ако има съмнение за клиничен случай, сам ще насочи към съответния специалист, ако ли не - може да ти помогне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, ако питаш мен, проблемът опира до редовен семеен живот, който ни липсва, както и да го разбираме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама нали затова питам, не съм казала, че искам да ходя някъде. За мен си остава не много ясна разликата между едната и другата категория, не е въпроса в думите.
Мдааааа, ето това е типичен пример за това какво се случва от едно доста известно време. Осъзнавам, че коментара най-вероятно е съвсем добронамерен, но аз го приемам много вътрешно, като критика, като преднамерено нещо насочено против мен. Абе сложно е.

А аз истинското решенвие го търся от толкова години, че пиле в кълчища е на магистрала в сравнение с мен. И вече не мисля, че мога да го намеря сама. Прекалено съм объркана, за да виждам нещата ясно.

Алби, в голяма степен си прав и съм съгласна. Но липсата когато стане прекалено дълга вече нещата трудно се връщат назад. А може би не, не знам. Не съм имала шанса да опитам, та няма как да знам. И се пазя от самонавиването, че това би решило всичките ми проблеми.

Офф: Сега се замислих, че и моя котарак е рижав. Та чак очите му са рижави. Нарочно си го търсих такъв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мнението е изтрито от _maycal