|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Зара се прочу, напоследък като човек,чрез койт
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Ayame (kobayashi) |
| Публикувано | 07.07.08 16:19 |
|
|
Ама леличките са супер Аз имах предвид леличка като начин на мислене и поведение, разбираш ли, това няма нищо общо с възрастта *HUG*
| |
|
Тема
|
Re: Зара се прочу, напоследък като човек,чрез койт
[re: Ayame]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (Баба Яга) |
| Публикувано | 07.07.08 19:37 |
|
|
Не се впрягай. Много се забавлявам, когато някой започне да ми се извинява за възрастта ми. Затова си го търся.
Редактирано от Kaлoмaин на 07.07.08 19:37.
| |
|
Тема
|
Re: Хе-хе
[re: kokep]
|
|
| Автор |
sci (ученик) |
| Публикувано | 08.07.08 09:30 |
|
|
Колкото и да е очудващо, има много по-страшни неща от това да загубиш родителите си като малък.
Първо, едно дете не обръща много внимание на мъката и скръбта. Плаче за нищо, бързо забравя и тежките удари, неосъзнати и се смее...
Много по-страшни неща има.
Толкова животи са били съсипани от безумството на родителите. Понякога си мисля, сираците, за които всеки се стреми да помага, към които винаги има специално отношение имат повече шансове.
Нормалното Лицемерие на Обществото, нищо ново под Слънцето.
Ако си роден с недъг, ако просто си грозен или беден??? Тогава си съден на самота, безсмислие, апатия... Без надежда, без шанс...
Мисли и чети. Не ми се пише много в тази жега.
Ние сме богове.
Присъедини се към нас!
| |
|
Тема
|
 На мен пък ми се пише
[re: sci]
|
|
| Автор |
kokep (awakening) |
| Публикувано | 08.07.08 11:27 |
|
|
Ти губил ли си родители, за да знаеш какво е?
Единият си отиде, когато бях на 9, а другият в средата на пубертета, на 16. Няма да говоря каква мъка е за едно дете да изгуби най-близкия си човек на света - майка си, с която до преди това не се разделя и за ден.....
ОК, починали са, преживява се. Ами после? Знаеш ли колко потисната съм била да вися на благоволението на роднини? Да ме съжаляват и оплакват като сирак.... Преди да умре баща ми беше алкохолик, минах през всякакви мизерии, нямали сме ток, храна, бил е в несвяст със седмици.... Така че, ако обичаш, недей да изказваш мнението си за мен, тъй като не знаеш през какъв ад съм минала. И въпреки това се съвзех, още не съвсем, но го правя всеки ден. И страха, и черногледството и липсата на самочувствие... лека по-лека ги лекувам.
За това ми е много тъпо някой като каже в депресия съм, не ми се живее. Ами мамка му, ставаш и се бориш! Няма такива грозен, болен - това са оправдания, щом си жив, значи има надежда и трябва да се бориш, за да си щастлив. С отпускане и оплакване нищо не се решава.
Things can only get better
| |
|
Тема
|
Re: На мен пък ми се пише
[re: kokep]
|
|
| Автор |
sci (ученик) |
| Публикувано | 08.07.08 11:50 |
|
|
Предпочитам да не споделям аз какво съм преживял... и още "живея"...
Както съдиш, така ще съдят и теб. Как ще се почувстваш ако някой ти каже:
Ми не знам, оправяй се, съдба, твоите родители са умрели, всичко си е в твои ръце, каква мъка, стягаш се и работиш...
ГЛУПОСТИ!
Депресията има сериозна причина и ТЯ ВИНАГИ Е В ХОРАТА ОКОЛО ЖЕРТВАТА.
Как не се намери един да помогне на човек в трудност?! Ако някой го боли глава се спускате да лекувате, но ако някой го боли Душата го стъпквате!
"Да се научиш да бъдеш щастлив". Ако ти се беше родила с генетоични малформации например, колко щастлива щеше да се научиш да бъдеш. Ще има лицемери дето да ти дадът хляб, компютър или добра дума-шаблон. Ама толкова. Както с децата инвалиди. Никой няма да те обича ИСТИНСКИ. Ще идват при теб само като работа "социална" и после ще си чистят съзнанието от теб.
КОЛКО ЩАСТЛИВ МОЖЕШ ДА СИ?!
Разумът за такива твърди, че самоубийството е правилното решение.
НО НЕ, НЕ РАЗУМЪТ, А СЪРЦЕТО Е ИСТИНАТА. ИЗХОДЪТ Е БОГ!
Само не знам, как да издържим на болката, докато се надяваме на Бог...
Човек е Творец, НЕ Борец!
Срещу какво да се бориш?!
Срещу Обществото? То винаги ще остане Зло, което само иска да те използва и унижава.
Срещу скръбта си? И какво, да пиеш антидепресанти, опиати от типа "временно не ми пука". Или да се хилиш насила, когато сърцето ти разкървено плаче?
Егоисти, ако мислехте повече нямаше да повтаряте шаблони и нелепости от рода "бори се", "мисли позитивно", "бог ще ти помага", "вземи се в ръце", "за всеки влак си има пътници" и т.н., и т.н.
Твоите проблеми са си твои. На нея (депресираната) няма да и стане по-добре от това, че на теб също ти е зле.
Хората говорят така, за да прикрият Лицемерието си и да подтиснат съвестта си, че не могат и НЕ искат да помогнат никому, освен на себе си...
Но може би Светът така е устроен...
Бог да се смили над страдащата!
Понякога не разбираме, че някое зло в животът ни е за наше добро. Не си ли мислила, че е добре дето баща ти, алкохолик е умрял, вместо да трови живота ти?
Ние сме богове.
Присъедини се към нас!
| |
|
Тема
|
Re: Зара се прочу, напоследък като човек,чрез койт
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Ayame (kobayashi) |
| Публикувано | 08.07.08 11:53 |
|
|
Не, стана ми гадно, че грешно ме разбра Аз се чувствам дърта от 16-годишна, така че ти е ясно, че в никакъв случай не съм искала да обиждам на възраст
| |
|
Тема
|
Интересно
[re: sci]
|
|
| Автор |
kokep (awakening) |
| Публикувано | 08.07.08 12:13 |
|
|
Баща ми преди да се пропие беше най-духовитият и интересен човек, когото познавам, изключително ерудиран и обиколил почти целия свят и винаги ще ми липсва... може би като човек, не като баща. Но както и да е, тук не е искрено и лично все пак
Първо - аз исках да помогна на umirashta и затова бях малко по-остра в тона си. Понякога е добре някой да ти забие един шамар да се опомниш. Не буквално разбира се, макар че и това не изключвам като мярка. Била съм в депресия, знам какво е и не го пожелавам на никого. Знам какво е да се будиш сутрин без да имаш какъвто и да е смисъл да ставаш. След това вече и не можеш да станеш.... Като казвам бори се, нямам предвид да се бориш с опънати жили и мускули всячески да се опитваш да се противопоставиш. Имам пред вид да поискаш да станеш, да се повдигнеш лекичко и да опиташ пак. Именно духовността и осъзнатостта лекува. При мен беше Йога, при друг може да е Бог (двете не са толкова различни).
Приключвам темата, всеки е патил, колкото е можал да държи. Жалко, че авторката на темата не се включва да каже как е. Лек ден!
Things can only get better
| |
|
|
|
Недей така. В този форум съм заради този си пост:
В момента съм под жесток стрес и незная изобщо ще изляза ли от това състояние. На сина ми 7 г. откриха диабет, имам и дъщеричка на 4 м. Майка ми е с малкия в Сф. защото аз трябваше да остана да се грижа за бебето. Във вторник заминаха след ужасните изледвания на кръвната захар и там потвърдиха, че е с детски диабет. Не мога да се примиря с мисълта. Плача до прималяване, а след това рухвам и сякаш мозъка ми отдъхва за момент и така съм малко по-адекватна (като в момента). Започнах да вдигам температура и горещи вълни обливат цялото ми тяло, разстройство също получих, не мога да спя нито да ям и отивам към самоунищожение. Зная че трябва да се взема в ръце и заради двете деца, но не съм в състояние. Искренно моля за помощ, защото ще съм необходима на децата си за мен не ми пука . Явно ще се наложи да вземам нещо за да мога да живея, защото вече на се чувствам жива. За сега поне кърма имам и затова ми се искаше да пия нещо което да ми позволи да продължа да кърмя, затова се сетих за хомеопатията. Ако е нужно да напиша още нещо за себе си за да ме ориентирате към лечение питайте.
и трябва да живея, така че се вземай в ръце ии се радвай на всеки ден
| |
|
|
|
i?
| |
|
Тема
|
Re: Не ми се живее ...
[re: kremi_niki]
|
|
| Автор |
keva (непознат
) |
| Публикувано | 09.10.08 11:18 |
|
|
Моля те кажи ми как се чувстваш от ципралекса, аз го пия вече една година и нещо не е наред - прави ме бездушна, но най голямата беда е, че много започнах да забравям
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
