Мина една година от смъртта на леля ми и отново ме връхлетяха тежки и мъчителни спомени за нея. Тя беше шизофреничка. По традиция за мъртвите говорим само добро или нищо. Аз обаче няма да се съобразя със тази традиция. Тези, които имат или са имали близък роднина психично болен ще ме разберат. Мисля си какво друго, хубаво да кажа за нея и не се сещам.Не беше умна, или може би е била преди да я покоси болестта. Не беше хубава, напротив беше отблъскващо и вечно начумерена, `набурсучена` като че ли е най-точната дума. Не беше трудолюбива, напротив тя беше най-мързеливото същество ,което познавам.Не беше полезна на никой, нито пък на себе си. Пиша този пост заради самата себе си, за да изговоря пред някой всичката злоба и неприязън към нея, която ми се трупаше и дано да успея да изхвърля тази плява от душата си. Това са неща ,които трябваше на нея да кажа преживе.Надявам се така да отработя в себе си тези чувства и да осъзная какво и защо ме озлобяваше към тази стара,нещастна и болна жена. Силна е болката , мъката и яростта.
Преживе не можах да събера смелостта да и кажа в очите много неща.С нея не можеше да се говори и чувствата ми на неприязън към нея се трупаха, докато я намразих напълно. Сега давам израз на тези чувства ,за да си простя на самата себе си, да простя и на нея. С нея не можеше да се говори, защото беше вечно ядосана и намусена.Все не харесваше нищо и всичко отричаше, нямаше желание за нищо. Не харесваше и мен и през цялата година докато се грижех за нея и аз самата бях подтисната на границата на пълна безнадеждност. Внушаваше си хиляди болести и действително ги хващаше. Най-накрая си внуши,че иска да умре и година след това почина. В редките светли моменти ,пък беше в нейните си възторжено еуфорични настроения, тогава пък не можеше да разсъждава реално. С това болно същество бях принудена да съжителствам и да се грижа една безкрайна година преди нейната смърт. И да ви кажа ,когато почина, не почувствах мъка ,нито жал, а едно безкрайно облекчение.
Това е . Исках да го споделя , за да ми олекне. Мир на праха и. Дано Господ да ми прости.

Носила си много тежък товар. Дано преодолееш огорчението си. Ти си изпълнила едно свое задължение макар и без любов и никой не може да те вини за липсата на топли чувства.
Това вероятно ти е отнело много енергия и положителни емоции, но ти е дало много уроци. След този тежък случай ще имаш повече търпение за други по-леки. Ще се сещаш да се радваш на малките и големи радости в живота, за да не минават дните ти напразно както тия на болната ти леля.
Погледни напред и живей живота си. Не се самоупреквай защото никой не е господар на чувствата си. Приеми ги /чувствата си/ такива, каквито са, защото няма ПРАВИЛЕН отговор в теста на чувствата ни, има само ИСТИНСКИЯ отговор, различен за всеки отделен случай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чувстваш се виновна, че я мразиш ли??
че мразиш мъртъв човек, или че мразиш роднина, или че въобще мразиш нещо или някого??
кой ти е насадил тази идея, че не трябва да мразиш никого и нищо, а трябва винаги да си добричка и обичливичка и да понасяш безропотно всичко..
може би някой, който е искал да го понасяш НЕГО и се е подсигурил насаждайки ти тази безмислена вина??

ми да, като е гаден някой го мразим!!като ни мрази някой, го мразим!!
като ни тровят живота, ги избягваме..махаме се..

а ако се налага да се грижиш за някой такъв, то е защото си преодоляла омразата си, следователно си нещо доста повече от него, нали??

чувстваш се виновна, защото е била болна психически и не знаеш доколко е била самата тя, и доколко болестта и и дали не мразиш болестта и, и дали не е трябвало да съумееш да ги разделиш нея от болестта и, и нея да обичаш, а да мразиш само болестта и??

сърби ли те гърба понякога??крилца никнат ли ти??!!
не се опитвай да ставаш по- католик от Папата..

ние сме хора и никой не очаква от нас да сме дъ бест форевър!!
ти си се грижила за нея и това е било ок. /точка/
ти си направила, каквото си могла, и това е ОК!!

не можеш да се надскочиш над това, което си била в този момент..
ако то те научи на нещо за в бъдеще, добре, ако не, свършила си достатъчно..

най- вероятно болестта и е променила донякъде характера и, но пък и не чак толкова, че да е станал коренно различен, така че мразиш точно нея, а не болестта и, споко..не знам какво и се е случило, за да стане такава, но избора си е бил неин..вината също е нейна..където и да е сега, сигурно го осъзнава и съжалява..сигурно вече оценява това, което си направила за нея, но няма как да ти го покаже..

ти си дала нещо като дар, направила си това, което е трябвало, което е било редно..ти си изпълнила твоето си..това е важното..всичко друго, което ти говори, е гласа на баща ти или майка ти, или мъжа ти, или всеки друг, който се е опитвал да те контролира, вменявайки ти чувство за вина..научи се да ги разпознаваш тези гласове, за да не станат твърде реални..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Касандра и Ариела, благодаря ви. Нямате представа колко много ми помагате . В душата си имам една огромна топка от ярост и мъка и вие ми помагате малко по малко да я разплета и да си дам сметка коя и каква съм аз и кои са моите изкривявания. За някои неща просто не мога да разсъждавам разумно.

Знаете ли, понякога,дори много често опитът ми не ме учи на нищо. Обречена съм да повтарям все едни и същи грешки цял живот. Както казва Ариела не мога да надскоча себе си в някои неща. Значи направих си извода за себе си, че нямам търпение да гледам стари и болни хора. Това просто не е за мен. Повече не се хващам на тази въдица за нищо на света . Не бих гледала дори родния си баща. Ето пак съм възмутена от самата себе си, но това представлявам аз.
Не ви казах някои неща. Истината е ,че се хванах да доглеждам леля ми с единствената надежда ,че тя ще ми препише имотите си. Но уви криви ми излязоха сметките. Всъщност затова съм толкова бясна. Ето това представлявам аз. И освен това съм възмутена от роднините , които пък изобщо бяха отписали леля ми отдавна и никой с нищичко не помогна през целия път до ада. Ад защото през последната година от живота и се оказа ,че има и рак. Знаете на какъв кошмарен живот и липса на лечение са обречени раково болните. И плюс нейната шизофрения адът беше неописуем.
Разглеждам снимките на леля ми от младежките и години и се вглеждам в нейното мрачно и нещастно лице. И си мисля къде са бляли майка и и баща и, та не забелязали,че детето им има сериозен проблем . Мисля, че задължение
на родителите е да се грижат за доброто психично здраве на децата си.То е много по-важно дори от храната. А те милите са се стреснали чак когато тя е започнала да бяга от къщи и да се скита по пътищата на България. И какво са направили. Завеждат я на психиатри,те и лепват диагнозата шизофрения и следващите ПЕТДЕСЕТ години тя пие силни лекарства. Естествено че ще хване рак. Аз въобще се чудя как доживя до 63 години. Един пропилян нещастен живот. А трябвало е нещо малко според мен на тази жена. Може би когато е била девойка и злокобната болест сес е зараждала в главата и, просто някой да погледне в очите и с любов и нежност да я попита защо е нещастна!
Мисля ,че повече трябва да споделяме с другите чувствата си- и добрите и лошите и да не срамуваме от тях.

В случаи на "съжителстване" с такива болни действат някои железни правила: ако не се спазват определени условия, "съжителят" (гледача) неминуемо става на парцал, разболява се и той, вероятно понякога и умира ( в резултат именно на тази дейност, в която по една или друга причина е въвлечен)... , и така!....Нещата трябва да се разглеждат почти като бизнес, в смисъл на сериозна и тежка работа, съответно би трябвало да са валидни всевъзможните хигиенни норми (най-вече-психохигиенни!), мотивация! Всеки компромис рано или късно води до драматични, понякога и трагични последици за "гледача"! Това е положението!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами защо не съм знаела това тогава, ами чак сега. Нямах мотивация, даже нямах избор, просто ми се падна на мен, никой друг не искаше да я гледа. Всичките роднини не знам защо решиха, че аз съм човекът. Дори не съм най-близкият и роднина. Просто защото поназнайвам някои неща от психологията и айде тръшнаха ми я един ден в къщи.Точно на парцал бях заприличала, поболях се, как се измъкнах не знам. Добре,че тя бързо се отърва от земните си мъки, че май щях да си ида от тоя свят преди нея. Не ми се разправя безкрайното ходене от лекар на лекар и от болница на болница, всекидневните борби с нейните лудости, един безкраен ужас беше. Трябвало е така да стане. Да премина през този ад ,за да оценя живота и здравето си. И колко е прекрасен животът. Сега като че ли имам нови очи за света!Благодаря .

има причина за това, че точно ти си я гледала..но каква е, не знам, не мога да знам, нито ти сега, макар че може би се досещаш или долавяш нещо..
дори и да не е кармична връзка, дори и за да научиш нещо за себе си, дори и да не си се справила както е трябвало, а може би си..някога ще разбереш..ще ти се изясни..дори и за да приемеш, че имаш лоша страна, и да се опиташ да се пребориш с нея..
всеки път през тази година, когато си я обслужвала чисто физически, ти си се надскачала, преборвала си се със себе си..значи си силна ли, какво..имоти, да, защо не, но въпреки всичко..не си я унижавала, показала си и за пръв път в живота и някаква грижа, загриженост..дори и заради комерсиални причини..
сега това, което те яде от вътре какво е..ако нямаше нищо отвътре, ако нямаше душа, щеше ли да си задаваш въобще някакви въпроси..
ако съвестта ти говори, не е ли добре, че още можеш да я чуваш..
толкова хора са продали тази връзка заради някакви измислени неща...

недей да се съдиш прекалено строго..прости си сама, защото едва ли някой друг те съди заради това, което написа тук..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът когато се грижим за болен, е, че ние, макар понякога да не ни е най-скъпия човек на света болния, волю=неволю, вземаме нещата присърце. Подсъзнателно всеки от нас очаква в даден момент в резултат на нашите грижи болният да подобрее. Това обаче не става винаги. Когато се грижим за болен, трябва да си даваме сметка, че ние не сме Господ и можем да направим само което ни е по силите, а то не е малко за страдащия. Освен това човек често на съзнателно и подсъзнателно ниво се вживява в болестта и я съпреживява. Някак си трябва да преодолеем това. Трябва да можем да приемаме нещата, които не можем да променим, като неща ИЗВЪН НАС>
От постингите ти разбирам това, което и подозирах. Ти не си била механичен помощник, а на практика си състрадавала вътрешно може би болната жена. Тя не ти е била безразлична ама никак! И огорчението ти е обяснимо, и всичко.
Всъщност ти си един добър и чудесен човек. Не се огорчавай, задето си очаквала да получиш наследство - и да не се беше грижила за нея, пак щеше да го очакваш Човешко е!
Запали свещ в някоя църква за упокой на душата на тази жена.
Има истина в написаното в Билблията:

Колкото повече даваме, толкова повече получаваме. Но никога не получаваме от там, където даваме. И никога не даваме там, където получаваме.
Разбираш, че не става дума за търговия.

Никой не е станал пророк в собственото си село

Колкото повече даваме, толкова повече получаваме. Но никога не получаваме от там, където даваме. И никога не даваме там, където получаваме.

Каква велика мъдрост. Защо я забравяме и тровим душите си с меркантилност и злоба?!

Гневила си се, защото си виждала себе си в нея!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите