Не издържам вече!Брат ми е болен! Всичко започна,когато беше на 16г.Затвори се в себе си,промени се,спря да говори,мислите му бяха странни.На 19г направи опит за самоубийство,спря да се храни,отслабна страшно много.Ако не го бяха приели в болница,можеше да умре.От болницата бяга няколко пъти.След като го изписаха понапалня,малко по добре беше,но спря да пие изписаните лекарства-не му помагали.Така изминаха още 6 години в пълна апатия,нежелание за работа,като го пита някой"как си?",той все отговаря"абе не съм добре",а нежелае да се лекува.Постоянно се заяжда,спори за всичко.Аз не живея с него и родителите ми,уча в друг град,но като се видим дори с мен неговори.През годините семейството ми опита ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ да го накара да се лекува,но не и не.Той се опитва да ни убеди че лекарите немогат да му помогнат,не ще и да чува затова.От 2 месеца състоянието му се влоши-страшно е озлобен,за него ние сме най-големите му врагове,дори започна да ни псува без причина,стана много вулгарен(преди никога не е говорил вулгарно),постоянно иска пари и когато му се откажат започва да заплашва,да крещи,да прави скандали.Разпродава вещите ни.Положението е просто страшно.Психиатри ни посъветваха да заведем дело за принудително лечение.Направихме го просто защото той се влошава и не може да не се лекува.Процедурата по тези дела е почече от плашеща.Болният се вика с призовка в съда,за да го разпитват дали иска да се лекува.Повдига ми се от това.Как може човек който е зле психически да осъзнае нуждата от лечение.Той в никакъв случай няма да иска.Колкото и страшно да звучи,моля се да го приемат в болница,друг изход невиждам.Излишно е да описвам състоянието на родителите ми-те просто незнаят какво да правят вече.Много е тежко за всички и най вече за тях,аз и за тях вече се тревожа много.Страхуваме се че дори и да го приемат за лечение след като го изпишат,той пак няма да взима лекарства,и кошмарът ще се повтори..Толкова съм отчаяна!Просто вече незнам на какво да се надявам,незнам в какво да вярвам,нищо друго неискам,а само той да се пооправи и да спре да тормози родителите ми.Всяка секунда мисля само за това,но незнам как да помогна.Семейството ми рухна,а бяхме щастливи преди.Искам да видя осмивка та му и тази на родителите ми!Толкова много ли искам!Дали някога ще се сбъдне мечтата ми?!

Първия път,когато беше в болница(преди6г)със сигурност са му поставили диагноза,родителите ми не са ми я казали,за да не ме тревожат,те все оставят болката само за себе си.Не знам каква е,от литературата,която съм прочела,мисля че може и да е шизофрения.Няма смисъл да гадаем.Със сигурност не е нещо безобидно,няма смисъл да се заблуждавам.Това в което ни обвинява е че"ние сме го докарали до това състояние".Твърди че му се подиграваме.Това разбира се не е вярно.Мисля че именно от болестта си въобразява.Нама как да намерим път към него.Пак повтарям че единствения разговор,който провежда с нас е само тогава,когато ни убижда и обвинява в апсурдни неща и когато ни изнудва за пари.За друго нежелае да говори,не е и малко дете да го хванем за ръката и да го заведем насила на лекар.Много е трудно положението просто.Ние просто сме безпомощни...

Посъветвала съм се с психиатри и на базата на симптомите които съм им изброила те мислят че дори преди да е било депресия,сега вече най вероятно е шизофрения по DSM IV

Преди имаше доста приятели,с времето понамаляха до няколко човека.Но откакто се влоши с никой не се вижда,те му званят,но той не излиза.Постоянно е затворен в стаята си и излиза от там само за да се заяжда.Понякога си купува вестници и чете.Една от основните теми е за пари.Само това го вълнува.

да не би да е станал наркоман?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не не мисля,преди да се разболее пушеше трева,но сега мисля че не.Според психиатри,държанието му в момента се дължи на болестта.

Може да е болен. Вижте лаймска болест, сифилис, вирусни заболявания, такива работи.

Деликатно се опитах да заобиколя темата Ви, обаче с течение на времето и с нарастването на броя Ви постинги, започнах да се дразня!
Госпожо (или госпожице), проверявали ли сте наскоро кръвната си захар? Защо Ви питам ли...ето, така ще Ви отговоря: когато се качите в самолет, Ви информират за мерките за безопасност и ви подчертават, че ако се налага да използвате кислороден апарат, първо да обезопасите себе си, а след това да помислите за малкото си дете...В този ред на мисли-прегледайте се и Вие (може и нищо да Ви няма), поуспокойте топката в резонирането на недоволството на брат си и гледайте да подходите позитивно към ситуацията, защото никой не обича да му набиват канчето продължително време. Явно болестта е понятие, което разбирате малко!

Става въпрос за психично заболяване!Какъв сифилис?Моля всички които са се сблъсквали с подобни заболявания или имат близки с подобно поведение да споделят...

Ами виж например Ницше. Tой е бил болен от сифилис и се е наложило да напуcне работа, заради слабост. В крайна сметка е полудял. Понякога сифилисът е вроден. Майка ти, как да кажа, позволявала ли си е това-онова? Ти също не звучиш много добре (имам предвид нарцисизъм) и дори не знаеш какви са последствията на сифилиса.