Празна съм отвътре.Нищо не ме радва или натъжава.Мисля си за смъртта непрекъснато.Постоянно си повтарям че искам да съм мъртва.Искам да се разболея от рак или нещо подобно,което да ме довърши бързо.Когато съм в кола си представям и искам да стане катастрофа и да се отърва.Не ме е страх от смъртта ,напротив желая я от все сърце.Болна съм от БАР вече почти 3 години,но от една година депресията не ме е напускала.Всъщност не знам дали е депресия,защото иначе съм като робот,ходя на работа,прибирам се при семейството,пак като робот се грижа за детето си,без емоция, без чувства.Когато ме питат как съм,казвам добре съм,но само аз си знам колко съм добре.Пих антидепресанти и с тях и без тях е все така.Спрях ги поне да не се тровя.Не знам дали от Сероквела и Модитена ,които са ми подържащи лекарства не изпадам в това състояние.Качих 10 кг. за три години и самочувствието ми отиде на кино.Не се харесвам въобще.Аз съм като Глория от "Уморените коне ги убиват нали"Искам да умра,някой да ме убие и да сложи край на мъките ми.

> Празна съм отвътре.Нищо не ме радва или натъжава.Мисля си за смъртта непрекъснато.Постоянно си повтарям че искам да съм мъртва.Искам да се разболея от рак или нещо подобно,което да ме довърши бързо.Когато съм в кола си представям и искам да стане катастрофа и да се отърва.Не ме е страх от смъртта ,напротив желая я от все сърце.

И аз бях изпаднал в подобно състояние преди няколко дни, след като изгледах последователно три черно-бели филма на Бергман. Но след няколко минути празно зяпане в черния екран, останал след края на последния филм, се почесах по лявото мъдо, пръднах и станах от канапето, заемайки се с по-повърхностни и весели неща.

Важно е да намираш естетиката в своята депресия; аз наричам естетизираната депресия меланхолия, макар в старите учебници така са наричали дълбоката депресия.

Грозните и глупави хора са обречени на обикновена депресия; при тях тя представлява заучена безпомощност, соматизирано и психологизирано оправдание за бездействие, несъзнаван зов за помощ към околните, отлагане и отказ за промяна.

Както казват старите хора: намери си онождане и ангажираща работа и не мисли за глупости.

Ако питаш мен, преди това гледай тези филми и преди да се сбогуваш окончателно с депресията си, я превърни за кратко в меланхолия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз десетина години бях така. През повечето време имах доста силна депресия и агорафобия, пък и разни успокоителни, които не са били за тия болести направо ме бяха съсипали. Единствено спирах да чувствам тая празнота като се напивах и направо не можех да спра да пия, по едно-две денонощия и ми се искаше като заспа да умра. Обаче още съм жив, а болестите си отидоха. Сега съм на дни, понякога съм в лошо настроение, друг път съм много добре. Напредък е. Бях напълно нетрудоспособен, сега работя и малко по малко си връщам формата. Сигурен съм, че напълно се преодоляват тия депресии, макар навремето изобщо не можех да си представя. Не се бой от нищо. Това, че си като робот не е лошо. При условие, че нямаш много усещания, значи здраво се напрягаш да си вършиш задълженията. Мисля, че това е решението, като човек си развали психиката, да наблегне на дисциплината и изтощението. Като започнеш да се оправяш, накрая напредъкът ще е много бавен, но не се притеснявай. Тия болести трудно си тръгват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще те посъветвам,ако живееш в блок,ако не си на височина поне 14 етажа,отиваш с асансора до 14 етаж,желателно е да си на поне 20 етаж,за да стане нещо,отваряш някой прозорец или балкон,затваряш си очите, отпускаш се и скачаш надолу с главата,ако не живееш в блок, си намираш блок с повече от 14 етажа,ако той се заключва,изчакваш някой жител от блока да отвори вратата за да си влезе и ти да му кажеш да не заключва,защото искаш да влезеш,влизаш,отиваш на последният етаж, и скачаш и толкоз.

Базикам се рабира се,потърси психолог,който да ти испише разни антидепресанти,психотерапий,да ти обяснява че живота е хубав и т.н.,не разбирам от психология!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SHYR SHANG на 11.04.08 20:51.

Добре де,хем искаш да пукнеш,хем не искаш да се тровиш,мноо странно,как ще пукнеш от самосебеси,като не искаш да си болна,ем то по друг начин нем да стене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

еми почни с нова прическа, по-свеж цяват на косата, гримове разни, фитнесче....
пий витаминки и се храни здравословно, но не спазвай диетки сега, рано ти е - повдигни си по всички други възможни начини самочувствието.
приятелки имаш ли? разкажи.

вкъщи мъжът ти и детето не те ли радват? по-скоро като пречка ли ги възприемаш или? защо?

кога за последно си се чувствала истински щастлива?

може би лекарствата трябва да ги смениш. говори с лекар.
аз ти препоръчвам някакви комедийки да погледаш - например "Приятели" всеки епизод е муцка за твоето състояние

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ти желание със сигурност ще се изпълни, но защо да бързаш и да го мислиш от сега?
Загубила си вкус към живота и трябва да си го върнеш.
Помисли за своите желания колко пъти са ти отказвали или сама си се отказвала от нещо, което ти харсва? Имаш право да си купиш сладолед , ако ти се яде, и да се радваш на някое цвете. Депресията е състояние, в което сънуваме бавен кошмар - събуди се! Може да не ти се вярва, но много хора те обичат и не е нужно да обръщаш света зарад тях- достатъчно е САМО да ги обичаш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уви, наложително е да намериш професионална помощ!!!
Не се стряскай от антидепресантите и просто отиди на психоаналитик или психиатър!
Колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре за теб! Без медикаменти няма да се справиш, това е истината! защото от твоето състояние изходъд наистина е един - за мой ужас - летален!
Надявам се, че си в добри ръце и някой от близките ти трябва да ти помогне, бързо и спешно!
Моля те, пиши как си!!!!!
И на първо време си спомни, че аки прибегнеш до смъртта, ще причиниш големи мъки на хората, които те обичат!! Състоянието ти не е нелечимо, просто се вземи в ръце и потърси помощ!

Скъпа, извини ме, но това е просто глупаво.
Сигурна съм че за да пишеш така във форума ти е наистина зле.
Ако положиш малко повечко усилия да си помогнеш, след това ще си казваш "защо пропилях толкова време в това да съм депресирана". Грижи се за себе си, щади се. Да умираш ли, я стига ... знаеш ли я пък там в отвъдното каква е скука.
Живота е хубав, но ние сами си го скапваме - с мислите си.
И направи нещо различно от това което си правила досега, промени нещо в себе си: професия, работа,интереси, хоби, приятелки, средата в която се движиш. Търси новото, неизследваното. Търси начини, средства, методи и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото. Трябва ти самата да го поискаш, мила.
И моля те, информирай ни, тревожим се за теб.

МИло момиче , и аз бях така преди няколко години , когато депресията ме срина .Ако искаш да разбереш повече , потърси какво съм написала ,когато бях в това състояние .На моменти ми се случва пак да мисля за подобни глупости , но вече се научих да си измислям зачини да се развеселявам .Имам приятелка ,която отчаяна ми писа преди малко повече от година , а преди няколко дена се чухме и по телефона .Тя беше отначало с диагноза депресия ,но после се оказа БАР .Бори се жената , макар че не й е никак лесно .А ти имаш дете и не можеш да го оставиш .
Смени лекаря , както направи моята приятелка , искай поне още едно лекарско мнение .Аз също надебелях , но това не е проблем .Важно е душата ти да е спокойна .Сега започнах да свалям по малко от излишните килограми .Имам сривове ,но вече мога и да се спрявам с тях .Ти също ще се справиш .Не забравяй че си уникална сама по себе си , не си избирала ти да живееш , а животът е ДАр и не бива сама да си го отнемаш .Стегни се и се захващай с подобряване на състоянието си .Ще се оправиш .МАлко е рисковано да пишеш тук във форума - има опасност да попаднеш на гадни психари ,които иначе се имат за нормални :)
Успех , аз съм с теб в мислите си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от elenaelena на 15.04.08 13:05.