Иван от Мюзик айдъл е в психотично (маниакално) / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Как може да си толкова убеден в думите си? Аз се чувствам близко като душевност до него и затова мисля, че го разбирам. Как можеш ти да си мислиш, че разбираш нещо, което просто ти е непознато и заради това и напълно непонятно.

Не тази реплика, това беше реакция да се направи, че не му пука, той каза буквално: "Ако не тук къде да си направя магариите - В ТОЗИ СМЕШЕН ИДОЛ!" Ето това му беше реакцията на униженията, манипулациите, измамите от страна на продуценти, жури и останалите участници, н акоито той стана жертва. Т.е. той няма по принцип такова изражение, каквото пишеш по-горе - той имаше В ТОЗИ МОМЕНТ, защото пред цяла България беше подложен на това.

КСоето се случи в Сряда, е една ужасна несправедливост, където едва ли не разпънаха един ангел на кръст, само за да предпазят себе си и да се опитат да си измият ръцете.

Нямаш право и мисля е изключително некоректно да говориш за един млад човек в терминологията на психическо заболяване. Това е човек на изкуството, човек, който е умен и си има достойнство, който е очаквал едно отношение, а е получил друго - такова, за което в най-лошите си кошмари не е предполагал, че е възможно.

Няма никаква болестна тенденция - борбата не е между разума му е някакво измислено заболяване, а между неговата същност и тази на света, между очакванията му и разочарованието, между една идея за един съвършен свят и едно веселие /ролята на шута/ и между действителността, в която хората, тези, за коит отой е правил всичко това, го предават и линчуват. Той е правил едно, а поведението му бива представено манипулативно по съвсем друг начин, изрязани кадри, съшити с бели конци извадки от "най-лошото от Иван Ангелов" без и грам от онова истинското и доброто, което всъщност е той. Едно дете, което е имало добри намерения, и което е изправено на съд от необективни предварително решили присъдата съдии.... а загубата - загубата е на една мечта: "Аз вярвам, че съм следващият победител в Music Idol!" .....Няма болест, има шок, има страх и мъка, която се опитва да скрие и да се държи "по мъжки", което и успява да направи.

Ти не разграничаваш нещата, според мен. Просто си много далече от неговия ум и емоционалност, от опита му, а и от възрастта му и интересите.... за да можеш да осъзнаеш за какво в действителност наистина става дума.