Преживях със семейството ми катастрофа. Карах аз. До мен беше дъщеря ми. Когато усетих удъра единственото,което видях бе непрогледен, ужасен мрак и усетих неописуем студ.Не знаех нито къде съм,нито какво се случва! Преди мракът знаех,че изживявам катастрофа. Но при самия удар всякакви усещания изчезнаха-нямаше дори страхът-той просто изчезна...
...Денят преди катастрофата се опитвах да поспя на обед-2-3 часа се хвърлях в нещо като просъница-сънувах адски кошмари-катастрофи,хора без ръце и крака, много,много кръв...събудих се като болна...
На следващия ден тръгнахме на път и се случи всичко описано...
Как се нарича това?Предчувствие?Ужасена и объркана съм!
Веднага след катастрофата започнах да сънувам повтарящ се при всяко заспиване сън...всеки път сънувам,че дъщеря ми е мъртва, легнала не в ковчег, а на голямо легло, невероятно красива, със смолисто черна коса, в която аз закичвам огромна жълта роза..събуждам се обляна в сълзи, трепереща!!!
Ужасява ме мисълта дали и този сън не е някакво предзнаменование!
Пропуснах да отбележа,че няколко дни преди катастрофата по грешка си бях заключила ключовете в колата и се наложи да викам ключар...явно това е било "телеграма" да не се качвам на тази кола...
Ако някой може да разтълкува всичко ще бъда много благодарна!
Преди катастрофата винаги съм изпитвала някакъв нормален страх от смъртта...а сега изобщо не "ми пука от нея"-страхувам се само за детето си!

Не, вторият съм не интуитивен. Той е резултат на стреса от катастрофата. По врене на него мозъка ви е бил в друго състояние .Направете сама разликата – като картини – единият е по разхвърлян и не се тълкува пряко.Това е първият Вторият е ясен и точен .Това е продукция на страха , а не на интуицията И в първият вие наистина сте в просъница – там работи интуицията .Вторият наистина спите .Така че се успокойте .

Благодаря за успокояващия отговор!
Но можете ли да обясните къде съм била по време на катастрофата-тъмнината,липса на всякакви усещания освен адски студ?
Също така защо внезапно спрях да изпитвам какъвто и да страх от смъртта?

Мисля,че никой със сигурност не може да ти каже точно какво ти се е случило преz това време.Била си определено оЩе на тоzи свят,но явно в беzсъzнание(тялото е било може би в шок),zатова и си усеЩала студ.
За пророчеството на съниЩата мога да кажа,че наистина има такива,от личен опит.Последният път бе преди година и имах доста конкретен сън zа смърт,само не бях раzбрала тогава,че наистина Ще стане реалност и не можах да раzбера zа кого точно се е отнасял,след като се събудих от коШмара.Е,на следваЩия ден ми се иzясни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само ще допълня човека преди мен , че по време на прехода от живот към смърт няма страх , така че не се чуди , че не те е било страх.

Да разбирам ли,че съм била тръгнала за там...и съм се върнала?
Това може ли да бъде истина?
Някога много ме беше страх от смъртта,а сега бих казала никак дори!
Ако някой примерно ми каже,че след 1-2 часа ще съм мъртва-ще го приема съвсем спокойно...може би защото съм видяла,че там не чак толкова страшно...?
...не зная какво да мисля...
Но в същото време много ми се иска да стигна до истината!

Чела съм zа хора,които са били съвсем блиzо до смъртта(клинична смърт),че при тях е иzчеzнал тоzи страх от нея.Но те са имали обикновено други спомени(светлина например).
Аz пък гледам на други очи на смъртта след тоzи мой последен сън.Той ми даде все пак някакво спокойствие,че може би съЩествува паралелен свят на нашия.
Не си спомням дали беше писала по_горе,че си имала някакви наранявания?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересното е,че нямам и драскотинка дори!

Интересно...Освен да си се раzминала на косъм с голямо нараняване(например счупване на врата или друга травма в таzи област),нямам аz поне друго обяснение zа твоето състояние.Провери ли zа сътресение на моzъка(иzвинявай,че раzводних темата)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма нужда от извинения и благодаря за заитересоваността!
Не зная и може би никога няма да разбера с какво се разминах...
Полицията многократно подчерта какъв невероятен късмет сме имали в дадената ситуация!
А за травма на главата не може и да става дума, нито за сътресение на мозъка-в/у мен и тялото не бе нанесена дори мъничка драскотинка или удар..колата нито се е въртяла,нито обръщала...само един изцяло страничен удар-нещо като триене на ТИР в автомобил...и то от моята страна...Разпитах съпругът ми,който всичко е наблюдавал-всички бяхме с колани,а и нямаше страшен удър...според него освен,че съм се вкопчила във волана-нищо друго не съм направила-не съм издала дори звук.Последното много ме озадачава,защото до мен все пак беше дъщеря ми.
Как е възможно да реагирам така?!
Може би в такава ситуация една майка просто се обръща и се хвърля в/у детето си,за да го запази...
Много неща не мога да си обясня...и може би никога няма да разбера...но трети ден си повтарям,че всички живеем втори живот и благодаря на Бог по стотици пъти на ден!