Съкратиха ме от работа и сега се налага да си търся нова. Това много ме притеснява. Не мога да спя спокойно. Санувам или бившите си колеги или че си търся нова работа. Притеснявам се от интервютата. Страх ме е да не се изложа. А и се притеснявам от срещите с непознати хора. Ужас. Мисля че най-големия проблем е че не мога да вземам решения. Не зная каква работа да търся и дали ще се справя. Трудно свиквам с промените. Дайте някакъв съвет?

еми притесняваш се, няма ккаво да се направи. прост огледай това да не ти пречи на действията, налагай си да правиш каквото трябва, дори да се притесняваш. какво да ти кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безработицата е едно от най-травмиращите събития в човешкия живот след загубата на близък и развода. Така че приеми тази твоя реакция за нормална. Интервютата са неизбежни, просто човек се стяга и показва най-доброто на което е способен.Идеята е да убедиш работодателя, че именно ти си най-подходящия човек за тази длъжност и ще я изпълняваш с ентусиазъм, ако я получиш. Успех! От теб зависи!

Щом те е страх значи няма страшно. Горе главата и давай напред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твърде лаконично описваш ситуацията. Работил(а) си на една работа, това ме навява на мисълта, че можеш да си намериш и нова работа. Значи имаш опит, но те е страх, така те разбирам аз. Според мен, ако не си притиснат(а) от липсата на пари , ако не храниш деца и семейство, а само себе си, не се насилвай да започваш работа, дай си време за почивка и размисъл. Аз поне така направих.
Бях развила параноя . Беше ме страх от хората , от нова работа ,дали ще се справя, дали хората ще ме помислят за некадърна. Почнах работа ,всеки ден се връщах и плачех. На нервна почва получих цистит и мигрена. Единствен мъжът ми ме разбираше. На втората седмица отсече:`Няма да работиш. Ще си гледаш къщата и децата. Това е по-важна работа, пък и тук ти е силата` И така 17 години си стоях в къщи.
Успокоих се. Малко по малко превърнах хобито си в бизнес и сега в къщи изкарвам малко пари. Малко пари, но са си мои и не са за сметка на нерви и здраве.
Та така , имай вяра ,че животът ще ти поднесе това от което имаш нужда.

Редактирано от Пoдpyra на 13.02.08 19:02.

гледай сега много е лесно, ама ем ти много мислиш, ем и другите много ти дрънкат без да ти дадат реални съвети:

0. ПОДГОТВИ ДОБРЕ НАПИСАНА АВТОБИОГРАФИЯ!!! ако нямаш такава, отдели 2-3 дни да напишеш. измисли какво си работил, къде, кога, какво си учил, къде, кога, какво си постигнал, къде, кога. където и да ходиш да работиш, ако е за заплата над 200лв, биографията ще ти трябва. ако е добре написана, ще ти осигури поне да те викнат на интервю. ако е супер написана, ще ти спечели над половината интервю. ако е зле написана, дори няма да ти се обадят. отдели толкова време за писане, колкото ти трябва. бъди строго самокритичен - препрочитай я отново и отново - преправяй я докато не започне да ти харесва наистина. снимка не прилагай. прилагай само ако в обявата за работа изрично пише че искат

1. незнаеш какво искаш - това е най-трудното. но лесното решение е: реши колко пари искаш. неможеш да взимаш решения? ок! намисли 3 реални за теб цифри и ако щеш и зар хвърли. под реални цифри имай предвид едната да е сегашната ти заплата, следващата с 100лв повече, следващата с 200лв повече. готов си

2. според цифрата измислена от 1. измисли 3 неща които отговарят на тази заплата. нека едното е това което си правил досега. нека 2 е нещо близко до него. нека 3 е нещо за което мечтаеш.

3. отвори сайтовете за работа. от вестници е по-бавно и не винаги има добри оферти. ето ти трите най-добри сайта:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това все едно аз съм го писала! По същия начин се чувствам. Сега имам работа, но тя не отговаря на образованието и възможностите ми. Чувствам, че мога много повече от това. А и заплатата като за София си е направо смешна, стига единствено за храна и дрехи. На всичкото отгоре имаше проблеми във фирмата с осигуровките, затова почти всички се изнесоха - казаха и на другия ден вече ги нямаше. Само аз и още 1-2-ма човека останахме. И хем работата ми е спокойна и ми харесва, хем не мога да се освободя от мисълта, че съм учила и имам способности за много повече от това, че други като мен получават четирицифрени суми... Но същевременно ме е страх - от друга по-напрегната работа, от нови хора, от работа в екип - досега не съм работила така и не знам дали ще се справя. Вероятно на интервютата това си личи. Писах за това и в другата тема. Сигурно ако започна нова работа, ще се разболея от напрежение и безсъние. И така вече повече от година се разкъсвам между страха и амбициите си... засега безрезултатно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да направиш нещо, защото страхът и неудовлетвореността може да ти докарат болест. Или харесвай и искай това, което имаш, или дерзай и се справи с предизвикателството. Човек трябва да е верен на себе си.Другото е симулация на живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

4e to i e za strah be hora. zadavat ti vaprosi ot roda "kade rabotqt roditeliteti?, za6to ima6 obica na vejdata?, sklonni li ste na po intimni otno6eniq s na4alnicite si?" i t.n. i t.n. i tova mi bilo intervu za rabota?! po skoro e pregled na finansite i "finansite" ti i tova kolko si sklonen da plati6 za da te naemat na rabota. are umnata i leko otgovorite.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите