"(http://www.medinfo.bg/doctor/statii/nevr_7.htm)
...
Тежки личностни разстройства

Пациентите с "личностно разстройство" или "тежко личностно разстройство" пряко и умишлено (макар и несъзнавано) се намесват в емоциите на лекуващите ги, които се чувстват завзети и манипулирани и това наистина е така. Те се смятат за "принудени да се съобразяват с образците, предлагани от пациента, така че започват да се чувстват провокирани, преследвани и трябва да се държат точно както пациентът иска от тях, като стават отхвърлящи и враждебни." (Pines, 1978)

Тези преживявания са злоупотреба със здравните специалисти, с времето им и с помощта, която оказват. Медицинската роля не може да се изпълни и специалистът по психично здраве независимо от опита си е в опасност да бъде смазан. Реакцията му към тези хора е твърде различна от тази към шизофренните пациенти. Той преживява своите психични затруднения - силно отдръпване, тревожност, внезапен и неочакван гняв, неспособност да продължи работата с пациента, чувство на вина, отчаяние, завист към действията на пациента, безпомощност и изтощение. При тези разстройства пациентът не е деперсонализиран в обект, а запазва морални качества, изразявани в етикети като "лош", а не "луд". Голяма част от тези пациенти в детството си са били подлагани на злоупотреба. Те са подозрителни към персонала, че също ще злоупотреби с тях.
..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма терапевтичен процес, в който от един момент нататък да не започне борба за властта над терапията, обикновено клиентите я водят с всички възможни средства. Ако терпевтът допусне чак такъв пробив в емоцоналния си баланс и се самоидентифицира с емоциите на клиента си, значи не е разбрал смисъла на емпатията или не става за тая работа.

"Няма терапевтичен процес, в който от един момент нататък да не започне борба за властта над терапията, обикновено клиентите я водят с всички възможни средства. Ако терпевтът допусне чак такъв пробив в емоцоналния си баланс и се самоидентифицира с емоциите на клиента си, значи не е разбрал смисъла на емпатията или не става за тая работа."

А доколко стои въпросът за риск и опасност за самия пациент, ако "загуби" борбата за власт над терапията, очаква ли се да я загуби-това търсен резултат ли е ?Как стоят нещата, ако клиента допусне пробив в не дотам здравия си емоционален баланс? Нямам предвид ,в случая, (само) клиенти от типа на описаните в цитирания от мен материал.Предполагам, че въпросите донякъде може да се сведат до: какъв е "смисълът на емпатията"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ако клиента бъде оставен да спечели властта над терапията, това означава, че властта е попаднала в ръцете на проблема му. Тая битка обикновена започва след като отключи съпротива, т.е. когато усети , че статуквото му е застрашено. И много изобретателно започва да манипулира, обикновено морализирайки цялата ситуация, като терапевтът винаги е лошият. Или пък започва да съблазнява, особено ако има чар. И не осъзнава, че точно проблемната част в него има нужда от подобна манипулация, за да продължи да функционира по старому. Риск както във всичко има, но той е далече по-малък от това да си купиш без да знаеш съсипана кола или да се влюбиш в жена, която се оказва, че има още един-двама любовници.. :-)))

В крайна сметка избираш между две злини - да поемеш някакъв риск или да продължаваш да съществуваш в една некомфортна и разболяваща те ситуация. А смисълът на емпатията е в това да можеш да съчувстваш и разбираш, като все пак във всеки момент си наясно, че не става дума за твой проблем. Хем си вътре, хем си вън - това или ти е дадено, или не, затова не от всеки става добър терапевт.

Готов Бенито или Адолфчо. :)

- escape velocity of growth -