Здравейте! Преди 2 години майка ми почина. Оттогава, че и преди това, сестра ми тръгна надолу. Първо се започна с това, че си промени характера ужасно много, започна да става злобна и мълчалива. Постепенно започна да си прави каквото иска, да ядосва мене и баща ми, не мога да споря с нея, защото ме нагрубява ужасно. Много ми е мъчно, сигурно 5-6 месеца се мъчих да я вкарам в правия път, Не бяха приказки, разговори, караници. Нищо. тя сякаш не ме чува каквото и да и кажа ще ми се подиграе. Аз съм на 18 тя е на 13. Страх ме е от нея, психически е като извънземно, трудно ми е да го обясня по друг начин. Боядиса си косата огнено червена, започна да ходи все по - разголена. Не се прибираше веднага след училище. Баща ми си има приятелка, тя е много готина аз много се радвам за тях. Той беше доста мек с нея в началото с надеждата, че сама ще се усети. Но стана все по - зле. Вече не може за нищо, ама за абсолютно нищо, дори да измие чиниите да и се разчита. Ако и кажеш, що не изми чиниите, ами забравих... какво да напраяв... я не ми викай, виж се ква си ненормална. Аз съм доста чувствителна и всичко това го приемам много навътре, по едно време след като тя ми каза си мислех, че наистина съм ненормална. Проблемите идваха всекиден. Тръгна с момчета, не с обикновени буъгларчета. С цигани и араби. Само с такива. Заради нея нямаме домашен телефон. направи 300 лв. Баща ми не може да ги плати при положение, че получава 250 лв. заплата. Аз не работя. GSM нямах заради нея пак защото имаше сметка 150 лв. Едва я платихме само и само аз да имам телефон. Преди два дена я изнасилиха. Някакъв неин приятел арабин и още един. Аз бях в баснко на 8ми. Каато се върнах баща ми плачеше като ми каза аз още не мога да се съвзема. Не само това. Установиха, че на нея не и е за пръв път. Аз даже едно гадже като хората не съм имала за повече от две седмици. Всички казват, че двете сме от различни планети. На нея обаче изобщо не и пука, че са я изнасилили, даже се шегува. Не знам какво да мисля. преди час имаше страхотен скандал, баща ми и метна телефона тя продължаваше да се държи подигравателно. Утре ще я водя на гиенколог, не знам.... Имам контролни тази седмица, въобще не мога да уча, когато мам почина по - бях в кондиция. притеснявам се и за баща ми, топй е на 61 год. Не искам ида си помислям д остана само с нея. Моля ВИ, помогнете ми, кажете ми какво да правя. Ако не беше баща ми и котето, което мие утеха, досега да съм се самоубила, зщото не може да се живее така. Изнасилвачите май знаят къде живее, заплашили са я. Страх мее за самата мен. не знам да не са някъде да следят. още съм в шок, даже не знам колко грешки направих... дано се чете. Не мога вече да плача, омръзна ми, нищо хубаво не се случва. Тя носи само и единствено проблеми. Не мога да обвиня баща ми,з ашото виждам че той дава всичко от себе си, зад а сме добре и от това ми става още по - мъчно. Не искам тя да живее вкъщи искам да се махне мног много ви моля наистина съм се отчаяла тотоално. Едва виждам проклетия екран от сълзи и рпосто не знам с кой да споделя, приятелите ми ги натоварих достатъчно, ама те какво могат да ми помогнат.. благодаря Ви на всички, които откликвате.

Миличка наистина си в много трудна ситуация.
помисли за някаква работа, по възможност нещо в приятна среда. Гледане на дете почасово, почистване на офиси.
Това което ще ти даде някаква стабилност, смяна на обстановката и малко пари.
Сестра ти е много малка и неуправляема в момента а и ти си също още ...почти дете- не можеш да поемаш цялата отговорност за нея.
Трябва да намериш опора за да издържиш и да се задържиш над водата.

Аз бих заложила на работата, това ще те мобилизира, а и ще срещнеш нови хора, които со си стъпили на краката направили са крачката която ти предстои
успех
ако искаш пиши ми на лични.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много кофти положение. Мога само да ти кажа какво правят в щатите - преместване в друг град или щат. От самото училище принципно проблемните деца ги пращат на психиатър. Има два вида лекарства които има дават и не ги пускат ако не ги вземат. Малко се зомбират децата, но е за предпочитане. Просто не допускат отклонения и агресия в училище.
Знам че тука в българия не е много приложимо и всичко ще трябва да правиш сама но това е.
Мога да те посъветвам и въобще да не се опитваш да говориш със сестра си или да я караш да прави нещо за известно време. Колкото повече говориш, толкова повече я дразниш. Подари и нещо което иска на коледа, дори да не е благодарна и да се майтапи, не показвай презрение или надменност, а само леко безмълвно разочарование. Прави и малки жестове без да се натрапваш. Така ще се чувства неадекватна и сама ще иска да се реваншира. Опитай се да се поставиш на нейно място и си представи как ще реагираш. Целта ти в момента е само да не увеличаваш напрежението.

Според мен , трябва да се разграничиш в достатъчна степен от сестра си!Нямам предвид да ти стане безразлична, но това, да си дадеш сметка, че тя е отделен от тебе човек и твоята отговорност при положението, което описваш, не е безкрайно голяма! Просто, явно има неблагоприятни обективни обстоятелства-в семейството и в характера? на сестра ти, и ти, разбира се, имаш дълг да положиш сериозни усилия нещата да се подобрят или поне да не се влошават, но този твой дълг е условен, защото има ситуации при които и най-голямата саможертва не помага! Мисля, че трябва да се смириш, условно казано да "попрежалиш" в емоционален план сестра ти, и след това от тези нови позиции, когато ще се чувстваш по-свободна и трезва, да се опитваш да и въздействаш, включително и чрез разни специализирани институции и организации-опитай да се свържеш по телефона или чрез среща с такива, и ако тази, към която си се отнесла се окаже неподходяща, питай ги за съвет и за това, къде и към кого да се обърнеш.Идеята е и някой друг (подходяща институция, човек), също да има грижа за сестра ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей:)

Преди година пак беше писала тук, нали... оттогава изглежда нещата със сестра ти са се влошили, за което съжалявам. Как мина бала ти, кандидатства ли...сега с какво се занимаваш?

Разбирам как се чувстваш - да мислиш, че всичко зависи от теб, да се чувстваш отговорен, а да не знаеш какво да направиш... Но разбирам как се чувства и сестра ти - това, че се смее, че е груба и студена е защото се е почувствала изолирана, сама и объркана и е възприела този подход да се справи - като отрича чувствата си, че въобще има чувства и така хората няма да знаят колко всъщност я боли. Смехът не винаги е смях, а това, че без причина сме студени към някого... обикновено е от страх. Може да крие твърде много болка в себе си, която не може да сподели и затова я прикрива...просто такъв й е характерът, не винаги е хубаво да изискваме от някой да бъде честен с нас, тя играе на безразлична, силна и безчувствена и това е нейно право. Но е игра.

Но не знам честно казано ти какво можеш да направиш, защото това е твоят живот и трябва да се погрижиш и за себе си - може би да я приемеш такава прикрита и предизвикателна, каквато си е избрала да бъде, и да се държиш все едно всичко е постарому, тя си е твоя сестра, каквито са ви били и преди смъртта на майка ви отношенията. Това не е заравяне на главата в пясъка, ами по този начин тя ще усети нещо познато и мисля, че ще е по-спокойна и ще почувства сигурност... та вместо да й бъдеш майка и по този начин да й напомняш за всичко станало, дръж се като сестра и то такава, каквато си била, без да я щадиш, но и без да я кориш прекалено. И й дай време - гледай своя живот, не е нужно да й помагаш с конкретни действия или думи, важно е просто да си там, за нея:-))). Което се припокрива с това да се погрижиш за собствените си цели, професия, приятели... да си живееш живота, така и тя ще усети, че животът продължава.


I know I'm selfish, I'm unkind

Редактирано от lullaby на 12.12.07 16:59.

Много страшно ми се видя това, което си написала и изчаках да видя мненията на другите. Първо възрастта на баща ти е доста отдалечена от тази на сестра ти и очевидно той няма ресурс да овладее ситуацията. Ти от своя страна не би могла да имаш авторитета на родител, можеш да бъдеш само съветник и приятел за сестра си. Но ми се струва, че трябва незабавно да търсиш специализирана помощ като най-достъпна такава ми се вижда училищния психолог. Дано не си от някое малко населено място и в у-щето на сестра ти да има. Не може да се правим, че проблемите не съществуват, тя е още дете, на което му се е наложило преждевременно да порастне. Нуждае се от по-продължителна работа за корекция на поведението.

Здравей!Не само ти, цялото ти семейство е в тежка ситуация и това е една от основните причини за състоянието на сестра ти. Питам се дали майка ти не е била по-силният човек в семейството ви. Ако -да, то наистина на баща ти му е трудно да се справя и това обърква сестра ти.Много често зад агресията и такова неадекватно поведение се крие страх и безпомощност.Освен това сеттра ти е в пубертета и когато най-много има нужда от здраво,силно семейство и чувство за сигурност,тя губи майка си, вижда ,че баща й си има нова приятелка, а ти си също толкова объркана и уплашена.Баща ти явно не знае какво да направи, освен това има право на личен живот.Но бих го посъветвала няколко мосеца поне да не демонстрира връзката си пред сестра ти.Ти се успокой, с нерви и крясъци не можеш да помогнеш.Съсредоточи се върху задълженията и задачите си. Постарай се да бъдеш покойна и целенасочена.Покажете й ,че и без майка ви семейството е силно и го има и тя може да се опре на него. Не е зле да се консултираш с някой психолог.Сигурна съм,че няма да успееш да заведеш сестра си при него,но поне той ще ти даде някакви указания.Успех и не се отчайвай.Ще рлеодобеете кризата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Остави сестра си да прави каквото си иска и се погрижи за себе си. Ти си много свястно момиче и се моля да си останеш такава, въпреки трудните обстоятелства около вашето семейство. Остави сестра си, тя е отделен човек и щом не разбира, нека сама си чука главата. Не можеш вече да я промениш! Но и не си длъжна да страдаш заради нея. Намери си свястен приятел, търси своя път в живота, не се вживявай в ролята на майка на семейството. Ти все още си дете, макар и поумняло вече, ти имаш достатъчно голям умствен и етически потенциал, затова помисли за себе си. Звучи егоистично, но не е, повярвай ми. Иначе ще загубиш години от живота си, а може и самия си живот. Вярвай в себе си, мисли повече за себе. ТОВА НЕ Е ЕГОИСТИчНО! Иначе може да загазиш и ти покрай сестра си. Тя е курва за мен...вече, такава и ще си остане. А ти си от друга планета, нали, следвай своя си път и мисли вече колкото се може по-малко за другите, поне за сега, докато не срещнеш човек, който наистина да заслужи твоите грижи и да ги оцени с достойнство. Чао, дано да се оправиш!

какво означава това да остави сестра си, че тя е курва и т.н. сестра й е само на 13 години-дете,което е вече в най-трудната възраст-пубертета. Това дете е объркано ,уплашено и гневно.То има нужда от подкрепата на семейството си и тъй като в момента семейството е в криза, момичето търси среда,където да се чувстква добре.За съжаление ,както често се случва, то попада в лоша компания-араби,простаци,сутеньори и др. Голямата сестра не може и не трябва да й бъде майка, но ако всеки в това семейство реши да се спасява поединично, бъди сигурна/ен , че след половин година падението и злощастният край ще бъде налице.Малката ще стане проститутка и наркоманка, бащата ще се скрие при приятелката си, 18-годишната сестра ще бъде в много по-тежко положение от сега. Когато говорим за много близки хора в беда, трябва да бъдем много внимателни с поривите си да се отдръпнем и егоистично да запазим себе си.Човек не може да запази себе си,когато чергата под краката му гори.Нужно е хората да се сплотят и разумно и търпеливо,с общи усилия, да решат проблема си.С обич и разбиране.може би и с помощта на психолог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леко няма никъде,за жалост!
Но тая реакция на сестра ти ми се вижда напълно очаквана..едно момиченце само на 11г. загубва майка си...тъкмо в подстъпите на пубертета..
е,как да й обясниш,че живота продължава:(((
Мисля,че просто трябва да й кажеш спокойно ,че до тук ти си се грижела за нея-сега вече,тя ще се пере,глади и т.н..Достатъчно е голяма ,след като ходи с момчета..Кажи й просто,че никога няма да я изоставиш и ще я обичаш,винаги си готова да говориш с нея когато тя желае и за каквото пожелае,защото ти е сестра,но няма да позволиш подобно отношение от нейна страна..винаги ше й помогнеш,стига да се обърне ПЪРВО към теб!
Кажи й го спокойно и излез за няколко часа от къщи..повярвай това ще я стресне много повече от всички скандали и изисквания към нея..остави я малко да се погрижи сама за себе си..сигурна съм,че ще даде резултат..
спомни си филма "Лице на заем"-спомняш ли си как дъщерята реагира като стана оная трагедия със смъртта на братчето й...същото каквото описваш тук...само тя си боядиса косата лилава и наслага пиърсинги навсякъде по лицето си...майка й беше лекар!докато не разбра,че може да загуби и баща си и майка си...
така че...спокойно...купи си GSM,на старо,обикновен и затворете телефона..тя да си плаща сама сметките за нейния GSM..повече от 5 лв. на ден не й давайте..
но да чувства ,че ти и татко ти я обичате..напр. след 1-2 седмици подобно поведение внезапно й направи любимо нещо за храна..или просто й купи една хубава блуза-не е важно да е скъпа,просто да е любимия й цвят напр...или просто един чифт красиви къси чорапи..остави й ги в стаята й докато я няма,,да има винаги сготвено ,но тя да си го топли...гледай да те няма когато тя обикновено се връща..и не искай нищо от нея!!!!
ето такива дребни на пръв поглед неща правете и ти и баща ти...говорете й и не показвайте,че сте й сърдити..
мисля,че тя не може да е глупачка ,щом ти си толкова зряла и отговорна..просто трудна възраст и загуба на майка...
е,труден старт...
Желая успех!