Стокхолмски синдром??? / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Историята е дълга и объркана, но ще се опитам да я разкажа накратко.
В на4алото на годината се запознах в нета с един мъж и запо4нахме да общуваме всеки ден по няколко 4аса, но само виртуално, тъй като живеехме дале4 един от друг. След няколко месеца прекратихме всякакъв контакт и спряхме да си говорим поради едно недоразумение. Но аз не можех да го забравя... След известно време в 4ата ми писа моми4е, което се оказа, 4е е говорило 2 пъти с него, но тя не го харесала и го блокирала. Тъй като аз и бях разказала историята, тя ми предложи да запо4на да говоря с него от нейно име, да го срещна и да му се изсмея в о4ите, т.е да му отмъстя. Аз се съгласих, но с единствената цел да видя дали ще излезе нещо между нас, ако няма предразсъдъците, които имаше към мен. Тъй като мацката беше говорила с него не пове4е от 4ас и не беше показвала снимки, не беше особено трудно за мен да бъда самата себе си. Той хареса снимките и през цялото време казваше, 4е още от първия път, когато ги е видял е искал да ме има. А преди това твърдеше, 4е не съм негов тип и 4е дори съм грозна. 4атехме всеки ден по 4-5 4аса в продължение на 2 месеца и 4есто той ми се обаждаше по телефона. Говорихме по 2-3 4аса всеки път и това време беше страхотно. Слу4вало се е да говорим от 3 до 5.30-6 4аса сутринта... Беше явно, 4е се харесваме. Имаше и сексуален интерес определено, защото като си 4уехме гласовете и полудявахме, но разговорите ни не са се базирали на секс и не е имало телефонен секс или нещо от сорта. По това време аз се намирах в страната в която той живее. Той ме питаше откъде съм, но аз не се осмелявах да кажа, 4е съм от БГ. Това и факта, 4е говоря езика на страната със силен акцент от страната, в която живеех по-рано, го кара на няколко пъти да мисли, 4е съм същия 4овек, който праща 4ужди снимки. Помоли ме да си направя снимки където държа лист с неговото име и да му я покажа. Тогава ве4е беше сигурен, 4е не съм същата и каза, 4е се радва, защото "онова" моми4е било лудо. На няколко пъти като сме говорили по тел., го питах-добре де, приятно ти е да говориш с мен, толкова време сме прекарали в разговори, мислиш ли, 4е бих могла да бъда луда? Той каза, 4е иска да излезе нещо между нас, но ако НЕ съм същия 4овек. Имал 4увства, но ако разберял, 4е съм същата, нямало да стане нищо, защото съм лъгала. Срещнахме се и прекарахме няколко приятни 4аса заедно, като и 2мата не искахме да се разделяме. Той ме питаше през цялото време кога ще бъде следващия път, когато ще се видим, щял да ми прати билет и да ме покани да му ида на гости... Само 30 мин.след като се бяхме срещнали, седяхме прегърнати на една пейка на брега на една река. Беше толкова хубаво и за двамата, той си играеше с косата ми, целувахме се, но не си е позволявал нещо пове4е, дори аз бях тази, която на моменти беше по-интензивна, тогава той ме спираше. После минахме хванати за ръка и притиснати един до друг по центъра. Само 2 мин.след като се бях ка4ила във влака, той ми се обади и каза, 4е иска да ме види пак и си поговорихме пак. А на следващия ден, той ве4е беше друг 4овек по Интернет. Каза, 4е знае коя съм и 4е ме е познал още в на4алото, но въпреки това има истински 4увства към мен, които оба4е ще трябва да подтисне, ако не му кажа истината. Искал да се полу4и нещо хубаво между нас, но то не можело да се гради на лъжи, така 4е бях принудена да си призная. Тогава той запо4на да се държи изклю4ително гадно и без4увствено към мен, с всяка своя дума се опитваше да ме наранява. Това, което съм направила било изклю4ително долно и егоисти4но, защото съм се опитала да му спе4еля вниманието, макар 4е всъщност той ме мрази. Да, каза, 4е ме мрази, 4е дори физи4ески не съм негов тип и т.н. Освен това отре4е това, което сме правили заедно, била съм шизофрени4на и съм си въобразявала. Но всъщност той през цялото време казваше лъжи, а аз му прощавах. По-късно каза, 4е не ме е харесал изобщо, но е казал, 4е има 4увства само за да си призная. Изобщо каза доста противоре4иви неща и аз не знам кое от тях е истина. В последния ни разговор каза, 4е е мислил за самоубийство през последните дни, защото се 4увствал изклю4ително гадно само като си помисли за мен и за лъжите ми, а по този на4ин можел да се отърве от вси4ко. Излишно е да казвам, 4е му обясних, 4е съм го направила от добри 4увства, защото съм мислела, 4е ще се полу4и нещо между нас, но той не ме разбира... Каза ми, 4е съжалява за вси4ки разговори по телефона и за срещата ни, искал да забрави вси4ко. Когато ме бил срещнал се държал по тоя на4ин, защото съм го била манипулирала. Дори не успявал да ме блокира. Като исках да знам защо не го прави, каза-"Не питай мен, ти си тая, която ме повлиява. Да си 4увала за Стокхолмски синдром?! Колкото пове4е мисля и пиша за това, толкова пове4е затъвам".
Въпроса ми беше само за Стокхолмския синдром, но реших да ви споделя цялата история в кратък вариант...
Знам, 4е направих голяма грешка, но това беше единствената възможност да се срещнем. Наистина ли съм луда??