Сигурно историята ми няма да ви се стори значителна,но за мен е важно да споделя и да получа някаква подкрепа. Преди няколко месеца попаднах в съвсем различна среда от тази, в която съм била до тогава. Започнах работа и се наложи да търпя хора, които по всякакъв начин се опитват да ме изкарат извън релси. Работата ми е отговорна и не търпи грешки, грешни изчисления и др. , а се налага да споря с тях по въпроси ,които не са в компетентността на никои от тях, и въпреки това всеки дава някакви нареждания. Проблемът се появи преди около 2 седмици, когато започнах да получавам сърцебиене, главоболие, задушавам се, като че ли имам плочка върху гърдите, лицето ми пари. От силно момиче с воля, се превърнах в слабохарактерна , насълзяват ми се очите от най-малкото, краката ми изтръпват. Поразрових се из нета и попаднах на паническо разтроиство, почти съм сигурна,че е това. Искам да се избавя от неприятното усещане, но незнам как. На лекар не мисля да ходя, тъй като разбрах,че няма да има полза, освен ако не е психиатър. Помогнете ми да преодолея стреса на работното място, някой няма ли си някакви методи за успокоение или нещо такова. Живота ми вече не е същия, не ме радва нищо, и имам чувството, че хората на които споделих не ми повярваха особено. Ако някой е изпитал това да ми даде малко кураж. На 20 съм. Благодаря!

Ето ти едно зихателно упражнение от списание Аптека Октомври 2007. При стрес или натоварване много хора се оплакват от накъсано и повърхностно дишане То обаче още повече влошава състоянието им- мускулите се свиват спастично, сърцето ускорява своя ритъм, ръцете започват да се потят. Упражнение с разтягане на пръстите може да подпомогне редуцирането на стреса.
1.Отпуснете ръцете спокойно до тялото или на подлакътниците на стола на който седите. 2.Разперете пръстите и разтегнете дланите при вдишване толкова широко колкото можете.|напрягане| 3. Докато издишвате върнете ръцете в изходна позиция. Дланите и пръстите трябва да са напълно отпуснати. 4.Обикновено са достатъчни 4-5 вдишвания за да се усети че упражнението не само е регулирало дишането, но и е успокоило пулса.
Пробвах го действа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че трябва светкавично да отидеш на кардиолог. Не бързай сама да си поставяш диагнозите.

Но от мене да знаеш, че човек може да преживее много повече отколкото докторите казват.

Много късмет и със здраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Започнах работа и се наложи да търпя хора, които по всякакъв начин се опитват да ме изкарат извън релси. Работата ми е отговорна и не търпи грешки, грешни изчисления и др. , а се налага да споря с тях по въпроси ,които не са в компетентността на никои от тях, и въпреки това всеки дава някакви нареждания."

Ако определено считаш, че хората, които те заобикалят и началстват са недостатъчно достойни и те травмират значително, включително и с това, че нямат достатъчно интелект и разбиране спрямо конкретната ти работа, трябва да имаш идеята, че в един момент, ако стане още по-трудно поносимо, може да напуснеш-съответно да помислиш за насоки, в които евентуално да търсиш, да намериш нова работа-като набележиш някои приемливи алтернативи, ще се чувстваш по-спокойна...Във всички случаи, ако останеш, би трябвало да си изградиш по един или друг начин, достатъчна степен на "незаинтересованост", дистанцираност, условно казано, спрямо некоректни и тъпи хора..., просто трябва да си изпълняваш съвестно задълженията, да съобщаваш по подходящ начин за това, което ти пречи, и да имаш готовност, както вече отбелязах, да напуснеш или да те уволнят-тогава, човек се чувства по-свободен.
Това, което описваш, би трябвало да не е паническо разстройство, по-скоро нещо като депресивен невротичен (тревожно състояние) синдром, дистрес синдром, вследсвие на продължително психотравмиране.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

опитай се да дишаш коремно и равномерно......тва е стар йогийски трик ....много успокоява

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди ...години и аз чувствах нещата така както ти сега. Бях много критична към другите, на 20 год вече си мислех,че знам всичко в професията си и се обиждах ,когото ми превеха забележка. Обиждах се ,когато някой ми покажеше грешките ми. Пислех се за голям специалист . Толкова болезнено преживявах всяка критика към мен, че бях на границата на полудяването, започнах да пия бензодиазепини . Три кошмарни години продължи лечението ми по психиатрии.
Просветлението за мен дойде, когато проумях няколко прости истини:

Човек може да промени единствено себе си, но не и другите. Не е необходимо. Това да се променят си е техен проблем.

Има една сила, може би Бог , кой както я разбира, която винаги се грижи за теб. Ти винаги си в безопастност, каквото и да ти се случва в живота.
Всичко ти се случва за твое добро, за да ти донесе някакъв урок, поука, мъдрост,която ако помниш и не забравяш старите си грешки, ще си спестиш болка. Помни уроците на живота и ще напредваш малко по малко по твоя път, който е уникален . Самотно ще преодоляваш всички трудности и ще си извличаш поуките. Трудно е,защото никой няма рецепта как да преодолеем стреса и трудностите. Те просто идват.
Единствено можеш да си помогнеш като се настроиш , че ще ти се случват хубави неща, че ще имаш успехи, здраве ,щастие. Забелязала съм,че когато съм настроена положително, по-лесно преживявам всичко,каквото и да ми се случи. Така че бъди подготвена за всичко, но се надявай на най- хубавото.
Желая ти успех!

Мила, fantagiro, сърдечно ти препоръчвам да започнеш поне по мъничко да се занимаваш с Йога!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите